Определение № 1921 от 28.06.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1921 гр. София, 28.06.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИНА ВЛ. М.А КЪНЕВА като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. М.А КЪНЕВА Частно наказателно дело № 20221110208018 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 НПК.

Образувано е по депозирана жалба от М. В. М. срещу постановление на прокурор при СРП от 08.02.2022 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП ЗМ № 123/2019 г. по описа на 05 РУ- СДВР, пр.пр. № 42248/2018 г. по описа на СРП, образувано за престъпление по чл. 323, ал. 1 НК.

В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното постановление и се моли за неговата отмяна. Твърди се, че от доказателствата по делото се установява, че А. В. М. е извършил спрямо жалбоподателя самоуправни действия.

Настоящият съдебен състав като съобрази доводите изложени в жалбата и се запозна с материалите по делото намери следното:

Жалбата е недопустима – макар същата да е депозирана в законоустановения срок /препис от постановлението е връчено на жалбоподателя на 15.06.2022 г., а жалбата е депозирана на 17.06.2022 г./ и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, то тя е подадена от лице без процесуална легитимация, съответно и без правен интерес.

1

Разпоредбата на чл. 243, ал. 3 от НПК посочва кръга на лицата, легитимирани да обжалват постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство. Това са обвиняемият, пострадалият или неговите наследници и ощетеното юридическо лице. По делото няма привлечено като обвиняем лице, а в случая жалбоподателят М. М. няма качеството пострадало лице по смисъла на чл. 74 от НПК, поради следното:

Досъдебното производство ЗМ № 123/2019 г. по описа на 05 РУ- СДВР, пр. пр. № 42248/2018 г. по описа на СРП е образувано за престъпление по чл.

323, ал.1 НК. Систематичното място на това престъпление е в глава Х от Особената част на НК („Престъпления против реда и общественото спокойствие“). Престъплението е формално, поради което поначало при основния състав по чл. 323, ал.1 от НК не възниква фигура на пострадало лице по смисъла на чл. 74, ал.1 от НПК. „При наказателното преследване за извършено престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК не се решават правни спорове, а се установява налице ли е дейност за ненадлежно, самоволно и едностранно упражняване на права“ /определение № 1190 от 21.10.2021 г. на СГС по в. ч. н. д. № 3784/2021 г., 4 въззивен състав/. При конкретното престъпление обект на посегателство са обществените отношения, свързани с установения държавен ред за решаване на правни спорове. С него се нарушава изискването правните спорове да бъдат решавани по законоустановен процесуален ред, а не самоволно, по начин, избран от дееца.

Укоримо е самоволното осъществяване (не по установения от закона ред) на право, а не това, че с него може да се засегне чужда лична или имуществена правна сфера или се засяга такава. Законодателят не отдава правно значение на съпътстващите вреди, които евентуално са настъпили в чуждата правна сфера. Аргумент в подкрепа на тази теза е, че осъщественото право може да е действително за дееца, в който случай деянието няма как да засегне и не засяга чужда правна сфера, но то и тогава е престъпно, защото правото е било осъществено не по предвидения в закона ред, а самоволно. Следователно с криминализирането на самоволно осъществяване на право /свое или чуждо, действително или предполагаемо/ законът цели не защита на нарушени в тесния смисъл права на личността на отделни граждани, а защита на реда и общественото спокойствие. Безспорно е възможно интересите на конкретни физически лица, да бъдат накърнени от такива посегателства, но за защита на същите те разполагат със средствата на гражданския процес. Дори и да са 2 причинени имуществени или неимуществени вреди от това престъпление, те не са пряка и непосредствена последица от неговото извършване и не представляват съставомерен общественоопасен резултат. Изключение е само и единствено нормата на квалифицирания състав на престъплението по чл.

323, ал. 5 от НК, но в настоящия случай не се твърди да е била употребена сила или заплаха при самоуправни действия. След като жалбоподателят не се явява пострадало лице, той не притежава процесуалната легитимация да сезира съда по реда на чл. 243, ал.3 от НПК /в този смисъл са и Определение № 929 от 4.05.2022 г. на СГС по в. ч. н. д. № 1464/2022 г., 13 въззивен състав, Определение № 501 от 14.03.2022 г. на СГС по в. ч. н. д. № 705/2022 г. На 15 въззивен състав, Определение № 1190 от 21.10.2021 г. на СГС по в. ч. н. д. № 3784/2021 г. 4 въззивен състав, Определение № 1045 от 8.10.2021 г. на СГС по в. ч. н. д. № 3702/2021 г. 7 въззивен състав, Определение № 261425 от 15.04.2021 г. на СГС по в. ч. н. д. № 1410/2021 г. 12 въззивен състав и др./ С оглед изложеното депозираната от М. В. М. –жалба срещу постановление на прокурор при СРП за прекратяване на наказателното производство изхожда от нелегитимирано да обжалва лице, нямащо признат правен интерес от обжалване, поради което се явява недопустима и следва да се остави без разглеждане.

На следващо място следва да се посочи, че жалбоподателят не е лишен възможност да потърси правна защита срещу прекратяването на наказателното производство от горестоящата прокуратура по реда на чл. 243, ал. 10 от НПК.

Мотивиран от горното, Софийски районен съд, НО, 108 състав ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от М. В. М. жалба срещу постановление на прокурор при СРП от 08.02.2022 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП ЗМ № 123/2019 г. по описа на 05 РУСДВР, пр.пр. № 42248/2018 г. по описа на СРП, образувано за престъпление по чл. 323, ал. 1 НК.

3

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 7-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Да се изпрати препис от определението на СРП и М. В. М. на посочения в жалбата адрес.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4