Протокол № 122 от 05.03.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 122 гр. Пазарджик, 28.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристина Л. Пунтева

Съдебни

ЛИЛЯНА К. ДОНЧЕВА заседатели: ВАЛЕНТИН Й. КРЪСТЕВ при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова и прокурора С. Г. Я.

Сложи за разглеждане докладваното от Кристина Л. Пунтева Наказателно дело от общ характер № 20235200200849 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Подсъдимият В. Г. К. се явява лично и с адв. Т. Т. - редовно упълномощен.

Свидетелят П. В. А. се явява лично.

За Окръжна прокуратура – Пазарджик се явява прокурор Я..

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

АДВ. Т.: Представям болничния лист, който съм изпратил по и-мейл, и нов болничен лист, в който е записано да послужи пред съдебните власти.

Представям и още едно доказателство – заверено ксерокопие на договор за правна помощ.

Сне се самоличността на явилите се лица, както следва:

1

П. В. А. - 50 г., българин, български гражданин, женен, неосъждан, без родство с подсъдимия.

На свидетеля се разясниха правата му по чл. 119 до чл. 122 вкл. от НПК и отговорността по чл. 290 от НК.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОДЪЛЖАВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ:

ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля П. А. със снета по-горе самоличност:

СВИД. А.: Познавам подсъдимия, близки, съседи сме във В., в един квартал живеем. Слушал съм, че му казват „К.“. Имаше един случай, в който купих от него наркотици. Само един път се случи. Миналата година беше, но непомня точно дата. Просто пред тях се видяхме. 0,8 грама кокаин беше наркотика, който закупих от него. За това количество заплатих 100 лева. По телефона се свързах с подсъдимия, за да закупя този наркотик. През телефона се обадих, но не мога точно да кажа точно на Viber или на WhatsApp Наркотикът го получих опакован в две пликчета. Някъде след 16:30-17:00 часа беше следобяд, но дата не си спомням. След като закупих наркотика, ме спря полиция в зоната до една бензиностанция във В. - в близост до бензиностанция „Г.“, само че те ме спряха навътре в една зона, която е в близост. Спряха ме, направиха ми проверка - тестове за алкохол и наркотици отрицателни, обаче намериха двете пликчета с наркотици. Питаха ме какво е това. Аз им казах всичко, както си е - че съм ги взел от подсъдимия.

Имаше случай след това пак да му се обадя на подсъдимия, за да искам си закупя от него наркотици, с полиция. Същият ден стана това - 2 часа след като ме спряха. Отново разговарях с В..

Просто се чухме пак по телефона да се срещнем и след това вече полицията дойде. Срещнахме се пред тях.

След като се срещнахме, полицията направи акция и аз вече не разбрах него хванаха ли го, но мен ме прибраха. Тогава не успях да си купя наркотик от него - той нищо не ми даде.

При тази втора среща аз му бях обещал едно шише ракия и по принцип трябваше да взема още 0,4 грама кокаин и се разбрахме да се срещнем, но полицията дойде и нямахме достъп един до друг и нищо не стана. Аз не видях 2 лично, дали В. е държал наркотик в ръцете си. Казаха, че е изхвърлил нещо, но аз лично не видях. То стана много бързо всичко - полицията изскочи, взеха да викат. Мен ме обърнаха с лице към колата. Аз бях в колата, полицията ме изкара от колата. В. в този момент идваше от тях към мен - към колата. На 2-3 метра беше от мен В., когато се развикаха полицаите. Тогава аз му дадох ракията. Като отидох втория път в този ден, първият път като се видяхме (защото ние се видяхме пред тях, говорихме се и той влезе вътре в тях), той дойде до колата и аз му дадох ракията и той влезна в стаята.

Като ме спряха полицаите първия път, ми казаха да се обадя пак и да закупя наново от него – В. - кокаин. Това ми го каза следовател - ако мога да се обадя пак да закупя наркотик. Аз се обадих и В. каза да се видим пред тях, бяхме се разбрали - каза, че ще ми даде 0,4 грама кокаин.

Спрях пред тях втория път, бях взел едно шише с ракия, оставих му ракията – срещнахме се на пътя пред тях. Той беше отпред пред тях, не съм слизал от колата, дадох му ракията и той влезна навътре. Забави се някъде 5 минути. Докато идваше към мен (аз бях спрял колата с лице към тяхната къща) и отзад почнаха да викат полицаите. Стана толкова бързо и нищо не съм разбрал и не съм видял какво носи. Като му дадох ракията, той не ми даде наркотик, той влезна навътре към тях. В. ми каза да изчакам в колата, за да ми донесе кокаина. Предполагам, че за това е влезнал вътре.

ПРОКУРОР: Засега нямам въпроси. Само ще моля съда да прочете показанията на свидетеля, дадени по време на досъдебното производство в разпит пред съдия на 10.12., както и разпит пред разследващ орган на 09.12, тъй като в разпита пред разследващия орган свидетелят допълнително обяснява как е станала срещата с В. К., а сега казва малко по-други неща.

Затова ще моля и двата разпита да се прочетат.

АДВ. Т. (въпрос): Как сте закупили на тази неизвестна дата първите две дози? Къде е се е случило това нещо? Не разбрах. Как стана? Вие кацнахте с парашут или как се получи?

СВИД. А.: . Това се случи пред дома на подсъдимия. Не съм кацнал с парашут – с кола. Чухме се по телефона, обадих му се и се видяхме. Аз бях в движение из града и се разбрахме да се видим пред тях. Аз отидох с лек автомобил „Пежо“.

3

Чухме се по телефона, видяхме се пред тях, пред самия дом на В., на улицата. Кварталът е „Чепино“, но улицата не зная как се казва. В. излезна и ми даде две пликчета – както казах. После аз си тръгнах с тази същата кола „Пежо Партнер“. Полицаите ме спряха после, не веднага след това. Те явно са били пред тях, защото аз като тръгнах, минах около 3-4 километра и те караха зад мен. Аз имам починал близък и отидох да видя дали правят паметника, и полицаите ме спряха точно в тази индустриална зона. Те не са подавали звуков сигнал да ме спират. Когато аз спрях там, където правят паметниците, те спряха след мен и казаха „Искаме да Ви направим проверка за алкохол и наркотици“. Викнаха КАТ съответно. Дадох пробите – всичко беше отрицателно. И след това като ме пребъркаха, намериха тези две пликчета с наркотици и оттам нататък ме отведоха в полицията разпит.

Като ме пребъркваха, на място не са ми правили протокол за личен обиск. Мен за пръв път ме спират и си имам проблеми с органите на реда, и не знам дали са ми направили протокол. Викаха ме, разписвах се за нещо там, че са намерили нещо в чантичката ми. Викаха там един пожарникар, като свидетел, който се разписа, но не знам дали това е протокола.

Полицаите се легитимираха. Аз си карах и спрях в индустриална зона и те слезнаха, но не са пускали звукови сигнали. На колата не пишеше „Полиция“. Всички знаем в този малък град две полицейски коли, които са.

Колата я познавам, че е полицейска, въпреки че на нея не пише „Полиция“.

Претърсиха цялата кола, която аз управлявах, но не зная дали са съставили протокол за това претърсване. Разписах се на нещо. В колата не са намерили нищо. Домът ми не са претърсвали полицаите, не са идвали в дома ми.

Едната от тези дози, които взех, беше за мен - за лично ползване, а другата я взех за приятел. Аз съм употребявал наркотици. Не употребявам системно наркотици, но се е случвало. Преди тази дата, когато закупих от В. наркотик, не съм употребявал поне 8-9 месеца. С В. сме се виждали, защото той живее на 500 метра от нас и като разхождам кучето, се виждаме отпред, поздравявали сме се - няма как да не се видим – той е на 500 метра от нас, но така по телефона за такива работи не сме говорили.

Когато ме спряха полицаите, ми сложиха ми белезници, задържаха ме.

4

Заведоха ме в полицейското управление в ареста, но не знам дали са издали заповед за задържане. Държаха ме в ареста.

Вторият път, като ходих пред В., те тогава ме задържаха вече и ми сложиха белезници. Те още първия път още ме задържаха, но втория път вече ми сложиха белезници, като се видяхме с В. втория път вече, когато изскочиха пред тях. Тогава вече ме прибраха с белезници, взеха ми телефон, всичко и бях вечерта там.

Вторият път, като отидох да се видим с В., тогава му подадох бутилката с ракия. Фактически и той слизаше от една кола и се видяхме пред тях, както Ви казах. Казах му: „Ето ти шишето с ракията“ и той влезна навътре и след 5-10 минути излезна и след това стана всичко.

Той беше някъде в движение из града, аз се чух с него по телефона и той вика: „След 15 минути се прибирам“. Когато отидох, той вече беше пред тях с колата. Той дойде, взе ракията и тръгна да се прибира към дома, и като се връщаше към мен полицаите го хванаха. Аз си седях отвън. Тогава полицаите ме извадиха от колата. Тъмно беше, но не беше съвсем тъмно.

Беше на здрачаване, беше си тъмничко.

Първият път полицаите ме спряха в индустриална зона и откарахме колата за претърсване в полицията – в двора на полицията, претърсваха, и след това бях по кабинети да ме разпитват. Идваха там, тестваха пликчетата, такива работи и след това вече отидох в ареста. Разпитваха ме там. Вече втория път ме затвориха в ареста. Първият път претърсваха колата щателно, ходих по кабинети и давах обяснения.

При тези обяснения двама или трима следователи имаше, като ме разпитваха. Имаше едно момиче там – дознателка ли е, как се води – тя писа нещо. След това идваха, вземаха проби за кокаина и ме разпитваха всичките тези хора. Не бях предупреден, че с тези мои показания мога да бъда уличен.

Самите следователи ме накараха да купя отново наркотик. Те бяха двама-трима човека, не мога да кажа точно кой от тях. Аз така предполагам, че те са си го гледали В., защото аз като тръгнах от тях, колата им тръгна по мен, а след това ме накараха да се обадя пак.

Когато се обаждах пак, аз бях вътре в полицията, а след това ми взеха телефона, всичко, като ми сложиха белезниците и ме затвориха, и съм нямал 5 достъп до телефон. Нищо не са ми обещавали полицаите и не са ме плашили, за да се обадя пак на В.. Само ме помолиха да се обадя пак и да поискам пак наркотик. Не са ме заплашвали, не са ме принуждавали. Това, което си спомням аз е, че ми казаха, ако може да се обадя пак на В., да съдействам, като поискам от него да си закупя отново наркотик. Не е имало заплахи срещу мен.

Вторият път нямах време да му дам пари на В., защото полицаите изскочиха.

Първият път, когато си закупих кокаин от В., му дадох 2 по 50 лева, а за втория път не си спомням дали съм му дал пари.

Не знам, дали някой ме е видял, като съм му давал пари на В.. Вторият път, когато отидох при В., явно са ни гледали полицаите, защото те веднага изскочиха. В., като вървеше към мен към колата, вървеше бавно и на 2-3 метра от мен рязко кривна, защото явно ги е видял. Аз бях с гръб към улицата, бях в колата, не бях отвън. Той идваше от тях. Аз бях спрял колата и гледах с лице към къщата и зад мен е улицата. Аз не виждам зад гърба какво става. В., като идваше към мен, на 2-3 метра от колата рязко сви надясно и тръгна натам. И след това вече се развикаха полицаите: „Полиция, полиция!“ и него го събориха, мен ме извадиха от колата и ми сложиха белезници. И оттам нататък ни разделиха вече и не знам какво се случва. Мен ме откараха ареста. Не съм видял какво се случва след това. Полицаите го оставиха В. на тротоара, а мен ме качиха в патрулката и ме заведоха в ареста и там стоях цяла нощ, и ми взеха телефона.

Първия път, като ме спряха полицаите, ме отведоха за проверка в полицията, но не съм бил вкарван в килия. Претърсваха колата и след това ме разпитваха от кабинет в кабинет и не съм бил задържан. В килия бях задържан, след като задържаха В. – вечерта след 18-19 часа. Тогава ми сложиха белезници и ме откараха в ареста.

Като ми извършиха личния обиск, бяха 5 полицаи в колата – колата беше пълна с полицаи – 5 места бяха, 5 полицаи. Тези полицаи ме претърсиха.

Разпечатката съдържа 60 от 234 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/723b48a5-a411-4381-a9ff-7c32f89d6e55