Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 860 от 25.02.2026, Административен съд - Стара Загора

Съд
Административен съд - Стара Загора
Дело
Касационно административно наказателно дело 1125/2025
Вид
Решение № 860
Подписан
25.02.2026
В сила
25.02.2026
Състав
Кремена Костова-Грозева, Дарина Драгнева, Златко Мазников

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 221 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.9а · Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури
  • чл.102, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.187а, ал.2, т.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.10, ал.1 · Закон за пътищата
  • чл.10, ал.1, т.2 · Закон за пътищата
  • чл.348, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 860

Стара Загора, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - III тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ДАРИНА ДРАГНЕВА

Членове:

КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

ЗЛАТКО МАЗНИКОВ

При секретар ЗОРНИЦА ДЕЛЧЕВА и с участието на прокурора ГРИША СПАСОВ МАВРОВ като разгледа докладваното от съдия КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА канд № 20257240601125 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационната жалба, подадена от Агенция „Пътна инфраструктура“ против Решение №273/ 11.09.2025г., постановено по АНД №867/ 2025г. по описа на РС Казанлък, с което е отменен Електронен фиш №********** с наложена на „КОМУНАЛНА ДЕЙНОСТ И ПОДДЪРЖАНЕ НА ИНФРАСТРУКТУРАТА“, седалище [населено място], с код по Булстат 0008177780341 имуществена санкция в размер [рег. номер]. на основание чл.179, ал.3б от ЗДвП за нарушение на чл.102, ал.2 от същия закон, извършено на 26.04.2025г. в 10.13ч., когато е установено нарушение /с посочен номер/ с ППС, специален автомобил ИВЕКО ФОРД 170 Е 18, с рег. №[рег. номер], с технически допустима максимална маса 17000, брой оси 2, без ремарке, екологична категория ЕВРО 0, в община Казанлък, за движение по път І-5 км.199+527 с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство №20582, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път І-5 км.199+527. Собственик, на когото е регистрирано ППС/ползвател е „КОМУНАЛНА ДЕЙНОСТ И ПОДДЪРЖАНЕ НА ИНФРАСТРУКТУРАТА“, седалище [населено място], с код по Булстат 0008177780341. За извършеното нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.3б вр. с чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2 500лв. Дължимата пътна такса е в размер на 146,00 лв.

За да отмени ЕФ, въззивният съд приел, че от доказателствата се установява извършване на нарушението, за което е наложена имуществена санкция, но актът е издаден при допуснати съществени процесуални нарушения – не посочване в НП на съществени от обективна страна на деянието елементи, който пропуск правел административно-наказателното обвинение непълно, като така се нарушавало правото на защита на наказаното лице, както и, че в следствие на тази непълнота, не се обосновавала дадената от органа правна обосновка.

С касационната жалба се твърди, че материалният закон е приложен правилно, тъй като в мотивите на НП са визирани всички съставомерни от обективна страна признаци на нарушението по чл.102, ал.2 от ЗДвП, вр. с чл.10, ал.1, т.2. От съда се иска да бъде отменено въззивното съдебно решение, а вместо него да се постанови друго за потвърждаване на ЕФ. Претендира възнаграждение за юрисконсулт в максимален размер за две съдебни инстанции, а в условията на евентуалност се заявява възражение за прекомерност на договореното възнаграждение за един адвокат, като в случай, че такъв не се яви в с.з., се иска от съда да присъди възнаграждение под минималния, определени в норматива, при съобразяване на приетото в решение от 25.01.2024г. на СЕС по дело С-438/2022г.

Ответникът, не се представлява и не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора предлага на съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение.

Касационният състав на съда, като взе предвид посочените касационни основания и след служебна проверка за валидност, допустимост и правилно приложение на материалния закон при постановяване на обжалваното съдебно решение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законово установения срок, от надлежна страна, против неблагоприятен за касатора съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Наложената с обжалвания електронен фиш имуществена санкция е по силата на национална норма, която не може да се тълкува съответно на изискването на чл.9а от Директива 1999/62 на Европейския парламент и на Съвета, поради което на основание принципа на примата трябва да бъде оставена без приложение. Предвиденото административно наказание в размер на 2 500лв. спрямо не платена такса за изминато разстояние в размер на 146 лв. е прекомерно. По тази причина и с решението си по дело С-61/23г., СЕС е постановил, че чл.9а от Директива 1999/62 ЕО на Европейският парламент и на Съвета следва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътна инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително, когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно наказателна отговорност, чрез заплащане на компенсаторна такса с фиксиран размер. Като се има предвид, че е правно недопустимо да се определя по-нисък размер на наказанието/санкцията от минимално предвидения в административно наказателната разпоредба, следва изводът, че националната норма не може да се тълкува по начин, който да е съответен на приложимото право на ЕС, а това е основание да се остави без приложение поради принципа на примата. Макар и по други съображения, като краен резултат решението на въззивния съд е правилно и по отношение на него не се установи да е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.

По разноските: такива не следва да се присъждат с решението, тъй като няма надлежно искане за това от страната, в чиято полза е разрешен административно-наказателният спор.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №273/ 11.09.2025г., постановено по АНД № 867/ 2025г. по описа на РС Казанлък.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател:

Членове: