Протокол № 1861 от 18.11.2022, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1861 гр. Варна, 16.11.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Г.

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова при участието на секретаря Доника Здр. Христова

Сложи за разглеждане докладваното от Деспина Г. Г. Въззивно гражданско дело № 20213100502939 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 14:39 часа се явиха:

Въззивницата Д. ПАНТАЛЕЕВА А., редовно призована, явява се лично; представлява се от адв. В.С., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.

Въззиваемият Д. В. В., редовно призован, явява се лично; представлява се от адв. С.Б., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.

Контролираща страна Дирекция ,,СП“ – Варна, редовно призована; представлява се от соц.раб. Й.Х..

Адв. С.: Да се даде ход на делото.

Адв. Б.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Адв. С.: Децата са пред съдебната зала.

Адв. Б.: Според РЛО, определен от съда, тази събота и неделя децата следва да се видят с моя доверител, и той желае да пита майката дали тя ще съдейства в тази връзка.

В-цата А.: До сега във всеки един режим съм съдействала. По привременните мерки беше определена всяка втора събота и неделя, както вече казах в предното с.з., той два пъти беше поканен за дойде вкъщи. На второто идване беше оставен самостоятелно с децата.

Адв. Б.: Ние се надяваме, че зад думите на майката се крият и действия, че тя ще съдейства, защото това, което виждахме до сега беше едно декларативно съгласие бащата да се вижда с децата, но на практика тези срещи се осуетяваха и не се стигаше до пълноценна среща, при която бащата да може общува с децата.

Адв. С.: Дали ще е пълноценна срещата между бащата и децата, следва той да се постарае за това, изясняваше се само въпросът дали майката е съдействала и какво включва това съдействие. Аз съм представител на майката на тези деца, те не са мои деца, но аз също имам деца. Отговорността за тези деца носят двамата родители.

В-цата А.: Беше определено от съда децата да се срещат с бащата в моя дом. В. е на 16г., а П. е на 14г. Децата не желаят да се срещат с бащата и затова срещите се случват на моя адрес, където децата да се подсигурени и да се чувстват сигурни. Всичко това им вреди на психиката. Бащата вреди на психиката на децата. Вреди им като им е обещавал разни неща, а всъщност ги е лъгал и това ги накърнява, много са фактите и са се случвали в годините назад. Като се почне с това, че в РЛО, за който се бяхме разбрали само ние двамата, първоначално да е всяка събота и неделя, после по негово желание беше на всяка втора седмица, след това на всяка трета седмица. Тези деца нямаха условия къде да бъдат отглеждани, нямаха си собствена стая, нямаше условия, в които те да си почиват нормално и започнаха да не искат да му ходят на гости. Говоря, че нямаше условия в неговото жилище, в което живееше той. Взимаше ги за уикенда с преспиване. По разказите на децата те 2 са стояли до късните часове при съседка, за да може да си е на спокойствие той с гостите, които били поканени в жилището му. Говорим за периода след 2015г, т.е. преди 7г. Трябвало е децата да стоят до късно при съседка и да чакат да си тръгнат гостите, за да могат да си легнат в хола, т.к. нямат стая, в която могат да спят. И в един момент това започна да не им харесва и казваха, че желаят да остават уикендите в вкъщи, за да могат да си приготвят домашните, а ако ходят при него ще е за по 2-3ч.

С бащата на децата сме разделени от 2015г. Имам решение от Германия по отношение на РЛО от Социална служба, която има повече права отколкото тук в България, по немския закон, т.к. ние сме немски граждани с немски паспорти, там е по немските закони, т.к. ние нямаме брак и никога не е постъпвала молба за родителски права, автоматично тази Служба присъжда децата на майката, по това не е имало спор никога.

В-мият В.: Така е, в Германия присъждането на родителските права, когато родителите нямат брак и ако се разделят, се дават на майката автоматично, такива са техните закони.

В-цата А.: Аз не съм искала срещите им да са в мое присъствие и в моя дом, а децата искат срещите да са в дома ми. Аз не знам бащата какви очаквания има. Аз им казвам, че по съдебното решение тази събота и неделя имате среща с баща си и те казват, че не желаят да се виждат с него, дала съм им неговите телефонни номера и съм им казала, че могат сами да си уговарят срещите с баща им.

Ние двамата не поддържаме контакти. Ние не знаехме къде живее той от януари 2019г до лятото на 2020г не знаехме къде е, нито е звънял, нито е питал как са децата. Търсихме го със съдия изпълнител за издръжката. Имаше покани от съдия изпълнител, на които той не се явяваше, беше регистриран на някакъв адрес.

Няма връзка виждането на децата с издръжката. Съдът беше решил да са в мое присъствие срещите им. Аз съм с работно време от понеделник до петък. Работя като дентален асистент на лекар по дентална хирургия с плаващо работно време, понякога оставам до 21ч., понякога даваме дежурства събота през деня, нямаме нощни смени. Доходите ми са около 3000лв.

В-мият В.: В Германия, когато човек е регистриран на адрес, е 3 невъзможно да не се намери, това което се казва е безумие, винаги съм имал адресна регистрация там, винаги е имало възможност ако някой ме търси да ме намери, а да не говорим за съдии изпълнители. Веднъж са ме търсили и аз съм се отзовал, за издръжката, която не съм успявал да плащам в даден период от време. Към момента доходите ми са близо 800лв.

Децата не искат да се виждат с мен поради манипулация, няма друга причина. Това, че те са стояли при съседка в Германия не е вярно, защото аз нито съм кореспондирал със съседи, нито нищо. Децата, когато напуснаха Германия аз случайно разбрах за това от секретаря на училището, т.к. не бях уведомен, че са отписани от училище и са заминали от Германия.

СЪДЪТ, за да изслуша двете деца по реда на чл.15 ЗЗДт, прикани страните и техните процесуални представи тели да излязат от съдебната зала.

При изслушването на детето П. в залата присъства само соц. работник Й.Х..

П. Д.ОВА В.А, 14г:

На 14г. съм, навърших ги на 22.05.2022г. Социалният работник ми обясни за какво съм тук, обясни ми, че ще ми задавате въпроси за моето мнение дали искам да се виждам с баща ми.

Знам, че моите родители не могат да се разберат. Не мога да кажа кога баща ми си дойде в България. Преди това бяхме в Германия. Ние с майка ми от 2020г сме тук в България.

От 2020г. до сега е имало срещи между нас с брат ми и баща ни, но той или не идва на срещите или ние не искаме да го виждаме. Той много пъти дава обещания и не ги спазва. Казва, че ще идем на ваканция, а той ходи после на почивка с някой друг. Това беше, когато бяхме в Германия. От 2020г сме се виждали с него мисля, че два пъти, но след това отказвахме да се виждаме. Той е идвал, искаше да отидем някъде, но ние отказвахме.

Физически не ми е вредил, но психически да. Той по принцип много лъже.

Като бяхме в Германия и бяхме при него пускаха много силно музики и не 4 можехме да спим от това. Това е период, в който бяхме там при него в Германия. Аз бях на 4г. като отидохме в Германия и до преди 2г живяхме там. Това са моите спомени, че имаше силно музика и това пречеше да спим.

Той не е глух, чува си добре, но пуска силна музика, кани приятели, имало е случаи да се събудим и него го няма. Брат ми ходеше на футбол и често забравяше да го взима от тренировките му.

Разочарована съм от него, обидена, сърдита съм му. Той няма да се промени, не бих му дала шанс. Често казва, че ще се промени, но не се е случвало. Не желая да се виждам с него повече. Това е моето желание. Нямам желание да говоря с него и да му кажа как се чувствам. И в бъдеще няма да имам желание да се виждам с него.

След изслушването детето П. излезе от залата.

СЪДЪТ покани в залата да влезе непълнолетния В., 16г.

При изслушването на детето В. в залата присъства само соц. работник Й.Х..

В. Д.ОВ В. : На 16г съм и знам за какво съм тук, заради майка ми и баща ми, защото те не могат да се разберат. В България сме от почти 3г, уча в частно училище ,,Малкия принц“, сестра ми също учи там.

С баща ми сме се виждали след като си дойдохме от Германия, имаше срещи, идваше при нас в дома ни в кв. „Виница“, там където живеем с майка ни. Той дойде пред нашата къща и там се видяхме, срещата продължи около половин час. Той ни предложи да излезем, но ние не искахме. Не знам защо, но ние не искаме да се виждаме с него.

Той към мен не се отнася никак, не е имало случаи да ме е удрял. Като се разделиха майка ми и баща ми аз бях 2-ри клас. От тогава сме се виждали с баща ми, имаше период, в който той всяка събота и неделя ни взимаше при него, там нямаше къде да спим на удобно място. Живееше в апартамент, който беше с 3-4 стаи. Имаше легла, но ние спахме на един диван, който не беше комфортен. Имаше дни, в които някои от неговите приятели бяха там в жилището му и си говориха, ние през това време нямаше къде да си легнем.

5

Тогава срещите ни бяха все там в този апартамент. Говоря за времето, когато бяхме в Германия.

След като се върнахме тук, сме се виждали, мисля, че имаше две срещи в къщата ни. Първият път сестра ми стана по-емоционална, тя от една година прави проблем със сърцето и пулса се вдига много, получава сърцебиене.

Ходили сме при какви ли не лекари и в гр.Варна и в гр.София, изписвали са лекарства, за да се успокои.

Баща ми не ни е посягал да ни бие или да ни наказва. Ние не искаме да общуваме с него, защото аз сега имам някакъв изграден живот, лятото започнах да работя при дядо ми в завода за машини. Това е в гр.Тервел, там работя сега всяка събота. Работя на струг и изработваме елементи, и части за машини. Искам да стана инженер, искам да придобия опит от сега. Искам да наблягам на това и затова не искам да се виждам с баща ми. Не искам дори да си говоря с баща ми. Не сме си говорили с него, за да му обясня как се чувствам, защото не се виждаме.

След изслушването детето В. излезе залата.

СЪДЪТ покани страните да влязат в залата.

Адв. С.: Нямаме искания по доказателствата. Представям списък на разноските.

Адв. Б.: Няма да сочим други доказателства. Представям списък на разноските. Не правя възражение за прекомерност на хонорара на колегата.

Адв. С.: Правя възражение за прекомерност.

СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети представените от страните списъци с разноски и затова

О П Р Е Д Е Л И:

6