Решение № 603 от 28.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 603 гр. София, 26.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Антон Н. Урумов

Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря Ваня Хр. Гаджева в присъствието на прокурора А. Б. Н. като разгледа докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100604602 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

С присъда от 25.11.2021 г., постановена по НОХД № 1237/2021 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 7-ми състав, подсъдимият Г. Г.

В. е признат за виновен в това, че на 14.03.2018 г., в гр. София, ул. „*******, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното, и да ръководи постъпките си, чрез нанА.не на удари с ръце в областта на главата, причинил на Д.

А. И. лека телесна повреда, изразяваща се в счупване на костите на носа; охлузване и хематом по гърба на носа; хематом на лигавицата на горната устна, като тези травматични увреждания са реализирали медико – биологичния признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, като деянието е извършено по хулигански подбуди (на публично място, пред погледа на свидетели, без да е бил провокиран, предизвикан и мотивиран от пострадалия, без установен личен мотив) – гореизложеното представляващо престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 6, вр. ал. 1, вр. чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл.

63, ал. 1, т. 4 от НК, подс. Г. Г. В. е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание – „Обществено порицание“, което да се изпълни чрез публикуване и обявяване на присъдата на интернет страницата на Столична Община – район „Подуяне“ по местоживеене на подсъдимия.

С присъдата и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подс. Г. Г. В. е осъден да заплати направените разноски по делото в общ размер на 404,98 лв., от които 304,98 лв. – по сметка на СДВР, и 100,00 лева по сметка на СРС, както и 5 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

1

Срещу така постановената присъда на СРС е депозирана въззивна жалба от адв. П. П.

– от САК, в качеството му на упълномощен защитник на подс. Г. Г. В.. С така депозираната въззивна жалба срещу постановената първоинстанционна присъда (посочена в жалбата като „решение“), се претендира нейната неправилност и незаконосъобразност. Отправя се искане за отмяна на обжалвания акт на СРС и за постановяване на нов такъв, с който подс. Г. Г. В. да бъде оправдан.

В съдебно заседание, упълномощеният защитник на подсъдимия Г. Г. В. – адв. П. П.

– от САК, отправя искане за отмяна на постановената първоинстанционна присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. В подкрепа на искането си излага, че в хода на съдебното производство по делото е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в конституиране на частен обвинител в производство, протекло по Глава ХХVІІІ от НПК.

Намира и, че обвинението спрямо подзащитния му не е било доказано по нужния несъмнен и категоричен начин, тъй като приетата по делото експертиза не установява с категоричност подсъдимият да е разбирал свойството и значението на извършеното, а в изготвената експертиза спрямо същия е посочено, че се изготвя по повод обвинение за кражба и държане на наркотични вещества, което е различно от процесното.

Подсъдимият Г. Г. В., при упражняване правото си на лична защита поддържа становището на защитата си. В последната си дума моли да бъде оправдан.

Представителят на СГП предлага присъдата на СРС да бъде потвърдена изцяло.

Упълномощеният повереник на частния обвинител Д. А. И. – адв. Н. Д. – от САК, отправя искане за потвърждаване на първоинстанционната присъда, като намира, че не са налице пороци в обжалвания съдебен акт. Излага, че вещото лице, изготвило приетата от първата инстанция КСППЕ, е било разпитано при повторното разглеждане на делото пред Районния съд и е отговорило на всички поставени му въпроси. Сочи, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява авторството и виновността на подсъдимото лице по отношение на деянието.

Частния обвинител Д. А. И., редовно призован, не се явява и не изразява становище по фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване и по основателността на депозираната въззивна жалба.

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като прецени наведените от страните доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 313 НПК, намира за установено следното:

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съдебен състав е събрал, в качеството им на гласни и писмени доказателствени средства, показанията на свидетелите Д. А. И. (л. 17, л. 23 – 24 и л. 29 от досъдебното производство); А. С.Н. (л. 25 и л. 77 от досъдебното производство); Е.Н. Д. (л. 26 и л. 72 от досъдебното производство); С.Д.В. (л.

27 – 28 и л. 81 от досъдебното производство); протоколи за разпознаване на лица от 19.04.2018 г. и от 08.01.2019 г. ведно с фотоалбуми към тях (л. 30 – 31, л. 78 – 80 и л. 82 – 84 от досъдебното производство); писмо от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ – София, изх. № РД44-1685/03.04.2018 г., ведно със заверени 2 преписи от ИЗ № 9762/2018 г. по отношение на Д. А. И. и рентгенови снимки на същия (л.

33 – 39 и 46 – 57 от досъдебното производство); справка за съдимост на подс. В. (л. 61 от досъдебното производство и л. 11 от съдебното производство пред СРС), както и заключенията на назначените и изготвени Съдебно-медицинска експертиза по писмени данни по отношение на Д. А. И. (л. 40 – 44 от досъдебното производство) и Комплексна Съдебно-психиатрична и Съдебно-психологична експертиза (КСППЕ) по отношение на подс. Г. Г. В. (л. 63 – 66 от досъдебното производство) – приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 378, ал. 2, вр. чл. 283 от НПК, и разясненията на вещите лица, изготвили КСППЕ по отношение на подсъдимото лице, снети в о.с.з. на 25.11.2021 г.

При изграждане на свободното си вътрешносъдийско убеждение относно фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото, Съдът е дал вяра на показанията на разпитаните свидетели, като последователни, логични, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи помежду си; доверил се е и на писмените доказателствени средства, които е преценил за кореспондиращи с гласните доказателствени средства; кредитирал е с доверие и назначените и изготвени експертизи.

Пред настоящата инстанция не са събрани нови гласни или писмени доказателствени източници. Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция.

Въз основа на така събрания доказателствен материал, Съдът е приел за установено, от фактическа страна, че подсъдимият Г. Г. В. – ЕГН – **********, е роден на 28.07.2000 г. в гр. София, българин, с българско гражданство, неженен, неосъждан, със средно образование, жител и живущ в гр. София, ж.к. „*******.

Приел е, че на 14.03.2018 г., в гр. София, частният обвинител (ЧО) Д. А. И. бил на курс по немски език в „Гьоте институт“, намиращ се в гр. София, ул. „*******. След приключване на курса, около 20.30 часа, ЧО И. излязъл от сградата на института и тръгнал по улицата, когато пред входа на института минал покрай св. Е. Д. и подс. Г. Г. В., непълнолетен към горепосочената дата. В момента на разминаването между последните двама и ЧО И., подс. В., без да е бил провокиран или предизвикан по какъвто и да е начин от ЧО И., както и без наличие на конкретен предхождащ личен мотив във взаимоотношенията помежду им, нанесъл удар с юмрук, който попаднал в лявото око и носа на ЧО И.. От удара последният залитнал и паднал върху платното за движение на ул. „Г.

Бенковски“. Подсъдимият В. се навел над него и отново, без да е провокиран, нанесъл втори удар с ръка в дясната част на лицето на ЧО И.. Нападението било непосредствено възприето от св. А. С.Н., който в този момент също излизал от „Гьоте институт“ и се движил на пет метра пред пострадалия. Същият чул шум от падане на човешко тяло на земята, обърнал се и възприел втория удар на подс. В., нанесен в лицето на падналия ЧО И.. Ударите били възприети също от св. Е. Д., приятелка на подсъдимия и съученичка на св. Н., както и от св.

С.В., който видял как ЧО И. лежи на пътното платно, а подсъдимият стои на непосредствена близост до него. След като понесъл ударите в главата си, ЧО И. се уплашил и побягнал в посока бул. „Дондуков“, а св. Н. попитал стоящия на тротоара подс. В. „Какво се случи?“, но последният не му отговорил.

Същия ден след инцидента ЧО И. посетил УМБАЛСМ „Пирогов“, където му била оказана медицинска помощ. От направената му рентгенова снимка на носа било констатирано, че има счупени кости на носа. Това наложило ЧО И. да бъде хоспитализиран и опериран на следващия ден.

3

На 19.04.2018 г. в сградата на 05 РУ – СДВР било проведено разпознаване на живо, при което ЧО Д. А. И. разпознал подс. В. като лицето, което на 14.03.2018 г. му нанесло побой. При друго разпознаване на живо от 08.01.2019 г., св. Н. разпознал подс. В. като лицето, ударило ЧО И.. При трето разпознаване на живо, проведено на 08.01.2019 г., св.

Велков разпознал подс. В. като лицето, което възприел надвесено над ЧО И..

Въз основа на заключението на назначената и изготвена СМЕ, първият съд е приел за установено, че в резултат на така нанесените му от подс. В. удари в лицето, на ЧО Д. И. били причинени следните телесни увреждания: счупване на костите на носа; охлузване и хематом по гърба на носа; хематом на лигавицата на горната устна; като тези травматични увреждания са реализирали медико-биологичния признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, както и „болка и страдание“.

Въз основа на заключението на назначената и изготвена КСППЕ, Районният съд е приел за установено, че въпреки, че подс. Г. В. към момента на извършване на инкриминираното деяние е бил непълнолетен, същият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като липсвало наличието на разстройство на личността (психопатия). Съдът е посочил, че в с.з. вещите лица са уточнили, че знаят, че делото срещу подс. В. е за причиняване на телесна повреда, като посочването в началото на експертизата им на друг номер на досъдебно производство, свързан с разпространение на наркотични вещества, било техническа грешка. Вещите лица са уточнили и, че подсъдимият е отказал при психиатрично-психологичната експертиза споделянето на всякаква информация, свързана с процесния случай.

При така установената фактическа обстановка, Съдът е приел, от правна страна, че с деянието си, подс. Г. Г. В. е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК, като на 14.03.2018 г., в гр. София, ул. „*******, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното, и да ръководи постъпките си, чрез нанА.не на удари с ръце в областта на главата, причинил на Д. А. И. лека телесна повреда, изразяваща се в счупване на костите на носа; охлузване и хематом по гърба на носа; хематом на лигавицата на горната устна, като тези травматични увреждания са реализирали медико – биологичния признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, като деянието е извършено по хулигански подбуди (на публично място, пред погледа на свидетели, без да е бил провокиран, предизвикан и мотивиран от пострадалия, без установен личен мотив). Преценил е, че подсъдимият е извършил деянието виновно, с форма на вината пряк умисъл.

Ето защо е признал подсъдимия Г. Г. В. за виновен в осъществен състав на престъпление с горепосочената правна квалификация, като на основание чл. чл. 78а, ал. 6, вр. ал. 1, вр. чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК, го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание – „Обществено порицание“, което да се изпълни чрез публикуване и обявяване на присъдата на интернет страницата на Столична Община – район „Подуяне“, по местоживеене на подсъдимия.