Решение № 371 от 20.03.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 371 гр. София, 16.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20211000502551 по описа за 2021 година

С решение № 3218 от 26.05.2020 г., по гр.д. № 11722/15 г., СГС, І-15 с-в, ОТХВЪРЛЯ иска на Р. Г. С. и А. Д. П. (заместили в процеса първоначалния ищец П. Г. С.) срещу М. Ж. Я. с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне поради неизпълнение на договор за издръжка и гладене от 31.01.2012 г., сключен между П. Г. С. и М. Ж. Я. с н.а. № 5 от 31.01.2012 г., с който е прехвърлена собствеността върху ап. № 8, с площ от 57, 11 кв. м. находящ се в гр. ***, ж.к. ***, бл. 5, вх. А, ет. 3.

След постановяване на решението Р. Г. С. е починал и е заместен в процеса от наследниците си Л.А. С. – С., Е. Р. М. и И. Р. С.. Същите не са подали жалба и по отношение на тях решението е влязло в сила.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от А. Д. П., като се сочи, че не е доволен от акта на съда, относно полагащата му се ½ ид.ч. Счита, че ответникът не е доказал постоянна грижа и издръжка съгласно предвиденото в договора, като съдът е тълкувал волята на страните ограничително и неправилно е кредитирал и възприел събраните доказателства. Намира, че не се касае до задължение за епизодично подпомагане, че изпълнението на алеаторния договор не може да се разделя на периоди, тъй като то е неделимо 1 по обем, а неизпълнението (пълно или частично) дава право на кредитора да претендира разваляне на договора изцяло. Подчертава, че през времето на действието на договора постепенно нуждите на П. С. са се променили и увеличили, а грижите на ответника са намалели и постепенно се преустановили. Счита, че задължената страна не е изпълнявала ангажиментите си според установената практика – нито чрез предоставяне на грижи в натура, нито чрез заплащане на необходимата за конкретния случай парична издръжка (вкл. и в условията на трансформация). Прави подробен анализ на събраните доказателства и основавайки се на изобилна съдебна практика, претендира отмяна на съдебния акт и уважаване на претенцията на А.П. срещу М. Я., както и разноски.

Ответникът М. Ж. Я. намира решението за правилно и съобразено с точното съдържание на договора, а именно подпомагане при нужда на прехвърлителя на имота и предоставяне на допълнителна грижа. Изтъква, че е заплащал прегледи, изследвания, лекарства, местни данъци и такси, режийни за имота на П. С., заплащал е такси за престоя му в хоспис за десет дни в края на 2013 г., подсигурявал е транспорт до болнични заведения, поддържал е личен контакт. Подчертава, че в края на живота си П. сам е пожелал да постъпи в хоспис (състоянието му е било добро и не е налагало обгрижване в специализирано заведение), не е уведомил ответника и се отчуждил от Я., като не желаел същия да се грижи за него. Споделя извода, че сумата от 500 лв., дължима от ответника в изпълнение на договора за последния месец от живота на първоначалния ищец е незначително неизпълнение на договора.

Подчертава, че жалбоподателя е външен човек за семейството, а от страна на другите роднини на починалия не е направено обжалване на решението на съда.

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД.

В постъпила искова молба от името на П. Г. С. (починал в хода на процеса и с конституирани на негово място като ищци Р. С. и А.П.) се твърди, че на 31.01.2012 г. бил сключен договор за издръжка и гледане с ответника М.

2

Ж. Я., с който С. прехвърлил на ответника собствеността върху апартамент № 8, от 57, 11 кв. м, в гр. ***, ул. "***", ж.к. "***“, заедно с прилежащото към него мазе № 4 и 2, 84% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, като Я. поел задължението да се грижи за прехвърлителя и да му осигурява средства за издръжката му до края на живота му. Твърди се, че ищецът С. се разболял от рак и имал нужда от грижи и допълнителни средства за издръжката си, вкл. за престой в хоспис, но ответникът не осигурил такива. Претендира се договорът да бъде развален, както и разноски по делото.

Ответникът М. Я. оспорва иска, като сочи, че полагал грижи, заплащал разходите по имота, придружавала ищеца на изследвания и при лечение, подсигурил му грижи, чрез сключване на договор с трето лице. Сочи, че прехвърлителят отказвал да приеме грижите и не го е уведомил, че се нуждае от специални грижи и по своя воля през последните шест месеца от живота си се е преместил да живее в хоспис, като по този начин е лишил ответника от възможността да се грижи за него. Твърди, че сам също е настанявал С. в хоспис и е заплатил престоя му там. Претендира отхвърляне на иска и разноски.

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:

Няма спор, че с н.а. № 5 от 31.01.2012 г. П. С. сключил с М.Я. договор за гледане и издръжка, с който собствеността върху процесното жилище била прехвърлена на ответника като ищецът запазил правото на ползване върху имота. Съгласно договора ответникът е поел задължение спрямо прехвърлителя да го подпомага със средства за издръжката му и до края на живота му да го гледа и се грижи за него при необходимост, като му осигурява достоен, добър и спокоен живот. Няма спор също така, че при ищеца С. през 2013 г. е било констатирано онкологично заболяване на простата, с метастази в костите, и той провеждал специализирано лечение, а здравословното му състояние се влошило.

С договор от 20.12.2013 г. М.Я. възложил на Р. Т. полагането на ежедневните грижи за С. и домакинството му. Представените от Я. платежни документи установяват, че за жилището, предмет на нотариалния акт, са били 3 заплащани сметките за ток, парно и вода, както и че са заплащани данъци за имота.

Установява се от представени писмени доказателства, че за постъпване в хоспис за десет дни в самия край на 2013 г. ответникът Я. е заплатил 500 лв. за престой, като е заплащал и медицински консумативи, лекарства, изследвания. След напускане от хосписа ищецът С. е приет в МБАЛ "Св.

Иван Рилски" ЕАД поради проблемите с отделителната си система и след кратък престой там е изписан, с необходимост от извършване на хемодиализа 2-3 пъти седмично (провеждана през цялата 2014 г.). Не се спори, че в периода м. 03 - м. 08.2014 г., веднъж месечно С. се е явявал в болницата за поставяне на съответната инжекция за лечение на карцином. Поради влошаване на състоянието на 11.11.2014 г., С. отново постъпил в хоспис, където на 20.03.2015 г. след подаване на исковата молба (на 10.02.2015 г.) е починал, като страните не спорят, че през последния месец състоянието му е било тежко. Видно от две фактури и фискални бонове от 24.04.2015 г., сумата от 4 050 лв. е платена от Л. С. и А.П. – като управител на посоченото в платежния документ дружество.

По делото е разпитана като свидетел Л.А. С. – С., съпруга на починалия Р. С. – брат на първоначалния ищец П. С., респ. конституиран като ищец в процеса преди своята смърт. Стойността на същите като доказателствени средства следва да се възприема като се отчита, че към момента на разпита лицето не е имало качеството на страна в процеса, но същото е било в относително заинтересовано положение спрямо изхода на спора. В последствие обаче Л. С., като страна в производството, не е обжалвала съдебното решение на СГС, с което е отхвърлен иска за разваляне на договора. В този смисъл от изхода на производството пред въззивния съд не зависи облагодетелстването на свидетелката, която не е депозирала жалба срещу решението на СГС.

Св. Л. С. разказва (л. 156 и сл.), че се запознала с М.Я. в края на 2013 г., когато станало ясно, че здравословното състояние на П. се е влошило и трябвало да го настанят в лечебно заведение, но тъй като им отказвали, решили да го оставят за празниците (коледни и новогодишни) в хоспис, а след това да го преместят в „Св. Иван Рилски“. Според свидетелката действията им били координирани, сменили си телефони, като Я. платил 4 престоя и заминал за Вършец. След изписването от хосписа в началото на януари, П. бил приет в болница, от където (след около 10 дни) го прибрала свидетелката и започнала да го придружава 3 пъти седмично на назначената му хемодиализа (до края на м. март 2014 г.). За лекарства в този период средства се плащали от свидетелката и съпруга й и от самия П., който имал пенсия от 300-350-400 лв. Докато П. живеел в дома на С., М. го посетил само веднъж и говорили пред входа. Неколкократно свидетелката го придружавала до лечебни заведения, при предписано поставяне на стома (торбичка), като за консуматива (200 лв. за всяка следваща след първата) заплащали С.и.

Посочено е, че П. живеел в дома им, където грижи за него полагала С.а (брат му Р. бил инвалид) – за смяна на превръзки, за поставяне на инжекции и пр.

Към края на март 2014 г. П. се закрепил и се прибрал в дома си, като не бил споменавал някой да се грижи за него, а самата свидетелка ходела през 2-3 дни. Около юни, П. заминал със свои приятели в с. Владо Тричков, като те го придружавали на хемодиализите. През август той отново се прибрал в дома си. При изследване на костите се установило, че има разсейки. Посещенията на свидетелката вече били по-чести до ежедневни, тъй като той почти не можел да се движи. През ноември свидетелката вече не можела да се справя с обслужването на две домакинства и се взело решение П. да постъпи отново в хоспис. За този период тя няма информация М. да се е свързвал с П. (освен два случая – ноември 2013 г. и март 2014 г.), да е помагал за настаняването му в хоспис, да е заплащал процедури, манипулаци или транспорт. За хосписа се заплащало от свидетелката и А.П.. П. смятал М. за свой син и обидата му била голяма, той поискал да му се върне апартамента, но М. (по разказ на П. пред Л.) му отговорил със СМС, че това не е някаква движима вещ, която да може да се връща насам-натам. Свидетелката не уведомила М. за смъртта на П., тъй като това било желание на последния и тя го изпълнила.

Св. А. К. Р., шофьор във фирмата на А.П., сочи че по нареждане на последния вземал П., возел го със служебния автомобил до болницата и на пазар, като П. му е предоставял средства. П. не бил споделял със свидетеля за отношенията си с М. (знаел само от П. за някакъв СМС, където се коментирало, че това не е движимо имущество), а св. Р. бил виждал М. само веднъж пред кооперацията. Св. С. обаче той познавал, тъй като я засичал да се грижи за П..

Св. М. А. Я., майка на М.Я., разказва, че от 2001 г. синът й бил студент 5 в УАСГ, а П. - негово преподавател и между тях се породило приятелство. Тя твърди, че синът й се грижел за П. – водел го по лекари, а тя самата уредила изследване за установяване на наличие на разсейки в костите. Съдействала и за съвременно лечение през първата половина на 2014 г., което стопирало заболяването. Разказва, че М. и П. били много близки, понеже като архитекти общували на професионално ниво, а отделно от това имали близки контакти по отношение на духовното развитие и културните мероприятия – ходели на опера, П. идвал много често в дома на М., ходел със семейството му при техни близки във Вършец, Вълчедръм, Пещера. През 2014 г. П. се отчуждил и в последствие се установило, че това било заради контакта с неговите близки и заведеното дело за апартамента. Св. Я. посещавала П. въпреки това и й правело впечатление, че няма следи от други посещения на друг човек. Тя разказва, че П. бил подложен на хемодиализа два пъти седмично (първоначално М. го карал с колата, а после имало транспорт от „Св. Иван Рилски“) и изказва недоумение относно предприетото от Св. С. лечение чрез поставяне на стома, което намира за неправилно и утежняващо. Св. Я., която е кинезитерапевт, твърди, че ходела при П. - чистела, перяла, носела храна, предимно събота и неделя от март, април 2014 г. до влизането в хоспис, поне 2 пъти месечно – л. 159. През лятото на 2014 г. според свидетелката, П. бил в дома си, където тя го посещавала. За смъртта на П. разбрали случайно, тъй като близките не информирали М..