Решение № 323 от 20.11.2023, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 323 гр. ХАСКОВО, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Р. З. Т. като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско дело № 20235600500594 по описа за 2023 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 117/30.06.2023 година, постановено по гр.д. № 90/2023 година, РС-Свиленград е признал за установено в отношенията на страните, че Г. Д. К., с ЕГН: **********, с адрес: ****, не дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с ЕИК: 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, , ж.к. “Малинова долина”, ул. “Рачо Петков - Казанджията” № 4-6, поради погасяването им по давност, сумите, за събирането на които е образувано изп. дело № 1049/2022 г. по описа на Самуил Пеев с рег. № 874 по РКЧСИ, въз основа на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 591/2010 г. по описа на РС - Свиленград, а именно: сумата 4802,12 лева главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 27.09.2010г. и неолихвяема сума от 1650,77 лева, както и сумата 301,00 лева - разноски по изпълнителното дело. С оглед изхода на делото, направените от ищеца разноски са възложени на ответника.

Недоволен от така постановеното решение е останал ответник в първоинстанционното производство „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД - София .

Подава въззивна жалба с едно основно оплакване – настоява, че със сключеното между страните на 22.06.2021 година споразумение, длъжникътищец е упражнил правото си на отказ от последиците по чл. 110 и чл. 111 от 1

ЗЗД. Отказът бил направен след изтичането на срока на давността, което било в съответствие правилото по чл. 113 от ЗЗД, следователно не бил ирелевантен, в каквато насока били съжденията на първоинстанционния съд..

Прави искане за отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго такова, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемият Г. Д. К. не подава писмен отговор и не взема становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и правилността на обжалваното решение, като съобрази доводите на страните, констатира следното:

Въззивната жалба, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените предели на въззивна проверка, съставът на ХОС намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269 ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Решението се обжалва само с аргумент че длъжникът е направил валиден отказ от давността по смисъла на чл. 113 от ЗЗД, ето защо ХОС дължи да отговори само на това оплакване.

При разглеждането на спора районният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилни и законосъобразни фактически изводи. Не са допуснати процесуални нарушения при събиране на доказателствата по делото. Анализът им е съвкупен, правилен и пълен. Въззивният съд изцяло споделя възприетата от РС фактическа обстановка, а тя е следната:

По частно гр. дело № 591/2010 г. по описа на РС – Свиленград, в полза на „Обединена Българска Банка“ АД е издаден изпълнителен лист срещу ищеца-длъжник, за сумата 4802,12 лв - главница, дължима по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 20.10.2008г., сумата 767,97 лв. - договорна лихва за периода от 15.06.2009г. до 26.09.2010г.

2 вкл., сумата 381,51 лв. - наказателна лихва за за периода от 15.06.2009г. до 26.09.2010г. вкл., ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението на 27.09.2010г. до окончателното плащане, както и 501,29 лв. - разноски по делото. Няма спор по делото, че това вземане е цедирано от банката-кредитор на ответника по настоящото дело „ЕОС Матрикс“ ЕООД – София, както и че ищецът е надлежно уведомен за цесията.

По молба на цесионера „ЕОС Матрикс“ ЕООД от 09.11.2022 година и представен с нея изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 591/2010 година на РС-Свиленград, е било образувано изп. дело № 1049/2022 г. по описа на ЧСИ Самуил Пеев, с рег. № 874 по описа на КЧСИ. С атакуваното решение първоинстанционният съд приема, че към 09.11.2022 година, а именно на 30.07.2017 година, 5-годишна погасителна давност е била изтекла. ХОС е съгласен с този фактически и правен извод на РС-Свиленград, между страните няма спор по този въпрос, ето защо съдът няма да излага допълнителни съображения в тази насока.

Безспорно е по делото, също, че на 16.06.2021 година длъжникът Г. Д.

К. е подписал предложеното му от „ЕОС Матрикс“ ЕООД споразумение за разсрочване на парични задължения, произтичащи от процесния договор и изпълнителния лист.

По отношение на това споразумение първоинстанционният съд е приел, че се явява ирелевантно за спора, тъй като към 16.06.2021г. вземанията, произтичащи от процесния договор за кредит, са били погасени по давност.

ХОС не е съгласен с този извод на РС-Свиленград, по следните съображения: Погасителната давност като институт на правото е период от време, след изтичането на който кредиторът губи правото да иска принудително осъществяване на вземането си срещу длъжника, т.е. не се погасява самото право, а само възможността дългът да бъде събран принудително. Ако длъжникът обаче реши да плати доброволно след изтичането на този период, то това няма да бъде недължимо платено, защото правото на кредитора продължава да съществува.

Въззивникът претендира длъжникът К. да е направил отказ от прилагането на давността с подписване на споразумението от 16.06.2021 година. Според чл. 113 от ЗЗД валиден отказ от субективното право на погасителна давност може да се направи само след изтичането . Тъй като в разглеждания случай давността е била изтекла на 30.07.2017 година, подписаното от К. споразумение би могло да породи твърдените от въззивника последици – отказ от прилагането на давността, но само при условие, че волеизявлението на длъжника е съзнавано и че той е желаел настъпването на предвидените в чл. 113 от ЗЗД последици.

Събраните по делото доказателства сочат, че това условие не е изпълнено. Съдът кредитира с доверие даденото от ищеца по реда на чл. 176 от ГПК и неоспорено от ответника обяснение за начина, по който е станало подписване на споразумението от ищеца – изпратено по куриер със задължение да го подпише пред куриера и да го върне на изпращача („ЕОС Матрикс“ ЕООД). По този начин, ищецът не е имал възможност да се запознае с цялостното съдържание на споразумението и да го разбере, 3 включително клаузата на чл. 4. Още повече, че съдържанието на тази клауза дава правна информация, понятна на юрист, но не разяснява последствията от „упражняване правото на отказ от последиците по чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД“ – какъвто е текстът на чл. 4 от споразумението. Поради гореизложеното не може да се приеме, че подписвайки споразумението, длъжникът К. да е знаел същността на правото си и да е искал настъпването на правните последици от непозоваването на погасителната давност. От тук следва, че отказът е недействителен и от него не произтичат правни последици (така и в Решение № 1186/19.06.2013 година по гр.д. № 927/2012 година на ВКС).

По тези съображения ХОС приема, че правото на „ЕОС Матрикс“ ЕООД да иска принудително осъществяване на вземането си спрямо длъжника К. е погасено с изтичане на петгодишен срок, а от тук – предявеният иск с правно основание чл. 439 от ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен. РС-Свиленград е достигнал до същия краен извод, макар и по други съображения. Ето защо атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 117 от 30.06.2023 година, постановено по гражданско дело № 90 по описа на РС-Свиленград за 2023 година.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4