Решение № 2299 от 12.06.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш

Е Н И Е

№ гр. Варна, 12.06.2020 г.

В И М Е Т

О Н А Н А Р О Д А

Варненският районен съд, гражданско отделение, четиридесет и трети състав, в публично заседание, проведено на петнадесети май две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: Т.Л.-С.

Секретар:

Д.Д. разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 369/2019 г. по описа на Варненския районен съд, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа искова молба на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, р-н Младост, ж.к. „Младост 4“,

Бизнес Парк София, сграда 6, с която против К.И.Д.,

ЕГН **********, с адрес: ***, е предявен иск по реда на чл.422 ГПК вр. чл.415 ГПК, за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №7016/21.09.2018 г. по ч.гр.д. № 14114/2018 г. по описа на ВРС, а именно: сумата от 216,18 лева, представляваща главница – сбор от дължими суми по: Договор за мобилни услуги № ********* от 07.08.2015 г., Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* и Договор за лизинг от 29.09.2015 г., Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 22.03.2016 г., Заявление за смяна на номер № ********* от 22.03.2016 г., съгласно фактури с №№ **********/10.11.2016 г., **********/10.12.2016 г., **********/10.01.2017 г., **********/10.02.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.09.2018 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендират се сторените разноски в заповедното и в исковото производство.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:

Между страните по делото е налице облигационна обвързаност, възникнала въз основа на сключени между Договор за мобилни услуги № ********* от 07.08.2015г., Допълнително споразумение № ********* и Договор за лизинг от 29.09.2015г., Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 22.03.2016г. и Заявление за смяна на номер № ********* от 22.03.2016г. съгласно които, на клиента е предоставен мобилен номер ********** и мобилно устройство Sony Xperia М4 Aqua Black.

Претендират се парични задължения, които ответникът не бил изпълнил, начислени му в четири броя фактури издадени в периода м. ноември 2016 г. - м. февруари 2017 г. Ищецът сочи, че във всяка от фактурите са начислени задължения на потребителя за заплащане на месечни такси, услуги и лизингови вноски, произтичащи от договорните им отношения. Въз основа на постигнатите съглашения и в съответствие с Общите условия на „Т.Б.“ ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на електронни съобщителни услуги, които представляват неразделна част от сключените между страните договори, потребителят се задължил да заплаща стойността на месечния абонамент, а операторът - да осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор, в т.ч. и разходите за поддръжка на мрежата. В чл. 23 от Общите условия било предвидено, че освен месечния абонамент, в дължимите от потребителя цени се включвала и месечната цена на ползвани услуги, като сбор от стойността на всички услуги, ползвани от потребителя през съответния месец. В тази цена били включени всички изходящи разговори, в т.ч. осъществени от потребителя повиквания, кратки текстови съобщения и др., таксувани съгласно договорените тарифни планове и приложимата ценова листа. В чл. 23 б. „г“ ОУ било уговорено в дължимите от потребителите цени да се включва и месечна цена за ползване на допълнителни или на „други услуги“ - заплащана от потребителя, когато такава е предвидена за съответната услуга, по начин, уговорен в индивидуалния договор или посочен в условията за ползване на съответната услуга на интернет-страницата на Теленор - www.telenor.bg или съгласно определеното в тези Общи условия.

Начислените във фактура № **********/10.11.2016г. и фактура № **********/10.12.2016 г. задължения са за потребени услуги в общ размер на 12,21 лв. с ДДС, като съгласно чл. 23 б. „б“

ОУ, абонаментната такса се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет. В раздел I от Допълнително споразумение № ********* от 22.03.2016г. бил уговорен стандартен месечен абонамент за мобилен номер ********** в размер на 30,99 лв. с ДДС (абонамент Нонстоп).

Сочи, че начислената с фактура № **********/10.11.2016 г. и фактура № **********/10.12.2016г. месечна абонаментна такса е в размер на 30,99 лв. с ДДС съгласно уговореното в Допълнително споразумение № ********* от 22.03.2016 г. Пояснява, че отрицателната стойност на месечната абонаментна такса във фактура № **********/10.01.2017 г. се е формирала в резултат на приспадане между таксата за посочения отчетен период, съобразно броя дни, през които клиентът е ползвал услугите на оператора и таксата за предварително начислен пълен брой дни с достъп до услугите на оператора за отчетния период. Така общият размер на задължението за заплащане на абонаментни такси възлиза на 50,99 лв. с ДДС.

Общият размер на вземането на мобилния оператор за месечни абонаментни такси и потребени услуги, начислени в трите горепосочени фактури за периода от 10.10.2016 г. до 09.01.2017 г. се претендира да е в размер на 63,20 лв. с ДДС.

Заявява, че сумата в размер на 1,24 лв. без ДДС или 1,49 лв. с вкл. ДДС, начислена във фактура № **********/10.12.2016 г. представлява еднократна такса за ползвана услуга „временно възстановяване на изходящ трафик“ („временно активиране“).

Основава дължимостта ѝ с разпоредбата на чл. 23 б. „г“ ОУ, като след изтичане на срока за заплащане на фактура № ********** от 10.11.2016 г., т.е. след 25.11.2016 г. и след като изходящите услуги са били спрени, потребителят е използвал услугата „временно активиране“, която е била начислена във фактура № **********/10.12.2016 г.

Относно сумата в размер на 0,75 лв. без ДДС или 0,90 лв. с ДДС, претендирана по фактура № ********** от 10.12.2016г. излага, че същата представлява еднократна такса за ползвана услуга получаване на входящ трафик при незаплатено в срок задължение. Начислявана била веднъж при незаплатено задължение и след изтичане на срока за плащане на задължение по издадена фактура. Активирала се автоматично за всички клиенти на абонаментни планове на Теленор, в случай че не са заплатили в срок своите задължения. В настоящия случай таксата била начислена поради незаплащане в срок на фактура № **********/10.11.2016 г.

Общият размер на претендираните от ищеца еднократни такси (временно възстановяване на изходящ трафик и получаване на входящ трафик при незаплатено в срок задължение) е 2,39 лв. с ДДС.

Изискуемостта на вземанията на „Т.Б.“ ЕАД по всяка от изброените в исковата молба фактури е настъпвала петнадесет дни след издаването ѝ - изискуемостта на задълженията по първата фактура е настъпила на 25.11.2016 г., а по втората фактура - на

25.12.2016 г., като тези дати били изрично указани на фактурите.

С изтичането на петнадесетдневен срок от издаването на процесните фактури и липсата на изпълнение на начислените в тях парични задължения за заплащане на месечни абонаментни такси, потребени услуги и лизингови вноски, ответникът е изпаднал в забава в изпълнение на задълженията си по сключените договори. В съответствие с чл. 196, б. „в“ ОУ, операторът се възползвал от правото си на предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги.

В исковата молба и в уточняващата я такава се излага, че съгласно чл. 3, aл. 1 от Договора за лизинг от 29.09.2015 г., лизингополучателят се задължил да извърши двадесет и три месечни лизингови вноски всяка в размер на 13,69 лв. с вкл. ДДС (11,41 лв. без ДДС), като е предвидено те да се фактурират заедно със сметките за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги. В съответствие с тази уговорка, във фактура № ********** от 10.11.2016 г., фактура № ********** от 10.12.2016 г. и фактура № ********** от 10.01.2017г. били начислени три лизингови вноски за мобилен телефонен апарат Sony Xperia М4 Aqua Black, в общ размер на 41,07 лв.

Ищецът основава правото си на обявяване предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски на предвиденото с чл.12 ОУ. Твърди, че предпоставка за упражняването му е неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги. Позовава се и на чл. 12, ал. 2 ОУ, а именно - месечните лизингови вноски стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договора за предоставяне на мобилни услуги, както и в случай на забава в плащане на дължими съгласно тези договори суми. В допълнение излага, че към датата на образуване на заповедното производство - 18.09.2018 г., срокът на Договор за лизинг от 29.09.2015г. е бил изтекъл и падежът на всяка една лизингова вноска по договора е настъпила, което обосновава изискуемостта на остатъка от лизинговите вноски за предоставеното мобилно устройство, които остават незаплатени от ответника, въпреки обстоятелството, че мобилното устройство се държи от ответника.

Въз основа на депозирано от ищеца заявление за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, е образувано ч.гр.д. № 14114/2018 г. по описа на ВРС и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение чл. 410 ГПК №7016/21.09.2018 г., за следните суми: сумата от 216,18 лева, представляваща главница – сбор от дължими суми по: Договор за мобилни услуги № ********* от 07.08.2015 г., Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* и Договор за лизинг от 29.09.2015 г., Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 22.03.2016 г., Заявление за смяна на номер № ********* от 22.03.2016 г., съгласно фактури с №№ **********/10.11.2016 г., **********/10.12.2016 г., **********/10.01.2017 г., **********/10.02.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.09.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.В полза на заявителя – ищец в настоящото производство, са присъдени и сторените разноски в заповедното производство.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. С разпореждане, връчено на заявителя на 13.01.2018 г., заповедният съд му е указал възможността да предяви иск за установяване на вземането си в срока по чл.415, ал.1 ГПК. Въз основа на искова молба на „Т.Б.“ ЕАД е образувано настоящото производство.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът, чрез назначения му особен представител, представя отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на ищцовата претенция. Намира същата за недоказана. Оспорва наличие на облигационна обвързаност с ищеца относно предоставяне на мобилни услуги и относно предоставяне на възмездно ползване на вещ- мобилно устройство Sony М4 Aqua black. Оспорва изцяло твърденията, че ищцовата страна е предоставила фактурираните услуги, включени в представените фактури № **********/ 25.11.2016 г., № **********/25.12.2016 г., №**********/25.01.2017 г., №**********/25.02.2017 г. Твърди се, че ответникът не е потребител по представените фактури. Оспорва ответникът да е потребител по фактурите, индивидуализиран с клиентски номер *********. Оспорва съдържанието на фактурите.

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:

На 07.08.2015 г., между страните по делото е сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, за срок от 24 месеца, при уговорен месечен абонамент в размер на 15,99 лева. На ответника е предоставено приложение – ценова листа за абонаметни планове за частни лица от дата 07.08.2015 г. Видно от декларация-съгласие, от дата 07.08.2015 г., ответникът е получил от ищеца екземпляр от Общите условия /ОУ/ на „Т.Б.“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги и/или Общите условия /ОУ/ на „Т.Б.“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на фиксирани телефонни услуги, съгласен е със същите и се задължава да ги спазва.