Решение № 2549 от 18.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2549 гр. София, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно гражданско дело № 20231100500299 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 11703/25.10.2022 г., постановено по гр. д. № 63628/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 62 състав, е признато за установено по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Е. Н. В. обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1, вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът Е. Н. В. дължи на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 1./ 374,13 лева – главница за доставка на топлинна енергия за периода 01.10.2018 г. – 30.04.2020 г. в имот, находящ се на адрес: гр. София, кв. ****, абонатен № 194575, ведно със законна лихва от 24.06.2021 г. до изплащане на вземането, 2./ 44,68 лева – обезщетение за забава в периода 15.09.2019 г. – 10.06.2021 г.; 3./ 32,36 лева – главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 24.06.2021 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 36850/2021 г. на СРС, ГО, 32 състав. С посоченото решение е отхвърлен предявеният от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Е. Н. В. положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 6,14 лева – обезщетение за забава в плащането на услугата за дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. – 10.06.2021 г.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът Е. Н. В. е осъден да заплати на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер на 591,94 лева – разноски в заповедното и в исковото производство съобразно уважената част от исковете.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е осъден да заплати на ответника Е. Н. В. сумата в размер на 4,70 лева – разноски в заповедното и в исковото производство съобразно отхвърлената част от исковете.

Срещу първоинстанционното решение в частта, в която предявените искове са уважени, е депозирана въззивна жалба от ответника Е. Н. В., чрез адвокат Р.Р.. Излагат се оплаквания за недопустимост и неправилност на решението в обжалваната част. Конкретно се навеждат доводи за недопустимост на решението в частта, в която решаващият съд е уважил претенциите на ищеца за доставка на топлинна енергия /ТЕ/ до процесния имот и 1 обезщетение за забавено плащане на същата, поради липса на правен интерес от водене на исково производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК при данните по делото, че издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК досежно тези вземания е влязла в сила. В тази насока се сочи, че видно от книжата по делото е, че длъжникът не е оспорил задълженията си за сумите от 374,13 лева – главница за доставка на ТЕ за периода 01.10.2018 г. – 30.04.2020 г., и 44,68 лева – обезщетение за забава в периода 15.09.2019 г. – 10.06.2021 г., за които суми е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 36850/2021 г. по описа на СРС, ГО, 32 състав, послужил като основание за образуване на ИД № 156/2022 г. по описа на ЧСИ Б.Б., рег. № 856 на КЧСИ. Развиват се доводи за недопустимост на решението и в частта, в която първоинстанционният съд е уважил претенцията за цена на услугата за дялово разпределение, поради липса на легитимация на ищеца да претендира последната. В условията на евентуалност се поддържа неправилност на решението в частта досежно уважената претенция за цената на услугата за дялово разпределение, доколкото по делото не са ангажирани доказателства относно начина на определянето , както и за нейното довеждане до знанието на ответника. При тези аргументи се моли за обезсилване на първоинстанционното решение в обжалваната част, евентуално – за неговата отмяна и отхвърляне на исковите претенции. Претендират се разноски за двете съдебни инстанция.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна – „Топлофикация София“ ЕАД, не е депозирала отговор на въззивната жалба. С молба от 19.04.2023 г. същата изразява становище за неоснователност на наведените във въззивната жалба доводи и моли за потвърждаване на решението на СРС в обжалваната част. Претендира разноски във въззивното производство.

Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, в която е отхвърлен предявеният от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Е. Н. В. положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 6,14 лева – обезщетение за забава в плащането на услугата за дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. – 10.06.2021 г.

Софийският градски съд, Гражданско отделение, II Б въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По делото е приложено заповедно дело № 36850/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 32 състав, от което се установява, че на 24.06.2021 г.

„Топлофикация София“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Е. Н. В. за следните суми: 1./ 374,13 лева – главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2018 г. – м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане; 2./ 44,68 лева – законна лихва за забава върху главницата за периода 15.09.2019 г. – 10.06.2021 г.; 3./ 32,36 лева – главница, представляваща цена за услуга за дялово разпределение за периода м. 05.2018 г. – м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане; 4./ 6,14 лева – мораторна лихва за периода 01.07.2018 г. – 10.06.2021 г., дължима върху цената на услугата за дялово разпределение. В т. 12 от заявлението е пояснено, че длъжникът е ползвал доставена от ищеца топлинна енергия през периода м. 05.2018 г. – м. 04.2020 г. за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 114, находящ се в гр. София, ж. к. ****, абонатен № 194575. Претендират се разноски в заповедното производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.

С разпореждане от 02.07.2021 г. по ч. гр. д. № 36850/2021 г. по описа Софийски районен съд, Гражданско отделение, 32 състав, съдът е постановил издаване на исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски: 25 лева – държавна такса, и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът Е. Н. В. е депозирал възражение срещу постановената заповед за изпълнение. В последното същият е завил, че не оспорва претенциите за главница за доставена ТЕ в размер на сумата от 374,13 лева за периода 2

01.05.2018 г. 30.04.2020 г. и за мораторна лихва за плащането в размер на сумата от 44,68 лева за периода 15.09.2019 г. – 10.06.2021 г. Заявил е, че оспорва претенцията за цена на услугата за дялово разпределение на стойност 32,36 лева и мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение на стойност 6,14 лева. Навел е съображения, че легитимиран да претендира цената на услугата дялово разпределение е фирмата за дялово разпределение, която реално е извършила тази услуга. Сочи, че с длъжника не е била договаряна цена на посочената услуга. Позовава се на изтекла погасителна давност досежно част от вземанията по издадената заповед за изпълнение.

С Разпореждане № 12221/21.08.2021 г. заповедният съд е указал на длъжника да уточни по ясен начин дали с възражението по чл. 414 ГПК оспорва вземанията за главница за доставена ТЕ в размер на 374,13 лева за периода 01.05.2018 г. 30.04.2020 г. и за мораторна лихва за плащането в размер на 44,68 лева за периода 15.09.2019 г. – 10.06.2021 г. поради погасяването им по давност или не оспорва дължимостта на тези вземания.

С молба – уточнение вх. № 60628/28.09.2021 г. длъжникът Е. Н. В. е уточнил, че доводите му досежно изтекла погасителна давност, заявени във възражението по чл. 414 ГПК, касаят единствено вземанията за цена на услугата дялово разпределение и мораторна лихва върху нея, но не оспорва дължимостта на вземанията за доставена ТЕ в размер на 374,13 лева за периода 01.05.2018 г. 30.04.2020 г. и за мораторна лихва за плащането в размер на 44,68 лева за периода 15.09.2019 г. – 10.06.2021 г.

С Разпореждане № 20660/02.10.2021 г. заповедният съд е разпоредил издаване на изпълнителен лист за сумите за главница за ТЕ в размер на 374,13 лева за периода 01.05.2018 г. 30.04.2020 г. и за мораторна лихва за плащането в размер на 44,68 лева за периода 15.09.2019 г. – 10.06.2021 г. Със същото разпореждане съдът е указал на заявителя правото му да предяви иск за установяване съществуването на вземанията за дялово разпределение и обезщетение за забава върху сумата за дялово разпределение в едномесечен срок от съобщението.

В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, в действащата към момента на завеждане на делото редакция, ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред. Ищецът претендира установяване на вземанията му, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, както следва: 1./ сумата от 374,13 лева – главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2018 г. – м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане; 2./ сумата от 44,68 лева – законна лихва за забава върху главницата за периода 15.09.2019 г. – 10.06.2021 г.; 3./ сумата от 32,36 лева – главница, представляваща цена за услуга за дялово разпределение за периода м. 05.2018 г. – м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане; 4./ сумата от 6,14 лева – мораторна лихва за периода 01.07.2018 г. – 10.06.2021 г., дължима върху цената на услугата за дялово разпределение.

По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства – Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 35/01.12.1993 г. на нотариус Б., че ответникът Е. Н. В. и съпругата му С.И. В.а са дарили процесния недвижим имот на дъщеря си И.Е. В.а, като и двамата са си запазили безвъзмездно право на ползване върху имота до края на живота си. Въз основа на служебно извършена справка по делото е установено, че С.И. В.а е починала на 26.04.2009 г. и единствен вещен ползвател на топлоснабдения обект за исковия период е ответникът Е. Н. В..

Видно от представения по делото протокол от проведеното на 30.07.2002 г. Общо събрание на собствениците на етажната собственост, находяща се в гр. София, ж. к. ****, етажните собственици са взели решение да се сключи договор със СД „Е.К.“, което дружество да извършва дялово разпределение на ТЕ в сградата в режим на етажна собственост.

На 05.09.2002 г. е сключен договор между СД „Е.К.“ и етажната собственост с адрес: гр. София, ж. к. ****, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на ТЕ и да извършва услугата „топлинно счетоводство“ в горепосочената жилищна сграда.

Пред СРС е ангажиран договор № 32/14.03.2012 г., сключен между „Топлофикация София“ ЕАД – възложител и „ПМУ И.“ ООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ.