Протокол № 3027 от 16.03.2022, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 3027 гр. С., 15.03.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА

Сложи за разглеждане докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20211110141665 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 11:30 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ АНГ. З. Т. – редовно уведомен, явява се лично и с адв. А., с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИКЪТ ИР. СП. СП. – редовно уведомена, явява се лично и с адв. Н., с пълномощно по делото.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

Страните (поотделно): Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че с оглед редовната процедура по призоваване на страните за днешното съдебно заседание не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Д О К Л А Д ВА делото съобразно определение от 06.11.2021 г.

1 проектодоклада, обективиран в

ДОКЛАДВА постъпило по делото писмо от ТП на НОИ - С. град, с което във връзка с издадено съдебно удостоверение уведомяват съда, че не са компетентни да предоставят исканата информация по отношение размера на получаваните от ответницата детски добавки.

АДВ. А.: Поддържам исковата молба. Беше ни дадена възможност за провеждане на медиация. Такава не се проведе поради обстоятелството, че във връзка с двете образувани наказателни производства срещу ищеца се проведе такава, но така или иначе не се стигна до съгласие. Тъй като не се стигна до съгласие и не можем да стигнем до спогодба, държим на искането си във връзка с издаденото съдебно удостоверение. Водим двама свидетели, които се намират пред залата. Вместо допуснатият ни до разпит свидетел В.Р. Н.а, която е бременна и не може да се яви като свидетел, молим да допуснете до разпит Ю.К.П..

АДВ. Н.: Поддържаме отговора на исковата молба. Водим един свидетел, който се намира пред залата и на този етап нямаме други доказателствени искания. Не възразявам по замяна на свидетеля.

СЪДЪТ при липса на възражение по проектодоклада намира, че същия следва да бъде обявен за окончателен. С оглед постъпилото писмо от ТП на НОИ - С. град предоставя възможност на процесуалния представител на ищеца в едноседмичен срок, считано от днес да депозира проект на съдебно удостоверение като съобрази, че за снабдяване с исканата информация, същото следва да послужи пред Дирекция „Социално подпомагане“.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

ОБЯВЯВА за окончателен доклада по делото.

ЗАЛИЧАВА допуснатият до разпит при режим на довеждане от страна 2 на ищеца свидетел В.Р. Н.а.

ДОПУСКА до разпит като свидетел при режим на довеждане от ищеца лицето Ю.К.П..

ПРЕДОСТАВЯ възможност на адв.А. удостоверение, което да му послужи пред ДСП. да депозира съдебно

СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към снемане на самоличност на допуснатият до разпит свидетел при режим на довеждане от ищеца.

Свидетелят ВЪВЕДЕН в залата.

СНЕМА самоличност, както следва:

П.В. Т.а – 36 г., българка, българско гражданство, неосъждана, съпруга на ищеца, ЛК № [НОМЕР], издадена на 28.05.2015 г. от МВР С..

След снемане на самоличност СЪДЪТ ВЪРНА личната карта на свидетеля.

СЪДЪТ предупреди свидетеля за наказателната отговорност по чл. 290 НК.

Предупреден, свидетелят ОБЕЩА да говори истината.

СЪДЪТ разясни на свидетелят възможността да откаже за свидетелства съгласно чл. 166, ал. 1, т.2 ГПК.

Предупреден свидетелят ЖЕЛАЕ да даде показания.

РАЗПИТАН СВИДЕТЕЛЯТ, КАЗА: Познавам А. от декември 2012 г., а живеем заедно от юли 2013 г. Той отглеждаше по това време своя син М.Т..

Детето живееше при него, майката го взимаше много рядко. От 2013 г. живеем заедно непрекъснато. М. живееше с баща си, а впоследствие и с мен до юли 2020 г. През този период детето беше през седмицата от понеделник до петък при нас, понякога майка му го взимаше уикендите, понякога не го взимаше. През цялото време през седмицата живееше при нас, ние сме го водили на училище и детска градина. Родителите така са се били разбрали.

През месец юли 2020 г. майката реши да го вземе за няколко и повече не го върна при нас. Записа го да учи в училище в С.. През 2016 г., се роди и 3 нашето общо с А. дете. М. през цялото време беше с нас, но в края на лятната ваканция майка му съобщи, че го е записа на училище в С.. Месец и половина след това попита А. дали е съгласен да го върне обратно в С. и е поставила условия да го запише в 42-ро училище в [КВАРТАЛ]. Така и стана. През 2016 г. беше един месец и половина на училище в С.. М. и дъщеря ми са много привързани един към друг, но майката не пускаше М. при нас. От септември 2020 г. до декември 2020 г. не го пускаше при нас. Майката никога не е давала пари за М. – още от 2012 г. Спомням си за един-единствен път, когато тя му даде 100 лв. джобни, когато беше записан на летен лагер на море. М. винаги е бил осигурен с всичко необходимо за образованието му. През цялото това време правата по силата на което бяха на майката и А. трябваше да плаща издръжка, но да го гледа майка му. Споразумението за родителските права и издръжката направиха през 2013 г. Майката никога не е предявявала претенции за заплащане на издръжка, по простата причина, че ние гледахме детето. Въпреки това А. получи иск за изплащане на издръжка за последните 5 години. Съдебния изпълнител запорира всички сметки на съпруга ми и не можехме да оперираме със собствените си пари. Това ни причини много стрес и неблагорпиятни условия в семейната ни среда. След това получихме съобщение за опис на имуществото ни. Бяхме принудени да изтеглим заем, за да платим сметките и да приключим. Не приключихме. Имаме две наказателни дела, за това че не спазваме мерките на лични отношения и детето е останало при нас по-дълго, отколкото трябва съгласно споразумението от 2013 г. Първия случай беше януари 2021 г., когато не бяхме виждали детето от 4 месеца. Майката твърдеше, че детето не желае да идва. М. е при нас от 27.12.2020 г. до мисля, че към края на януари, тъй като се обучаваха дистанционно. Това беше със съгласието само на детето. То не искаше да се върне, затова майката образува дело, за да го вземе. Средата на март месец 2021 г. детето само наусна гр. С., за да дойде при баща си и остана. А. го заведе в полицията, за да декларира, че не е отвлечен и остана около месец при нас, но това съвпадна и с боелдуване и карантина на майката от коронавирус.

НА ВЪПРОСИ НА АДВ. Н.: Виждала съм И.С., не съм се запознавала с нея. Когато се запознах с А. през 2021 г., той живееше в семейното му жилище в кв. Р. заедно с детето. В момента живеем в гр. Б. от 2020 г. Не знам къде е живяла И. през този месец и половина през 2016 г., когато М. беше при 4 нея. През този период майката никога не е давала издръжка за детето.

Съпругът ми никога не е казвал и знам със сигурност, че тя никога не е давала издръжка.

Страните (поотделно): Нямаме повече въпроси към свидетеля Поради изчерпване на въпросите към свидетеля, същият беше ОСВОБОДЕН от залата.

СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към снемане на самоличност на допуснатият до разпит свидетел при режим на довеждане.

Свидетелят ВЪВЕДЕН в залата.

СНЕМА самоличност, както следва:

Ю.К.П. – 42 г., българка, българско гражданство, неосъждана, без дела и родство със страните, ЛК № 651157388, издадена на 17.09.2021 г. от МВР С..

След снемане на самоличност СЪДЪТ ВЪРНА личната карта на свидетеля.

СЪДЪТ предупреди свидетеля за наказателната отговорност по чл. 290 НК.

Предупреден, свидетелят обеща да говори истината.

РАЗПИТАН СВИДЕТЕЛЯТ, КАЗА: Познавам А.Т. първоначално онлайн от около 2012 г., като се запознах с него и сина му лично от 2014 г.

От около 2013 г. познавам онлайн и съпругата му П. Т.а. Познавам сина на А.

– М.. Майката на М. съм виждала един-единствен път, една неделя вечер през 2014 г., когато тя доведе М. да го остави на баща му, след като е бил с нея през уикенда. Причината да знам това, е че живеехме вход срещу вход с А..

Откакто познавам А., до средата на 2020 г. детето живееше постоянно при А. и П. и те се грижеха за него. Доколкото ми е известно родителите на М. са в развод. Зная, че родителските права се държат от майката, но въпреки това детето живееше при баща си. Не знам за издръжката на детето, не е 5 коментирана, но А. винаги е полагал грижи и за двете си деца без да ги разделя. По мои наблюдения имаше периоди през годините, в които майката го е вземала веднъж на няколко месеца. Познавам много добре семействата и на А. и П., в много добри отношения сме. Нямам спомен детето да е отсъствало дълго преди 2020 г. Има случаи, в които е имало уговорка майката да вземе детето, но не го е правила. Конкретно заплахи пред мен не са отправяни, но е имало случаи да се отметне и да не вземе детето. Беше през 2014 г., когато М. беше болен, А. отсъстваше от града. Очакваше се майката да вземе детето. П. беше изключително притеснена, тъй като нямаше опит, но майката не се появи. Доколкото ми е известно от това, което са ми споделяли А. и П., а и от единствения случай, в който съм виждала майката, тя беше бременна с второто си дете. Знам, че живее в С.. Малко след сватбата на А. и П., майката заплаши, че ще вземе детето и ще го заведе в П.. Това беше повод за завеждане на дело за родителски права. Дело имаше, но правата бяха дадени на майката. Знам за два случая, при които детето остана по-дълго при баща си – и двата бяха в момент на онлайн обучение на децата в училище.

Единия беше края на декември 2021 г. до някъде януари. Самото дете искаше да остане по-дълго. Знам за проблеми, които А. е имал с ЧСИ за задържане на детето, което е третирано като неправомерно. Аз съм свидетел как детето искаше да остане при баща си. Другото беше за издръжка. М. започна да учи в първи клас през 2017 г. или 2016 г., не съм сигурна точно, в гр. С.. В началото на ноември беше преместен в 42-ро училище, където ходеше до четвърти клас. Лятото на 2020 г. стана ясно, че М. е записан в пети клас в училище в гр. С..

НА ВЪПРОСИ НА АДВ. А.: До средата на 2020 г. детето живееше постоянно при баща си с изключение на взиманията от страна на майка му събота и неделя. Не ми е известно родителите на майката да са идвали да вземат детето или да се грижат за него. Когато се запознах с А., той живееше с П. в кв. Р., а аз живеех в отсрещния блок.

Страните (поотделно): Нямаме повече въпроси към свидетеля Поради изчерпване на въпросите към свидетеля, същият беше ОСВОБОДЕН от залата.

6

СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към снемане на самоличност на допуснатият до разпит свидетел при режим на довеждане.

Свидетелят ВЪВЕДЕН в залата.

СНЕМА самоличност, както следва:

С.Р.Р. – 35 г., българин, българско гражданство, неосъждан, без дела и родство със страните, ЛК № [НОМЕР], издадена на 31.03.2014 г. от МВР С..

След снемане на самоличност СЪДЪТ ВЪРНА личната карта на свидетеля.