Определение № 527 от 29.01.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 527 гр. Варна, 29.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно частно гражданско дело № 20253100500113 по описа за 2025 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 във вр.чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК 200644029, със седалище гр. София, чрез адв. юк. Ц. срещу определение № 12576/06.11.2024г. по гр.д. №2638/2024 по описа на Варненски районен съд, с което е оставена без уважение молба с вх. № 78220/01.10.2024 г. на частния жалбоподателя за изменение на Определение № 10590/19.09.2024 г., постановено по гр.д. № 2638/2024 г. по описа на ВРС, 18 с-в, в частта за разноските

Частният жалбоподател счита, че неправилно съдът е зачел приложението на Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в отклонение от практиката на СЕС. Отделно се позовава на несамостоятелния характер на възражението по чл. 414 от ГПК и сочи, че същото представлява само предпоставка за образуване на исково производство. Въз основа на изложеното настоява за отмяна на обжалваното определение, съответно за изменение на Определение № 10590/19.09.2024 г., постановено по гр.д. № 2638/2024 г. по описа на ВРС в частта за разноските за разлика над 100 лева

Ответникът по частната жалба И. Н. А., чрез адв. С. в срока по чл. 276, ал.1 от ГПК е депозирал писмен отговор, с който оспорва жалбата. Позова се, че с жалбата се цели омаловажаване на адвокатския труд. Намира, че присъденото възнаграждение съответства на действителна и правна сложност на производството.

Частната жалба е депозирана в установения от закона срок (чл.248, ал.3 от ГПК), от лице, имащо правен интерес от обжалването, и срещу акт, който 1 подлежи на инстанционен контрол, поради което се явява допустима.

За да се произнесе, съставът на въззивния съд съобрази следното:

Производството по гр.д.№ 2638/2024г. по описа на ВРС е образувано по заявление на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение срещу И. Н. А.. По делото е издадена заповед за изпълнение № 1184/06.03.2024г.

В срока по чл. 414 ГПК е постъпило от длъжника възражение срещу заповедта.

Възражението е подадено по бланка, в която допълнително е обективирано възражение за изтекла погасителна давност.

С разпореждане от 09.08.2024г. съдът на осн. чл. 415, ал.1 ГПК е указал на заявителя в едномесечен срок от съобщението да представи доказателства за предявен иск за установяване на вземането.

В указания срок иск не е предявен, поради което с определение №10590/19.09.2024г. съдът е обезсилил заповедта, на осн. чл. 415, ал.5 от ГПК, присъждайки в полза на заявителя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 820 лева по междувременно представен с молба вх.№ 16.09.2024г. договор за правна помощ и съдействие.

В срока по чл.248, ал. 1 от ГПК заявителят е поискал редуциране размера на възнаграждението в хипотезата на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

За да откаже да измени размера на присъдените разноски по реда на чл. 248, ал.

2 от ГПК, с обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че претендираното възнаграждение съответства на действителната правна и фактическа сложност на делото. Мотивирал е още, че за разлика от общия случай възражението не е бланкетно, а съдържа възражение за давност. Съобразил е и оспорения материален интерес.

Относно правилността на определението, съдът намира следното:

Искането на длъжника в заповедното производство за присъждане на направени разноски – адвокатско възнаграждение в хипотеза на обезсилена поради пропускане срока по чл. 422, ал.1 ГПК заповед за изпълнение е своевременно предприето в срока по чл. 81 от ГПК, тоест преди приключване на производството с обезсилване на заповедта за изпълнение. Същото е придружено с доказателства за заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение.

Възражението за прекомерност на присъденото възнаграждение по реда на чл.

78,ал. 5 от ГПК в своевременно предприето в срока за обжалване на определението, с което разноските са присъдени за първи път.

По отношение обосноваността на присъдения размер, следва да се съобрази, че заповедното производство е строго формално, като както за заявлението за издаване на 2 заповед за изпълнение, така и за възражението срещу издадена заповед са налице утвърдени образци

С оглед общите принципи за състезателност и равенство на страните в производството, не може да се отрече правото на една от страните ( в случая на длъжника) да ангажира адвокатска защита в производството. Подаването на възражение е процесуално действие, с което длъжникът упражнява защитата си в заповедното производство. Подобно на останалите процесуални действия, то изисква определени усилия, свързани със запознаване с претенцията на заявителя, евентуално с установявано на насрещни права или възражения, които да послужат за отричане правата на кредитора при бъдещо исково производство. Ето защо съдът намира, че при подадено възражение по чл.414, ал.1 ГПК следва да се признае правото на страната да ползва адвокатска защита на общо основание, съответно и правото на разноски за адв. възнаграждение съгл. чл. 78,ал. 3 от ГПК.

За разлика обаче от заявлението за издаване на заповед за изпълнение, чието съдържание изисква посочване на фактически и правни основания за претендираното вземане, възражението по чл. 414 от ГПК не е необходимо да бъде обосновано. По тази причина сторените разноски по повод възражението не следва да бъдат съизмервани със заявения за защита от заявителя материален интерес/ така Определение № 102/ 14.03.2022г., постановено по ч.т.д.№ 2481/2021г. на ВКС/ Ето защо съставът на въззивния съд намира, че възнаграждението следва да се съобрази с конкретните процесуални активности на представителя.

В случая за определяне паричната равностойност на усилията, положени от процесуалния представител, съдът съобразява, че възражението не се различава от бланкетните възражения. Макар в него да се съдържа общо позоваване на давност, този довод не е конкретизиран. По делото не е реализира съпътства защита в производството ( например, чрез обжалване на заповедта в частта за разноските).

Предвид изложеното, и при съобразяване на материалния интерес в производството, настоящият състав намира, че обоснованият размер на възнаграждението на адвоката възлиза на 300 лева.

С оглед частичното несъвпадение в изводите на двете инстанции, обжалваното определение следва да се отмени в частта, в която е оставено без уважение искането за изменение на Определение № 10590/19.09.2024 г., в частта за разноските, като вместо това се допусне изменение на присъдените в полза на длъжника разноски до размер на сумата от 300 лева. Определението следва да сe потвърди в останалата обжалвана част.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОТМЕНЯ определение № 12576/06.11.2024г. по гр.д. №2638/2024 по описа на Варненски районен съд, в частта, с която е оставена без уважение молба с вх. № 78220/01.10.2024 г. на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК 200644029, със седалище гр. София, чрез адв. юк. Ц. за изменение на Определение № 10590/19.09.2024 г., постановено по гр.д. № 2638/2024 г. по описа на ВРС, 18 с-в, в частта за разноските за разликата над 300 лева до присъдените 820 лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

И З М Е Н Я Определение № 10590/19.09.2024 г., постановено по гр.д. № 2638/2024 г. по описа на ВРС, 18 с-в, в частта за разноските, присъдени в полза на И.

Н. К., ЕГН********** от г******************************* за разликата над 300 лева до присъдените 820 лева.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 12576/06.11.2024г. по гр.д. №2638/2024 по описа на Варненски районен съд в останалата обжалвана част.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4