Решение № 62 от 20.02.2025, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Карлово, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Йоана М. Апостолова като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20245320100477 по описа за 2024 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание член 124, ал.1 от ГПК вр. с член 79, ал.1 и член 86, ал.1 от ЗЗД, разглеждано по реда на чл. 422 от ГПК.

Ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, ЕИК

115010670 със седалище и адрес на управление: град П., бул. „Шести септември” №250, представлявано от А. Г., чрез процесуалния си представител твърди, че за периода от 14.09.2020 г. до 24.10.2023 г. ответникът имал задължения към „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - П. за предоставени от експлоатационното дружество услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канал на вода, в размер на 337.57 лева както и мораторна лихва към главницата за периода от 31.01.2021 г. до 30.09.2023 г. в размер па 60.92 лева, за обект находящ се в село Х. Д.,община К., област П., ул. *** За потребените за посочения период количества вода били издадени описаните в исковата молба фактури.

Съгласно чл. 198 от Закона за водите, предоставянето на ВиК услуги на потребителите се извършва от ВиК оператора срещу заплащане и по реда на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). Д. Л. Б. имала качеството на потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ, като в тази връзка фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № **********. Към настоящия момент отношенията между потребителя и експлоатационното дружество се уреждали от публично известни общи условия, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ, като същите били общодостъпни на сайта на дружеството www.vik.bg.

Ответникът имал качеството потребител съгласно разпоредбата на 1 чл.3 ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и чл.2 ал.1 от Общите условия за предоставяне па ВиК услуги от ВиК оператор гр. П.- собственик на имота за процесния период. Видно от направена справка в АВ-ИР по данни на „потребителя” се установявало, че е придобила имота чрез дарение па 23.12.2015 г. (стр. 2 от справката).

Отчетът в имота на потребителя бил извършван съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 8 чл. 23, ал. 5 от ОУ, одобрени от КЕВР с решение № ОУ-09 от 11.8.2014 г. - при условията на липсващо измервателно устройство, като съгласно разпоредбата на ОУ се начислявали по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище и 6 куб.м. за топлофицирано жилище на всеки обитател, като било предвидено завишаваното им с по 1 куб.м. на човек на всяко тримесечие с оглед изпълнение на задължението на потребителя за монтаж на измервателното устройство. Начислявано било количество вода за трима обитатели - 15 куб.м. Вписаният водомерен номер ************ в приложените карнети представлявал системен номер към партидата на ответника, той не бил обвързан с фабричен номер на физическо измервателно устройство.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 203 от Закона за водите „Потребителите и водоползвателите на вода и ползващите услугите отвеждане и пречистване па отпадни води и други услуги, предвидени в този закон неизправни длъжници, носят отговорност за задълженията си, като предоставящият услугата може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от размера на задължението“. „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - гр. П. подало заявление за издаване за заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу Д. Л. Б. за натрупаните по партидата на абоната задължения, които до момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не били заплатени.

Срещу издадената в полза на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр. П. заповед за изпълнение на парично задължение в срок постъпило възражение срещу длъжника.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Д. Л. Б. с ЕГН **********, от село Х. Д.,община К., област П., ул.

***дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, ЕИК 115010670 със седалище и адрес на управление: град П., бул. „Шести септември“ № 250, законен представител А. Г.: сумата 337.57 лева (триста тридесет и седем лева и петдесет и седем стотинки), представлява неплатени задължения за консумирана питейна вода и отведена канална вода за периода от 14.09.2020 г. до 24.10.2023 г.; сумата 60.92 лева (шестдесет лева, деветдесет и две стотинки), представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, дължима за период от 31.01.2021 г. до 30.09.2023 г., ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК - 25.01.2024 г. до изплащането на вземането, за които суми е издадена заповед № 67 от 25.01.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 136/2024г. по описа на Районен съд К.. Претендира за разноските по исковото и заповедното производство.

Ответницата Д. Л. Б. оспорва иска.

2

Ищецът с исковата молба представил справка за формиране на задълженията по потребител с №**********, за водомер №************, с адрес в село Х. Д., област П., ул. *** за предоставени от експлоатационното дружество услуги за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 337.57 лева - главница за периода 14.09.2020 г.- 24.10.2023 г. и мораторна лихва в размер на 60.92 лева за периода от 31.01.2021 г. до 30.09.2023 г. За титуляр на партидата била записана ответницата. За процесния период от 14.09.2020 г. до 24.10.2023 г. били издадени съответните фактури на обща стойност 337.57 лева, посочени в справката за задълженията на абоната.

С исковата молба били представени и карнетни листове за водомер с номера в системата на дружеството № ************. Видно от приложените два листа от карнети, били налице съществени различия от твърдяното от ищеца в исковата молба, като и съществени нарушения при водене и съставяне на същите, неотговарящи на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (обн. ДВ бр.88/08.10.2004г.) Били вписани показанията на същите, начислявани по 15 куб.м за всеки отчетен период, с отбелязване служебно, като никъде в карнетите нямало положен подпис на ответницата или на друг представител на същата.

На първо място видно от приложените карнети било, че се касае за посочен като собственик лицето Р.И.К. с ЕГН ********** и по-долу на адрес на собственика било изписано името на ответницата. Номерът на водомера бил ************, абонат № **********. Това било съвсем друг абонатен номер, от посочения от ищцовото дружество в исковата молба.

На следващо място в този карнет периода на отчитане бил от 15.09.2020 г. до 02.03.2023 г. В графа показание бил записано „ТАР“, в графа разлика по 15 куб.м за всяко отчитане в графа забележка: „сл“ или „Служ“, в графа подпис на потребителя: единствено подпис имало на втори ред срещу дата 02.11, като предполагала, че това се отнася за 2020 г., но категорично оспорва този подпис и твърди, че не е положен от ответницата. Също така не ставало ясно на база на какво преценява ищцовото дружество да отчита служебно по 15 куб.м месечно разход на вода за процесния водомер, след като ответницата не живеела в процесния имот, не живяла там и как ВиК дружеството е преценило да отчита вода за живущи постоянно на адреса трима члена на семейството, за да им начислява по 5 куб.м месечно, което обстоятелство категорично оспорва да е било налице. Такава вода не била потребявана и не следвало да се е начислява. Самият ищец твърдял в исковата молба, че отчетът е извършен съгласно разпоредбата на чл.25, ал.8, чл.23, ал.5 от ОУ от 2014г.- при условията на липсващо измервателно устройство, а в същото време в приложените карнети било записан номер на водомер. И не ставало ясно на база на какво ищецът приел, че в имота живеят трима обитатели, а начислявал вода в размер на 15 куб.м или по 5 куб.м. на обитател.

Другият приложен от ищеца карнет също не отговарял на изискванията на Наредба №4. В същия като собственик на имота била посочена Р.И.К. с ЕГН ********** и Л.Д.М. с ЕГН **********. Номерът на водомера бил същия като в другия карнет, но абонат № ********** не бил същия абонатен номер като в другия карнет. В този карнет периода, за който се твърдяло да е отчитано потребление на вода от ответницата от 02.03.2023 г.

3 до 02.02.2024 г., като за всеки месец било начислявано потребление на вода отново по 15 куб.м служебно, без да има подпис на потребителя. В този смисъл, оспорва двата приложени карнета като годно доказателствено средство, отговарящо на изискванията на Наредба №4/14.09.200 г. Счита, че сумите в карнетните листове са начислявани произволно, без да е извършено реално отчитане на водомера. Отделно от последното карнетните листове като частен свидетелстващ документ нямали обвързваща материална доказателствена сила и можело да бъдат кредитирани само за месеците, в които ответникът или някой от домашните му е полагал подпис. По изключение съгласно разпоредбата на чл. 30 ал.6 от Наредба № 9/1994г. (отм.) било допустимо заплащането на изразходваната, отведената и пречистената вода от абонатите на жилищни имоти, за които нямало монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални водомери, да се извършва, като количеството изразходвана вода за един месец се определяло: по 6 куб. м при топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при нетоплофицирано жилище за всеки адресно регистриран обитател. Нито ответницата, нито някой от членовете на семейството й бил адресно регистриран на този адрес, където се твърдяло да е изразходвана водата, посочена в издадените фактури. В случай, че през процесния период 15.09.2020 г. до 02.03.2023 г. не е бил осигурен достъп от абоната, то това следвало да бъде удостоверено съгласно разпоредбата на чл.35 ал.5 от Наредба № 4/04г., а разходът на вода - съгласно разпоредбата на чл.35 ал.6 от Наредба № 4/04г. Заплащането на изразходвана питейна вода от абонатите било предпоставено от точно и коректно отчитане на ползваните количествата за съответен период. Иначе не би могло да се установи дали отразените в издадените фактури показания са на абонат, който действително е бил проверяван и отчитан при спазване на нормативните изисквания на Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

На следващо място ищецът неправилно и неточно излагал твърдения в исковата си молба, че за целия процесен период ответницата била собственик на имота, в който е посоченият водомер, и по конкретно я визира като „потребител“, като прилагал една справка от Агенция по вписванията Имотен регистър. Оспорва тази справка дотолкова, доколкото тя била неотносима към процесния период и била на името на друго лице, а именно на Р.И.К. с ЕГН **********. Безспорно ответницата придобила изцяло правото на собственост върху процесния имот в село Х. Д., като била дарена от другите двама съсобственици на имота на 23.12.2015 г., но видно от справка от Агенция по вписванията - Имотен регистър, която прилага към отговора от дата 13.06.2024 г. било, е че същата се разпоредила чрез продажба с процесния недвижим имот в село Х. Д. на дата 21.03.2022 г. Горното било видно и от приложения нотариален акт № 177, том I, дело № 129/2022г. по описа на нотариус Т.Р., рег. № *** на НК и район на действие PC - К.. Купувач на имота било лицето Л.Д.М. с ЕГН **********. Правело и впечатление, че ищецът в приложения от него втори карнет за периода от 02.03.2023 г. до 02.02.2024 г., като собственик на имота записал именно приобритателя на имота Л.Д.М. и в същото време продължавал да търси от ответницата суми и да издава фактури на нейно име за твърдяна разходвана вода за процесния имот. Будело недоумение, защо след като са имали данни за новия собственик на имота, 4 продължават да издават фактури на стария собственик с претенции да заплаща вода за чужд имот.