Определение № 41434 от 11.10.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 41434 гр. София, 11.10.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско дело № 20231110154884 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молби на ищеца и на ответника с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, в частност в частта, с която в полза на ответника е присъден адвокатски хонорар.

Ищецът счита, че съдът не е съобразил наведеното от него възражение за прекомерност на претендираното от името на ответника адвокатско възнаграждение, както и размера на минималната работна заплата за страната към датата на упълномощаване на адвокатското дружество от ответника, който е от значение при изчисляване на минималния размер на адвокатското възнаграждение по искове за отмяна на уволнението и за възстановяване на служителя на заеманата преди уволнението длъжност.

Ответникът, от своя страна, счита, че неправилно и необосновано съдът е намалил претендирания адвокатски хонорар от 3600.00 лева на 1500.00 лева, като счита, че тази сума не е съобразена със спецификата на правния спор, осъществената адвокатска работа, квалификацията на адвокатите, с разходите, които адвокатското дружество извършва, като съдът не е посочил и разбивка на сумите, които се дължат за всяко процесуално действие.

В срок са постъпили отговори на всяка от молбите с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, в които са изложени подробни съображения за неоснователност на искането на насрещната страна за изменение на решението в частта за разноските.

Съдът намира исканията за изменение на решението в частта за разноските за процесуално допустими- заявени са в законоустановения срок (двуседмичен за обжалване на решението) от лица с правен интерес да искат изменение на решението в съответната част, като ответникът е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК в срок- до приключване разглеждането на делото в настоящата инстанция.

Разгледани по същество, исканията са неоснователни, като съображенията за това са идентични.

На първо място следва да се изясни, че противно на поддържаното от ищеца, съдът е съобразил релевираното от негово име възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар, като е обсъдил същото и е присъдил в полза на ответника сума, значително по- малка от претендираната от 3600.00 лева. Във връзка с довода на ищеца в тази насока следва да се изясни, че прекомерността на 1 възнаграждението не е преценявана с оглед минималния му размер, определен по правилата на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а при съобразяване на конкретната фактическа и правна сложност на делото- брой проведени заседания, вид, естество и обем на събраните доказателства, наведени от страните твърдения, доводи и възражения, подлежащи на доказване, както и на конкретното уволнително основание, което, с оглед изложените в исковата молба конкретни доводи за незаконност на уволнението, е наложило изследване на немалко по обем фактически обстоятелства. Именно с оглед на тази конкретика на производството, при съобразяване на разясненията, съдържащи се в т. 41 (въпрос първи) от решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, съдът счита за обоснован и справедлив по смисъла на нормата на чл. 36, ал. 2 ЗА именно определения с решението хонорар от 1500.00 лева.

По идентични съображения, касаещи конкретиката на настоящото производство, неоснователно е искането на ответника за увеличаване на присъдения в негова полза хонорар до претендираната сума от 3600.00 лева, като във връзка с доводите на последния в този смисъл следва да се изясни, че съдът дължи да определи един общ хонорар за осъществените адвокатска защита и процесуално представителство, а не отделни такива за всяко отделно процесуално или извънпроцесуално действие на адвоката. На следващо място, необосновано- и правно, а и житейски, би било размерът на адвокатския хонорар да бъде определян съобразно професионалната квалификация на адвокатите, а и за съда не съществува задължение да изследва същата. Що се отнася до разходите, които адвокатското дружество извършва във връзка с дейността си, следва да се изясни- така, както това е сторено и в решението по съществото на правния спор, че същите, както и часовете положен труд във връзка с делото, имат вътрешноорганизационно значение и обосноват размера на възнаграждението пред клиента- страна по мандатното правоотношение, но не обвързват нито съда, нито насрещната страна в процеса.

При тези мотиви исканията на страните за изменение на решението в частта за разноските следва да бъдат оставени без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на Ц. С. Л. и на „Д.“ ЕООД за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните - арг. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2