Решение № 180 от 17.05.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. София, 17.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Джурковски

Членове:

Александър Желязков

Емилия Колева при участието на секретаря Мария Г. Паскова в присъствието на прокурора А. М. А. като разгледа докладваното от Николай Джурковски Наказателно дело за възобновяване № 20231000600323 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 424 ал.1 вр. чл. 422 ал.1 т.5 от НПК.

Постъпило е искане от адвокат Ю. С. от САК, упълномощен защитник на осъдения А. Т. Т., с правно основание чл.419, ал.1, чл.420, ал.2 вр. чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.424 ал.1 от НПК за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 3609/2022 г. по описа на Софийски градски съд и по НОХД № 20691/2016 г. по описа на СРС.

Твърди се в искането, че присъдата СРС и решението на СГС са постановени при нарушение на материалния закон и при допускане на съществени нарушения на процесуалните правила, както и че определеното наказание е явно несправедливо. Сочи се, че нарушението на материалния закон се изразява в това, че липсват данни за извършено деяние по чл.131, ал.1, т.12 от НК, както и по чл.144, ал.3 от НК. В тази връзка се изтъква, че в мотивите си и първоинстанционният съд и въззивният сочат, че деянието се доказва от показанията на пострадалите, и че същевременно, възприемайки такава фактическа обстановка, и двата съдебни състава приемат, че всички деяния, за които Т. е обвинен и осъден, следва да са извършени в съучастие със свидетеля П. П. - както телесните повреди, така и отправените закани, което променя правната квалификация на деянията и води до нарушен материален закон. Заявява се, че при това положение възниква въпроса: кои леки телесни повреди и от кой от двамата са причинени - от Т. или от П. и кой от двамата какво точно е извършил.

Като следващо нарушение на материалния закон се сочи отказът да се приложи чл.12а от 1

НК, въпреки, че според изготвилия искането за възобновяване защитник действията на Т. са подтикнати изцяло от това, че двамата пострадали са вършили престъпления и са се готвели да извършат ново такова. Изтъква, се, че от една страна, осъденият не ги е задържал сам, а с помощта на св. П., а, от друга страна, че извършените кражби от предходен период със същата марка и модел автомобил, фактът, че Т. и св. П. са извикали полиция на тел. 112, както и че впоследствие полицията е задържала и арестувала двамата - М. и Д. - за срок от 24 часа по ЗМВР - сочат на безспорни намерения, че са задържани извършители на престъпление. Твърди се, че именно такава увереност е била в Т. и П., а така също и в дошлите на място полицаи, за да арестуват двамата пострадали. Прави се оплакване, че тези данни въобще не са коментирани от съдебните състави, както и че не е отчетен и факта, че след тази случка зачестилите кражби спират.

Претендира се, че решението на СГС е постановено при допускане на съществени процесуални нарушения, след като е било отказано допускане на съдебно-техническа експертиза за изясняване на фактическата обстановка и проверка на житейски нелогичните твърдения на двамата пострадали. Твърди се, че не е възможно пострадалите да бъдат засечени на Т-образно кръстовище от дясната им страна и да бъдат заставени да завият наляво, още повече как автомобилът на Т. може хем да ги засече и да ги принуди да завият наляво, хем да блокира движението на автомобила им отпред, за да не избягат. Завява се, че тези обстоятелства сочат, че пострадалите са били спрели на ул. № 5 предварително и са си били там.

Излагат се доводи, че не е правилно да се кредитират изборно показания на свидетели, които обслужват обвинението, и то на заинтересовани свидетели, като пострадалите. Сочи се, че не отговаря на истината, че дошлите полицейски служители са установили повреди по автомобила на пострадалите, тъй като същите не са заявявали такова нещо, а напротив заявяват, че не им е споделяно такова нещо.

Прави се и оплакване, че присъдата е издадена предимно въз основа на прочетени показания от досъдебното производство без съгласие на защитата и подсъдимия, както на основата на предположения, което също е недопустимо и незаконосъобразно.

Изразява се и недоволство, че не е приложен чл.55 от НК, а именно - наложеното наказание да е под предвидения от закона минимум, тъй като тежестта на деянието не е толкова висока, за да е необходимо налагане на толкова тежко наказание, а именно две години лишаване от свобода. Изтъква се, че характеристичните данни за осъдения не са такива, които да налагат такова тежко наказание и целите на наказанието биха били постигнати и с по-леко наказание с приложението на чл.66 от НК, каквото наказание било поискано и от прокуратурата пред първоинстанционния съд. Твърди се, че наложеното наказание е явно несправедливо с оглед личността на осъдения А. Т., неговото семейно положение и ниската степен на обществена опасност на деянието.Претендира се, че тези данни сочат, че и с минимално наказание след прилагане на чл.55 и чл.66 от НК целите на наказанията ще бъдат постигнати.

Твърди се, че всичко това води до неправилен съдебен акт и е основание делото да бъде 2 върнато за ново разглеждане за изясняване на фактическата обстановка.

Предвид изложеното се отправя молба да бъдат отменени решението на СТС по ВНОХД № 3609/22 г., както и присъдата по НОХД № 20691/2016 г. на СРС и да бъде възобновено наказателното производство по отношение на А. Т. Т. от стадия на досъдебното производство или от стадия на първоинстанционното съдебно следствие, като му бъде определена мярка за неотклонение, различна от „задържане под стража”. Алтернативно на горното искане се отправя и молба да бъде изменена присъдата и да бъде намалено наложеното наказание на А. Т. Т., като се приложи чл.55 от НК и наложеното наказание да бъде отложено за изпълнение на основание чл.66 от НК.

В съдебно заседание пред Софийски апелативен съд защитникът на осъдения А. Т. - адвокат Ю. С. - поддържа изцяло искането за възобновяване на наказателното производство по изложените в него доводи и съображения. Счита, че е нарушен материалния закон, че е нарушено правото на защита на осъдения поради допуснати процесуални нарушения по отношение на него и че наложеното му наказание е явно несправедливо.

Твърди, че това наказателно производство още от досъдебната му фаза е водено в абсолютно погрешна посока, доколкото според показанията на двамата пострадали – М. и Д.

- има данни, че и други лица са участвали в нанесения им побой, ако има виновно нанесен такъв. По този повод изтъква, че двамата пострадали в съдебно заседание по време на разпитите им пред първоинстанционния съд са сочили, че има и друг подсъдим, което, според защитника, говори, че е имало и друг извършител, но че органите на досъдебното производство и прокуратурата изначално не са си направили труда да преценят кои деяния от вменените на А. Т. са извършени евентуално от него, и кои са извършени от свидетеля П.

П.. В тази връзка защитникът счита, че евентуално наличие на съучастие по чл. 20 НК в обвинението на осъдения А. Т. говори за нарушен материален закон и въобще за неизясняване на фактическата обстановка още от хода на досъдебното производство, което нарушение е продължило и в съдебната фаза в производството и пред първоинстанционния съд, и пред въззивния съд.

Защитникът поддържа и оплакването, че неоснователно не е била допусната исканата от него съдебно-техническа експертиза по отношение на това може ли въобще така, както се сочи в обвинителния акт, на това място, където е извършено деянието, А. Т. да „засече“ пострадалите със своя автомобил. Защитникът твърди също, че във връзка с претенцията му за назначаването на въпросната експертиза е направил и искане да се приложи една разпечатка от Google Maps с карта на мястото, от която, според него, е видно, че не може отдясно на Т-образно кръстовище, по което може да се завие само наляво, да „засечеш“ автомобил при положение, че там има ограда от дясната страна и няма как да се мине отляво на този автомобил. Заявява оплакване, че без да прецени тези обстоятелства, съдът е отказал назначаването на такава експертиза. Счита, че при наличието на заключение на такава експертиза дали въобще фактическата обстановка е възможно да е такава, каквато сочат двамата пострадали, ще се внесе и съмнение въобще в достоверността на техните показания и в даденото от тях описание кое как се е случило, респективно в достоверността на цялата 3 фактическа обстановка, изложена в обвинителния акт.

Защитникът счита за неправилен и отказът на съда, обоснован с едни доста съмнителни и противоречащи си мотиви, да приложени разпоредбата на чл. 12а НК, а именно – че „… следва двамата задържани там, да са били осъдени за извършено престъпление, за да може да се приложи чл. 12а НК“. Твърди, че в момента, в който е действал, предотвратявайки извършване на престъпление от страна на двамата пострадали, подзащитният му Т. не е могъл да знае и да има гаранция, че впоследствие те ще бъдат осъдени.

Относно посочено в мотивите на инстанционните съдилища становище на прокуратурата, че за приложението на чл. 12а НК извършителите следва да са действали с умисъл, че предотвратяват престъпление, защитникът излага доводи, че при положение, че точно А. Т. и свидетелят П. П., а не пострадалите са извикали полиция; и че при положение, че двамата пострадали са били задържани за срок от 24 часа, не вижда как може да се поддържа теза, че Т. и П. не са били с умисъл, че предотвратяват престъпление.

Досежно претендираните повреди по автомобила на пострадалите се сочи, че в свидетелските си показания пред първоинстанционния съд полицаите са заявили, че не си спомнят да е имало увреди на автомобила на пострадалите. Освен това се изтъква, че дори и да е имало повреди не е ясно кога са били причинени и от кого са били причинени тези повреди предвид обстоятелството, че на място е имало доста хора освен А. Т..

Застъпва се становище, че дори в крайна сметка апелативният съд да приеме, че има данни за извършено престъпление, то следва да се прецени какво точно е извършил осъденият Т., какви точно телесни повреди са причинени от него на пострадалите и кои телесни повреди от тези, които са му вменени, са причинени от свидетеля П. П., доколкото, според защитника, и двамата пострадали заявяват, че са получили удари и им е нанесен побой и от свидетеля П. П., но това е пропуснато в мотивите и на първоинстанционния, и на въззивния съдебен състав.

Защитникът поддържа и направеното оплакване във връзка с наложеното наказание.

Изтъква обстоятелството, че в хода на първоинстанционното съдебно производство прокуратурата е поискала налагане на наказание „лишаване от свобода“, изпълнението на което да бъде отложено на основание чл. 66 НК, но че въпреки това желание на прокуратурата първоинстанционният съд му е наложил две години „лишаване от свобода“ ефективно, което наказание е било потвърдено от въззивния съд. Счита, че с оглед начина, по който се сочи, че е извършено деянието, и предвид личността на А. Т., съобразно неговите характеристични данни, за които има достатъчно информация по делото, е било редно да му се наложи наказание, от една страна, при превес на смекчаващи вината обстоятелства с прилагането на чл. 55 НК и, от друга страна, при положение, че е нямало спор с прокуратурата относно приложението на чл. 66 НК, на осъдения не е следвало да му се налага ефективно наказание в размер на две години.

В тази връзка се излагат доводи, че ако не може да се приложи разпоредбата на чл. 12а от НК, то наличието на данни в тази насока най-малкото следва да се оценят като смекчаващи 4 вината обстоятелства. Претендира се, че в случая осъденият е действал с умисъл, че предотвратява престъпление, което, според защитника, би следвало да наклони везните в посока да му се даде по-малко наказание и то да бъде отложено на основание чл. 66 НК.

Като смекчаващо вината му обстоятелство се претендира и фактът, че не само той е участвал в задържането и нанасянето на телесни повреди на двамата свидетели-пострадали, доколкото, според защитника, по делото безспорно са налице данни, че там е имало и друг човек.