Определение № 750 от 20.12.2021, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 750 гр. Стара Загора, 20.12.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно гражданско дело № 20215500501803 по описа за 2021 година Производството е образувано по частната жалба на „УМБАЛ Проф. д-р.

С.К.“ АД- гр.С.З., чрез адв. Х.П. против заповед № 1510 от 28.09.2021г., постановена по ч. гр.д.№ 4373/2021г. по описа на Районен съд – Стара Загора, в частта за разноските.

Частният жалбоподател е останал недоволен от заповедта в частта й за разноските, поради което я обжалва в тази част в срока, като незаконосъобразна. Излага съображения, че присъденото възнаграждение за адв. възнаграждение е прекомерно предвид правната и фактическа сложност на делото, поради което на основание чл. 78, ал.5 ГПК моли да се намали до минимално определения съгласно чл. 36 ЗА размер – 300 лв. Моли да се отмени Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 1510 от 28.09.2021г., издадена по ч.гр.д.№ 4373/2021г. по описа на СтРС, в частта за разноските, като все намали адв. Възнаграждение от 840 лв. на 300 лв.

В постъпилия в срока писмен отговор, „Е.Л.“ В., чрез адв. И.-А. Н. взема становище, че жалбата е неоснователна, и моли да се остави без уважение. Алтернативно, ако съдът счете, че е частично основателна, моли да се присъди адв. възнаграждение в законовите минимални размери. Представя писмени доказателства– данъчна фактура, справка за ДДС регистрация и платежно нареждане от 14.10.2021г. за заплатен ДДС.

Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери допустимостта й намери за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока за обжалване, срещу подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса за въззивното производство.

1

С обжалваната част на заповед № 1510 от 28.09.2021г., постановена по ч. гр.д.№ 4373/2021г. по описа на Районен съд – Стара Загора, съдът е присъдил разноски в размер 840 лв.

Ч. гр.д. № 4373/2021г. по описа на СтРС е образувано по постъпило заявление по чл.410 ГПК от „Е.Л.“ ЕООД гр.В., чрез процесуален представител адв. И.-А. Н., срещу „УМБАЛ ІПроф. Д-р. С.К.“ АД гр.С.З. от 27.09.2021г.. за парично вземане в размер на 1921 лв., 39.30 лв. – държавна такса и 840 лв. адв. възнаграждение. Съдът е издал заповед, като е присъдил разноски в пълен размер 840 лв. – адв. Възнаграждение.

Въззивната инстанция намира, че частната жалба е основателна.

С оглед на фактическата и правна сложност на делото следва да се приложи разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, като се намали заплатения от заявителя адвокатски хонорар до определения в НМРАВ минимум – 300 лв.

Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения обаче за регистрираните по ДДС адвокати, дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. Предвид тази разпоредба, върху минимално дължимото, съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. възнаграждение следва да се прибавят 20 % ДДС, които да се присъдят в полза на заявителя. В конкретния случай адвокат Н. е представил доказателства за регистрация по ДДС, поради което следва да се присъди и съответния размер на дължимия ДДС или допълнително сумата в размер 60 лв., представляваща 20% върху дължимото адвокатско възнаграждение в размер 300 лв.

Въз основа на изложените съображения, обжалваната заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК в частта за разноските, следва да бъде отменена и вместо това длъжникът следва да бъде осъден да заплати на другата страна сумата 360 лв.

В настоящото производство съдът намира, че страните нямат право на разноски, съответно на уважената и отхвърлената част от жалбата. В производството по разноски, каквото е настоящото по отношение на определените разноски в заповедното производство, разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение. Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в „процеса относно разноските“ за страната, инициирала производство по чл. 248 ГПК. В този смисъл е трайната практика на ВКС, обективирана в Определение № 254 от 05.08.2020г. по ч.т.д.№ 810/2020г. на І ТО, Определение № 489/17.10.2017г., по ч.гр.д.№ 3926/2017г. и Определение № 393/17.09.2018г., по ч.гр.д.№ 2845/2018г. на ІV ГО и др.

2

Мотивиран от изложеното, Окръжният съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ заповед № 1510 от 28.09.2021г., постановена по ч. гр.д.№ 4373/2021г. по описа на Районен съд – Стара Загора, в частта и за разноските за адв. възнаграждение за размера над 360 до 840 лв., като вместо това ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на „Е.Л.“ ЕООД гр.В., чрез процесуален представител адв. И.-А. Н., за издаване на заповед за изпълнение срещу „УМБАЛ Проф. д-р. С.К.“ АД- гр.С.З. за разноски за адв. възнаграждение ЗА сумата над 360 лв. до претендирания размер 840 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3