Решение № 12756 от 19.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12756 гр. С., 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИМОНА В. НАВУЩАНОВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско дело № 20221110160554 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. .. ГПК.

Предявени са от ищеца С. А. В. осъдителни искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците И. И. И. и А. К. С. да преустановят и да се въздържат от паркиране на автомобили пред или в близост до гаража на ищеца, респ. в площта за маневриране пред гаража на ищеца.

В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на ап. № 13 и гараж № 15 в жилищна сграда с адрес гр. С., ул. „Т.д“ № ... по силата на Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот №, том IV, рег. №, дело № 608 на нотариус И.В. Сочи, че ответниците паркират нерегламентирано автомобилите си, пречейки на ищеца да ползва по предназначение гаража си. Твърди, че по ч.гр.д. № 39140/2022 г. на СРС, 127 с-в, е изслушана СТЕ, която установява, че нерегламентирано върху озеленена площ е паркиран л.а. П. с рег. № №, а в площта за маневриране на гаражи № 13, 14 и частично 15 са паркирани автомобили В. с рег. № БМВ с рег. № А.Р. с рег. № и микробус Ф. с рег. №. В заключението по посочената експертиза се приемало, че паркираните автомобили пречат на нормалното маневриране на автомобилите, ползващи гаражи с № 13, 14 и 15, като включително ограничават видимостта на последните. Твърди се, че в съдебното заседание ответниците не са оспорили, че паркират автомобилите си на тези места. Сочи, че ответниците не са престанали да паркират автомобилите си по този начин. Моли съдът да постанови решение, с което да уважи предявените искове, като претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали отговори по чл. 131 ГПК.

Ответникът А. С. желае да постигне споразумение с ищеца. Оспорва да е възпрепятствал ползването на гаража на ищеца. Твърди, че дори да е пречел на маневрирането на автомобила на ищеца, това е било поради невъзможност у ответника да формулира правилна преценка, че пречи. Твърди, че към момента не възпрепятства ползването на гаража на ищеца. Моли съда да отхвърли предявения срещу него иск.

Ответникът И. И. твърди, че ищецът не е собственик на ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата, а само на ид.ч. от правото на строеж. Сочи, че ищецът не е възпрепятстван да използва гаража си. Моли съда да отхвърли предявения срещу него 1 иск.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Предявени са от ищеца С. А. В. осъдителни искове с правно основание чл. 109 ЗС. В тежест на ищеца е да установи при условие на пълно и главно доказване следните факти: че е собственик на ап. № 13 и гараж № 15 в процесната сграда, че ответниците паркират автомобилите си в манереното пространство пред гараж № 13 и № 14, като по този начин създават пречки у ищеца, изразяващи се в това, че не може да използва безпрепятствено своя гараж № 15.

Негаторният иск като иск за защита на собствеността предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта /имота/ според нейното предназначение, но без да отнема владението на собственика. Това въздействие или посегателство може да се изразява в действие или бездействие, като чрез предявяване на иска по чл. 109 ЗС се цели преустановяването на същите, които пречат на ищеца да упражнява неговото право на собственост, т.е. следва да е налице неправомерно въздействие върху имуществената сфера на ищеца, за да е адекватна и търсената с иска по чл. 109 ЗС защита срещу въздействия, надхвърлящи законните ограничения на собствеността.

Негаторният иск предоставя защита на правото на собственост, която може да бъде упражнена срещу всяко трето лице, което създава или се ползва от /поддържа/ създадено противоправно състояние, което ограничава, смущава или пречи на пълноценното ползване на вещта /имота/ според нейното предназначение.

Следователно пасивно легитимиран да отговаря по предявения по реда на чл. 109 ЗС иск е този, който извършва или поддържа неоснователно действие, с което създава пречки за упражняване на правото на собственост.

В случая негаторните искове са предявени срещу ответника в качеството му на собственик на съседен имот, за когото се твърди в исковата молба, че не съобразява поведението си с разпоредбата на чл. 50 ЗС, тъй като извършва лични действия, изразяващи се в отглеждане на множество котки в апартамента си в несъответствие с хигиенните изисквания, с които действия се засяга правото на ползване на ищцовия имот по предназначение, тъй като в ищцовия имот навлизат силни и неприятни миризми от животните – от тяхната урина и фекалии.

В случая с предявените негаторни искове с пр. осн. чл. 109 ЗС се цели твърдяните от ищеца неоснователни въздействия да бъдат прекратени и да бъдат премахнати последиците от тях. Следователно предмет на делото е неправомерността на накърненията, както и преустановяването на неправомерните въздействия и възстановяване на положението отпреди нарушението.

По тези искове ищецът следва да представи доказателства в подкрепа на твърдението си, че притежава правото на собственост върху засегнатия имот, както и доказателства, че ответникът е извършил твърдяните в исковата молба неоснователни въздействия. Ищецът носи тежестта да докаже и обстоятелството, че именно твърдяните в исковата молба неоснователни въздействия от страна на ответника ограничават, смущават или препятстват възможността му да използва пълноценно имота си според неговото предназначение. Ответникът следва да проведе насрещно доказване, чрез което да опровергае твърденията на ищеца.

В случая с доклада по делото и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване, с оглед заявеното от ответниците становище следните обстоятелства, включени във фактическия състав на спорното право: че ищецът е собственик на ап. № 13 и гараж № 15 в жилищна сграда с адрес гр.

С., ул. „Т.д“ № ... по силата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №, Т. рег. №, дело № 608 на нотариус И.В.

2

В Решение № 150/25.05.2011 г. по гр.д. № 551/2010 г. на ВКС, II ГО, е прието, че не всяко въздействие върху имота може да обоснове основателност на предявения по чл. 109 ЗС иск, а само онова въздействие, което засяга неоснователно обекта и посредством което обективно се създават пречки за упражняване на установения правен режим на ползване на имота, като по този начин се накърняват правата на собственика и се създават пречки правото на собственост да се упражнява в пълен обем. В същия смисъл е и т. 3 от ТР № 4/..1.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, според която: „За уважаване на иска с правна квалификация чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право“. Както е прието в мотивите към това ТР, понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Такъв случай е например, когато действията на ответника са в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място или част от него. В процеса следва да бъде установена връзката между неоснователното действие и създаденото състояние на пречене на упражняване правото на собственост.

За да бъде уважен искът по чл. 109 ЗС, с който съдът дава търсената защита за нарушеното право на собственост от всяко неоснователно действие, което пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем, собственикът следва да установи кое е действието, което препятства упражняване правото на собственост, кой е авторът на това действие и в какво се състои нарушението. Граматическото тълкуване на употребената глаголна форма, сочеща на резултат в сегашно време, изисква установяване на действието и съществуването му в рамките на висящия процес, както и наличието на връзката между конкретното неоснователно действие на ответника и обема на препятстване упражняването на правото на собственост на ищеца от тези действия. Неоснователното действие следва да е такова, че да създава пречки за ползване на собствената вещ. Съгласно чл. 50 ЗС собственикът на недвижим имот не може да извършва такива действия в своя имот, с които се създават пречки за използването на съседния имот, по-големи от обикновените. Въведеният критерий в този текст е обективен, защото следва да се съобразят интересите на всеки собственик, и се определя от действащите нормативно установени правила и нормативи.

В практиката на върховната съдебна инстанция се приема, че дори когато източник на неоснователните въздействия е законно регламентирана дейност, искът по чл. 109 ЗС може да бъде уважен, ако дейността и начинът, по който тя се осъществява, създават пречки на собственика на съседен имот да го използва по предназначението му /Решение № 135/31.07.2014 г. по гр. д. № 334/2014 г. на ВКС, І ГО/. Както е прието в Решение № 14/09.05.2016 г. по гр. д. №4658/2015 г. на ВКС, І ГО, „дори да са спазени всички специални изисквания, регламентиращи дадена дейност, ако нейното упражняване в конкретния случай води до нарушаване на чл. 50 ЗС, искът за преустановяването или ограничаването й по реда на чл. 109 ЗС може да бъде основателен.“.

По делото бяха събрани гласни доказаталствени средства посредством разпит на трима свидетели, по един на всяка от страните в производството - И.И.К., С.Д. С.а и И.

И.а Б.. В проведното на 28.06.2023 г. открито съдебно заседание, в сички свидетели разпознаха гаража на ищеца, на показания им снимков материал към изготвената СТЕ, заявиха и показаха, че добре познават разположението и входа към двора на сградата и вътрешната улица, обслужваща гаражите, след което заявиха, че има спрели автомобили в дъното на двора, пред гаражи № 13 и 14, както и в началото на двора, на място с поставено паркотяло /скоба/, като автомобилите, които са паркирани там са съответно на ответника А. С. и на ответника И. И., фактти които се признават и от самите ответници. С оглед изложеното и като взе предвид събраните доказаталства, съдът приема за безспорно установено по делото, че ответниците А. С. и И. И. паркират автомобилите си пред или в близост до собствения на ищеца гараж № 15, респективно на вътрешната улицата към гаража, на място, заемащо част от озеленената 3 площ с монтирана скоба и на площта за маневриране пред гаражи № 13 и 14, която по одобрен проект представлява част от самата вътрешна улица пред гаражите.

Спорът по делото се свежда до това дали ответниците паркират автомобилите си на регламентирани за това места в процесната зона и дали с паркирането си по описания в исковата молба начин пречат на ищеца да ползва безпрепятсвено правото си на собственост върху гараж № 15.

От приетите по делото заверени копия от одобрен проект с обяснителна записка и ситуация на сградата ТП част Архитектура - копия извадки от архива на НАГСтолична община - в които подробно е отразена изградената обслужваща улица, както и от писмо с изх. на СО, р-н „К.с“ № РКС20 ГР 94-1../1/ от 15.07.2020г. се установява, че достъпът до гаражите във вътрешния двор се осъществява посредством вътрешна улица с ширина 4 м. покрай североизточната фасада (в т.ч. и 1.0 метър зелена ивица) и маневрена площ с ширина 6.00 м. откъм вътрешния двор (+ зелена ивица), като в проекта, включващ вертикалната планировка около жилищната сграда на ул. „Т.д“ № ... гр. С., не са предвидени външни паркоместа, нито е предвидена зона за паркиране.