Решение № 148 от 24.09.2026, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. К., 24.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К. в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена К. Калинова при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева в присъствието на прокурора Ж. Д. С. като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Частно наказателно дело № 20265100200267 по описа за 2026 година

Производството по делото се движи по реда на чл.32, ал.1, във вр. чл. 16, ал.1-8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИАКОРНФС/.

Образувано е по постъпило от Централно инкасаторско бюро към Министерство на правосъдието и сигурността, Нидерландия (Centraal Justitieel Incassobureau, Ministerie van Justice en Veiligheid),Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, за признаване и изпълнение на решение за налагане на финансова санкция, издадено въз основа на влязъл в сила акт на съдебен орган – Решение N 96/125755-22 от 21.11.2023 год., влязло в сила на 20.01.2026 год., постановено от Rechtbank Den Haag, Нидерландия, с адрес: Prins Clauslaan 60, 2595 AJ ’s-Gravenhage, по отношение на българския гражданин В. В. А., с посочени в удостоверението дата на раждане – ****** год., място на раждане – К., паспорт ******* и последен известен адрес ***** К . N 30, България, като удостоверението е попълнено и подписано съгласно образеца по приложението към Рамково решение 2005/214/ПВР, на български 1 език, както и приложено e решението, въз основа на което е издадено удостоверението на нидерлански език.

Лицето, спрямо което е постановено решението за налагане на финансова санкция – В. В. А., с дата на раждане – ****** год., място на раждане – гр.К., постоянен адрес с.К. N 30, общ. Ч., обл.К. и с настоящ адрес – Турция, ЕГН ********** /като имената, постоянния и настоящ адрес на лицето и неговото ЕГН са установени чрез извършена служебна справка в Регистър на населението – НБД „Население” по реда на Наредба N 14/18.11.2009 г./, в съдебно заседание се назначава от служебно назначен защитник, който счита, че са налице условията за признаване на решението за наложена финансова санкция.

Прокурорът от ОП – К. изразява становище, че са налице всички предпоставки за признаване на решението на административно наказващия орган от Нидерландия, за налагане на финансова санкция на българския гражданин В. В. А. и за изпращане на същото за изпълнение на съответния изпълнителен орган.

Съдът, като прецени обстоятелствата по делото, приема за установено следното:

От приложеното по делото удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, се установява, че с Решение N 96/12575522 от 21.11.2023 год., влязло в сила на 20.01.2026 год., постановено от Rechtbank Den Haag, Нидерландия, с адрес: Prins Clauslaan 60, 2595 AJ ’sGravenhage, по отношение на българския гражданин В. В. А., с посочени в удостоверението дата на раждане – ****** год., място на раждане – К., паспорт ******* и последен известен адрес ***** К. N 30, България, е наложена финансова санкция, която се изразява в налагане нa задължение за заплащане на парична сума в размер на 100 евро, за осъждане за административно нарушение.

В удостоверението осъщественото от В. В. А. деяние е описано по следния начин: „Ходене по нужда извън местата, определени за тази цел“, при посочени време и място на нарушението: „19.04.2022 –Melis Stokelaan, ’sGravenhage” Посочено е в удостоверението като вид и правна квалификация на 2 наруш ението престъплението/престъпленията и приложими законови разпоредби, въз основа на които е постановено решението: чл.4:8 от Oбщинската наредба за осигуряване на обществения ред на Хага от 2013г./Algemene Plaatselijke Verordening Den Haag 2013/: „Ходене по естествена нужда на или покрай пътя е забранено в населено място освен в местата, определени за тази цел.“

Посоченото деяние съставлява административно нарушение и според българското законодателство, в частност на чл.3, т.7 от Наредба N за опазване на обществения ред в община Ч., нарушаващо обществения ред и морал, като така посочената наредба действа на територията на общината, на която санкционираното лице има регистриран постоянен адрес, при което са налице условията на чл.30, ал.1 от ЗПИИАКОРНФС.

В полученото удостоверение е отразено, че решаващата държава допуска в изпълняващата държава да бъдат издавани решения за алтернативни санкции, ако решението за плащане на финансовата санкция не може да бъде изпълнено, или може да бъде изпълнено само частично, а именно лишаване от свобода с максимален срок два дни. С оглед данните, съдържащи се в посоченото удостоверение, съдът намира, че са налице всички предпоставки за признаване и изпълнение на посоченото решение за налагане на финансова санкция на българския гражданин В. В..

От данните по делото се установява, че решението за налагане на финансова санкция е постановено от съдебен орган на държава - членка на Европейския съюз въз основа на действия, които съгласно нейния национален закон се преследват като престъпление. Деянието е извършено на територията на издаващата държава - Нидерландия. Посоченото престъпление попада в обхвата на тези по чл.30, ал.1 от ЗПИИАКОРНФС – поведение, което представлява административно нарушение по българското законодателство, независимо от елементите на състава му по законодателството на издаващата държава. Отразено е в удостоверението, че производството не е било писмено, като лицето не се явило на лично на съдебния процес, вследствие на който е постановено решението, не е било призовано лично за съдебния процес, но чрез други средства действително е получило официална информация за датата и мястото на съдебния процес, вследствие на който е постановено решението, по начин, който недвусмислено доказва, че то е било уведомено за 3 насрочения съдебен процес и е било уведомено за възможността за постановяване на такова решение, ако не се яви на съдебния процес, като документите са били връчено в канцеларията на съда и са били изпратени с редовна поща, както и че по информация на органа, който издава удостоверението, в изпълняващата държава не е постановявано решение срещу същото лице за същото деяние и че няма такова решение, което е изпълнено в държава, различна от решаващата или изпълняващата държава.

По делото не се установява да са налице някои от пречките по чл.35 от ЗПИИАКОРНФС за признаване и допускане изпълнението на решението за налагане на финансова санкция. От данните по делото се установява още и това, че лицето В. В. А. срещу което е постановено решението, има регистриран постоянен адрес на територията на Република България.

Ето защо, съдът намира, че са налице условията за признаване на Решение N 96/125755-22 от 21.11.2023 год., влязло в сила на 20.01.2026 год., постановено от Rechtbank Den Haag, Нидерландия, с адрес: Prins Clauslaan 60, 2595 AJ ’s-Gravenhage, по отношение на българския гражданин В. В. А., с дата на раждане – ****** год., място на раждане – К., ЕГН ********** , паспорт *******, постоянен адрес с.К. N 30, общ. Ч., обл.К. и с настоящ адрес – Турция, е наложена финансова санкция, която се изразява в налагане нa задължение за заплащане на парична сума в размер на 120 евро, за осъждане за административно нарушение.

На основание чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС следва незабавно да се изпрати уведомление - формуляр N 2 на компетентния орган на издаващата държава на английски език.

Мотивиран от изложеното, Окръжният съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА Решение N 96/125755-22 от 21.11.2023 год., влязло в сила на 20.01.2026 год., постановено от Rechtbank Den Haag, Нидерландия, с адрес:

Prins Clauslaan 60, 2595 AJ ’s-Gravenhage, по отношение на българския гражданин В. В. А., с дата на раждане – ****** год., място на раждане – К., ЕГН ********** , паспорт *******, постоянен адрес с.К. N 30, общ. Ч., обл.К. и с настоящ адрес – Турция, е наложена финансова санкция, която се изразява 4 в налагане нa задължение за заплащане на парична сума в размер на 120 евро, за осъждане за административно нарушение.

Решението да се изпрати незабавно на ТД на Националната агенция за приходите - гр.Пловдив, офис К. за изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК, която следва незабавно да уведоми съда за предприетите действия по изпълнение на решението.

На основание чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС незабавно да се изпрати уведомление - формуляр N 2 на компетентния орган на издаващата държава на английски език.

Решението може да се обжалва 7-дневен срок пред Апелативен съд Пловдив, като обжалването не спира изпълнението.

Съдия при Окръжен съд – К.: _______________________

5