Решение № 3549 от 03.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3549 гр. София, 30.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Теодора М. Петрова като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100504095 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435 ГПК сл.

Постъпила е жалба от длъжника Х. Д. Х. срещу отказ за намаляване размера на юрисконсултското възнаграждение на взискателя, постановен на 10.03.2023 г. по изп. д. № 20228580401977 по описа на ЧСИ У.Д.. Излага съображения, че неправилно съдебният изпълнител е отказал да намали размера на юрисконсултското възнаграждение в минималния размер от 50 лв., тъй като принудителното изпълнение е за сума в нисък размер – 615, 09 лв. Моли съда да отмени отказа на съдебния изпълнител и да намали юрисконсултското възнаграждение на взискателя на 50 лв.

В срока по чл.436, ал.3 ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, с което оспорва жалбата.

Излага съображения, че обжалваният отказ е законосъобразен, тъй като определеното юрисконсултско възнаграждение не надвишава установения максимален размер от 150 лв. Длъжникът е разполагал с възможност да изпълни задължението си преди завеждане на делото, което не е сторил. Моли съда да остави без уважение жалбата на длъжника.

Частният съдия — изпълнител У.Д. е депозирал мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК, с което излага съображения, че обжалваното постановление е правилно и законосъобразно.

Определеното юрисконсултско възнаграждение е в рамките ., определени в чл.37 от Закона за правната помощ вр. с чл.27, ал.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Счита, че определеният размер от 150 лв. не е прекомерен, тъй като задължението към момента не е погасено.

Съдът, след като взе предвид изложените в частната жалба и възражението срещу нея съображения, както и съдържащите се в изпълнителното дело писмени доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

1

Жалба е депозирана в срока по чл.436, ал.1 ГПК, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Изпълнително дело е образувано по молба на „Топлофикация София“ ЕАД, въз основа на изпълнителен лист от 09.11.2022 г. – за заплащане на сумата от 84, 54 лв. – разноски в заповедно производство и 530, 55 лв. – разноски в исковото производство. Посочен е изпълнителен способ – запор върху банковите сметки на длъжника, както и е налице възлагане по чл.18 ЗЧСИ.

Молбата е депозирана чрез юрисконсулт С.Й., с приложено към нея пълномощно.

До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение за сумата от 1 025, 20 лв., от която: 615, 09 лв. – присъдени разноски, 155 лв. – разноски по изпълнителното дело, 255, 11 лв. – такси по ТТР ЗЧСИ Поканата е връчена лично на длъжника на 07.02.2023 г.

На 10.02.2023 г. длъжникът е депозирал възражение срещу размера на възложеното му юрисконсултско възнаграждение от 155 лв. счита, че на основание чл.27, ал.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ, размерът на юрисконсултското възнаграждение следва е 50 лв.

С обжалваното постановление съдебният изпълнител е отказал да намали размера на юрисконсултското възнаграждение за взискателя по чл.78, ал.8 ГПК, който възлиза на 150 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

В нормата на чл.435, ал.2 ГПК са регламентирани изчерпателно изпълнителните действия, които длъжникът може да обжалва. В т.7 е предвидена възможност длъжникът да обжалва разноските по изпълнението.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 3/2015 г. от 10.07.2017 г. на ВКС, ОСГТК, т.2, на обжалване по реда на чл.435, ал.2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение, която в тази си част съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са удостоверени в изпълнителния лист. Това произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по реда на чл.435, ал.2 ГПК, като това оспорване не го лишава от възможността да изпълни задължението си по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение.

В случая предмет на обжалване е постановление за разноските, с което съдебният изпълнител се е произнесъл по възражението на длъжника относно възложените му с поканата за доброволно изпълнение в негова тежест разноски по изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя.

Предвид дадените с горепосоченото тълкувателно решение задължителни разяснения, се налага извода, че депозираната жалба от длъжника е процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Взискателят в изпълнителното производство има право на възнаграждение за юрисконсулт, ако е защитаван по делото от такъв, съгласно чл.78, ал.1 ГПК. В случая взискателят е представляван от юрисконсулт в изпълнителното производство

2

В нормата на чл.27, ал.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена на основание чл.37, ал.1 ЗПП, е регламентирано, че за представителство в изпълнително производство възнаграждението е от 50 до 150 лв. С постановлението за разноските, инкорпорирано в поканата за доброволно изпълнение юрисконуслтското възнаграждение е определено в размер на 155 лв., който надвишава максимално допустимия размер.

При преценка размера на дължимото на взискателя юрисконсултско възнаграждение за представителството му в изпълнителното производство следва да се съобрази обстоятелството, че сумата, която подлежи на принудително събиране, възлиза на 615, 09 лв. Също така изпълнителното производство не се отличава с фактическа или правна сложност. Налице е и възлагане по чл.18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител да проучва имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определя начина на изпълнението, както и да бъде пазач на описаното имущество.

По изложените съображения се налага изводът, че определеното юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство на взискателя в изпълнителното производство е във завишен размер, поради което молбата за намаляване на неговия размер е основателна. Ето защо обжалваното постановление следва да се отмени, като юрисконсултското възнаграждение в полза на взискателя следва да се намали на 50 лв.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление за разноски от 10.03.2023 г. по изп. д. № 20228580401977 по описа на ЧСИ У.Д., рег. № 858 на КЧСИ , както и като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА юрисконсултско възнаграждение, възложено на длъжника Х. Д. Х., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к. „******* и съдебен адрес гр. София, ул. „Княз ******* адв. А.А.М., с постановление за разноските, инкорпорирано в покана за доброволно изпълнение изх. № 5418/23.01.2023 г. 220/04.01.2023 г., до размера на сумата от 50 (петдесет) лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3