Решение № 448 от 25.04.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 448 гр. Варна, 24.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златина Ив. Кавърджикова

Членове:

Константин Д. Иванов

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20243100500380 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх. №

89831/29.11.2023г. от А. И. Х., чрез адв. С.Н., срещу решение № ***************. по гр.д.

№ *******г. на 20-ти състав на ВРС, в частта, в която е лишен от родителски права спрямо детето Г. А. И., ЕГН: **********, поради това, че без основателна причина трайно не полага грижи за детето си и не участва в издръжката му, на основание чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК, като в следствие на това служебно му е определен режим на личен контакт с детето Г. А. И., ЕГН: **********, както следва: да вижда детето всяка втора и четвърта събота от месеца от 10:00 ч. до 14:00 ч. в присъствието на майката или упълномощено от нея лице, на осн. чл.

134, ал. 1, т. 2 от СК и в частта, в която е осъден да заплаща в полза детето Г. А. И., ЕГН:

**********, чрез неговата майка Г. А. Ч., ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на 300,00 лв. ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпването на законно основание за нейното изменение или прекратяване и с падеж всяко първо число на месеца, за който се дължи издръжката, считано от датата на подаване на исковата молба, на осн. чл. 134, ал. 1, т. 1 от СК.

Заявява, че обжалва посоченото по-горе решение на ВРС в частта, в която е лишен от родителски права и размера на присъдената в полза на детето Г. издръжка от 300.00лв.

1

Счита обжалваното решение за неправилно, незаконосъобразно и немотивирано. С поведението си е показвал сериозно поведение като баща. След раздялата с майката Г. А.

Ч. е поддържал постоянни контакти с детето си. Изпращал е пари и подаръци без повед.

Детето го познава и търси. По-редки са контактите им, понеже работи в чужбина, а като се върне, майката в повечето случаи препятства срещите им.

Моли се да бъде отменено решението в обжалваните части. Иска да не бъде лишаван от родителски права по отношение на детето Г., както и да бъде намален размера на издръжката от 300.00лв. към минималния такъв.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Г. А. Ч., чрез адв. Д.К., в който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Моли се да бъде отхвърлена, а обжалваното решение-потвърдено, като правилно, законосъобразно и добре мотивирано.

В хода на производството пред ВРС бащата е показал поведение, което тя е твърдяла в исковата си молба-никой не знае къде е този човек, никой няма връзка с него. Детето и бащата нямат връзка помежду си. Тя е прекъсната повече от десет години. Бащата не би познал детето си, ако го срещне по улицата, а детето не го приема като свой родител и не го приема като баща. Повтаря се във въззивната жалба, вече изложеното в отговора на исковата молба, без да са ангажирани доказателства. Не следва да бъде намаляван размера на издръжката, щом бащата работи в чужбина и следователно има сравнително високи доходи.

И този присъден размер на издръжката вече е недостатъчен за детето. То расте и нуждите му растат. Сумата от 300.00лв. е само джобните пари за училище на детето и то за десет дни.

Отделно от това има нужда от храна, дрехи, обувки, помагала.

ДСП-Д.Ч. не изпраща писмен отговор. В о.с.з. на 25.03.2024г., чрез социален работник Г.В. изказва становище за неоснователност на въззивната жалба. В интерес на детето е да остане при майката и както се установява бащата не е търсил никакъв контакт с него.

В с.з. на 25.03.2024г. ВОП, чрез прокурор Р.Л., като счита въззивната жалба за неоснователна, се моли да бъде потвърдено обжалваното решение. Първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно и обосновано.

За да се произнесе ВОС съобрази следното:

С исковата си молба Г. А. Ч., ЕГН: ********** от с. Г., ул. „С.П.“ № 18 е предявила иск срещу А. И. Х., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Варна, кв. А., ул. Я. № **** обективно-кумулативно съединени искове с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК за лишаване на ответника от родителски права по отношение на детето Г. А. И., ЕГН:

********** поради трайно неполагане на грижи за детето без основателна причина и неосигуряване на издръжка, иск за осъждане на бащата да заплаща издръжка за детето Г. в размер на 300.00лв. месечно, считано от датата на завеждане на иска в съда-16.01.2023г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката и иск за сумата от 3600.00лв., представляваща издръжка в размер на 300.00лв. месечно за периода от 16.01.2022г. до 15.01.2023г., ведно със 2 законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска-16.01.2023г. до окончателното изплащане на задължението.

Излага, че с ответника са живели за кратък период от време на съпружески начала, като поради несходство в характерите са се разделили след раждането на детето. О т девет години не живеят съвместно, като ответникът се е дезинтересирал от детето и не дава никакви средства за издръжката му. В това време той не е търсил и виждал детето, като дори по телефона не се е чувал с него. Самата тя е безработна от доста време, търси си работа, но за сега без успех. Живее с детето при родителите си и те й помагат с отглеждането му и плащат разноските и продуктите за прехраната им, но са пенсионери с по една пенсия и чувстват затруднения. Нуждите на детето нарастват с нарстване на възрастта му, а бащата не се е интересувал , не се е обаждал и не е питал имат ли нужда от нещо.

Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от А. И. Х. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Я.“ № 10, чрез адв. С.Н., с който оспорва исковата молба като неоснователна.

Сочи, че действително имат родено дете Г. А. И., ЕГН **********, но причината за раздялата им е изцяло у Г.. Тя няколко пъти ги напускала докато детето било малко и той се грижел за него. При окончателната им раздяла се разбрали детето да остане при майката.

Още след раздялата започнал да изпраща пари за детето. Редовно му купувал подаръци с повед и без повод. Вземал го за по ден-два и редовно му отделял внимание. С Г. се познавали много добре и се търсели взаимно. Майката никога не е работила, не работи и сега.

Оспорва искането на майката да бъде лишен от родителски права, понеже е негов баща, помага му и иска да му помага вбъдеще. Невъзможно му е да плаща издръжка от 300.00лв. месечно, понеже има друго семейство и деца. Може да дава 180.00лв., считано от датата на подаване на исковата молба. Искането за издръжка за минал период е абсурдно и недопустимо.

Претендира присъждане на разноските по делото.

ДСП-Долно Чифлик не изпраща представител.

ВРП, чрез прокурор П.Х. по отношение на главния иск смята, че не са налице предпоставките по т. 1, а родителските права следва да бъдат предоставени на майката.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори и се установява от представеното удостоверение за раждане на детето Г. А. И. ЕГН **********, че негови родители са страните по делото Г. А. О. /Ч./ ЕГН ********** и А. И. Х. ЕГН **********.

Видно от писмо № *****************г. от ТД на НАП-Варна, Г. А. Ч. и А. И. Х. в периода от 02.08.2021г. до 02.08.2023г. нямат регистрирани трудови договори, не са осигурявани лица.

3

От писмо изх. № **********************г. от ТП на НОИ – Варна се установява, че предвид наличната информация, в периода от 04.08.2021г. до 04.08.2023г. Г. А. Ч. и А. И. Х. не са получавали парични обезщетения за безработица, временна неработоспособност, помощи от държавното обществено осигуряване или пенсии.

Г. А. Ч. е ангажирала гласни доказателства, чрез разпита на водената от нея свидетелка-Р.Г. С.ова, нейна майка, чиито показания съдът цени с оглед разпоредбата на чл.

172 от ГПК, но като непосредствени и убедителни.

Свидетелката сочи, че А. Х. е баща на децата на Г. . С нея са разделени от 10г., през които той не е търсил децата и не е плащал издръжка. За децата се грижат с мъжа й,. Те живеят при тях в с. Г.. Всички живеят заедно. Поддържат децата, пращат ги на училище и се грижат за тях, а бащата не ги познава. Един път са видели баща си по телефона. Веднъж се обадила майката на бащата на децата и поискала да дойде да ги види. Поканили я и тя дошла. Започнала да плаче. Помолила да ги вземе в дома си. Разрешили й. Това било преди две години. Бащата на децата бил в чужбина. Тогава той дошъл и се видял с децата си. В дома на баба си по бащина линия останали от сутринта, когато ги взела, до следващата сутрин, когато ги върнала. След този случай бащата не е търсил децата, не е давал пари, не ги е търсил и по телефон.

ДСП-Д.Ч., е представила социален доклад, в който е посочено, че след раздялата на родителите, когато детето Г. е бил на 2 години, грижите за него се полагат от майката Г. А.

Ч.. Връзката с бащата А. И. Х. е прекъсната. Моайката се стреми да осигури добра и спокойна среда. Жилището, където живее детето има необходимите хигиенно-битови условия, както и сигурна и безопасна среда за отглеждането му. Детето не поддържа контакти с баща си. Майката е информирала социалните работници, че периодично работи в Г., като почиства офиси, като по време на отсъствието й грижи за децата й полагат нейните родители. На 26.12.2022г. майката е сключила граждански брак с В. Ч..

Съгласно писмо изх. № ************************г. от ДСП-Варна, изпратено до ВРС с оглед искането за изготвявна ответника е изпратена покана във връзка със задължението на контролиращата страна за изготвяне на социален доклад по делото по местоживеене на бащата на детето в гр. Варна, ул. „Я.“, № 10, до бащата А. И. Х. е била изпратена покана за среща в офис на ДСП-Варна, но той н е е осъществил връзка със социален работник на посочените му телефонни номера и не е бил открит при посещение на адреса. По данни на адвоката му С. Н. от около месец е в Г..

Пред ВОС е изслушано детето Г. А. И. на 12 години, на осн. чл. 15 от ЗЗДетето. То е споделило, че живее в с. Г. с майка си. Ходи на училище в селото в ОУ „Хр.С.“ и е ученик в 5 клас. Не знае как се казва баща му. Не го познава.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

С исковата си молба Г. А. Ч. предявила в условията на кумулативност иск с правно осн. чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК, иск с правно осн. чл. 143 от СК и иск с правно осн. чл. 149 от СК.

4

Преценката на искането за лишаване от родителски права, като основателно, предвид разпоредбата на чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК, предполага правния извод на съда за наличие на две предпоставки при условията на едновременност: 1. виновно бездействие от страна на родителя-неполагане на грижи за детето и неизпълнение на задължението да дава издръжка и 2. това цялостно неизпълнение да е трайно.

По отношение установяването на първата предпоставка, съдът е изслушал показанията на св. Р. С.ова, водена от ищцата. Тя поддържа, че от десет години, откакто родителите на детето Г. се разделили, т.е. откакто то е било на две години, бащата не го е търсил, не се е грижил за него, не е давал издръжка. Бащата не познава детето си. Преди две години се видели за кратко, но от тогава отново не е търсил детето на адреса, не го е търсил и по телефон, не е пращал пари. С дядото по майчина линия са принудени за осигуряват от пенсиите си издръжката му, подпомагайки майката

Това, че детето Г. не познава баща си и не знае името му, се установява и от изслушването на самото дете от въззивния състав, по реда на чл. 15 от ЗЗдетето. Това, че при отговора на Г., че не познава баща си, очичките му се напълниха със сълзи, препятства съда да му зададе други въпроси, свързани с отношенията с бащата. И без да е необходимо да получи отговор на други въпроси, следва да бъде прието за установено, че двамата не контактуват, бащата не е търсил сина си, не му се обажда по телефон, не го е вземал при себе си, не го е виждал, с изключение на случая от преди две години, когато го е видял с брат му Д. в дома на бабата по бащина линия, не е получавал подаръци при повод и без повод, не му е давал пари.