Решение № 756 от 16.10.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 756 гр. Бургас, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър Г. Христов като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско дело № 20262100501726 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.

Образувано е по жалба вх.№12772/08.07.2026 г. подадена от Община Несебър, представлявана от кмета Николай Димитров, длъжник в изпълнителното производство, против приетите разноски по ИД№343 по описа на ЧСИ Миндова за 2026 г.

С жалбата се изразява недоволство срещу възложените в тежест на Община Несебър разноски, вкл. т. по т.26 от ТТРЗЧСИ по ЗЧСИ, държавна такса и адвокатско възнаграждение. Посочва че с покана за доброволно изпълнение от 23.06.2026 г. Община Несебър узнала, че дължи по изп.д. №343 разноски по изпълнителното дело в размер на 54.19 евро, такса по т.26 от ТТРЗЧСИ по ЗЧСИ в размер на 119.49 евро и държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 152.00 евро като това било едно от единадесетте идентични изпълнителни производства, образувани въз основа на едно и също съдебно решение по адм.д.№581/2025 по описа на Адм.С-Бургас срещу един длъжник – Община Несебър. На Община Несебър били изпратени общо единадесет покани за общо сумата от 11 932.92 евро с едно общо писмо като сумата включва сумите по всички единадесет изпълнителни производства.

Счита, че те са образувани и администрирани едновременно при идентична фактическа обстановка. Поради това жалбоподателят оспорва тяхната необходимост, съразмерност и законосъобразност. Излагат се съображения относно неправилността и незаконосъобразността на разноските. Счита, че е нарушен принципа на съразмерност – съгласно чл.79 от ГПК разноските 1 следва да са необходими и съразмерни на извършените действия. В случая са налице единадесет изпълнителни производства срещу един и същи длъжник като във всички случаи са извършени едни и същи действия – образуване на дело, изпращане на покана / ПДИ/, извършване на справки и административна обработка като всяко едно дело е таксувано отделно и това таксуване не отговаря на реална процесуална дейност.

На следващо място се сочи, че не са налице същински изпълнителни действия – по делото не са извършвани запор, възбрана, опис на имущество по принудително събиране. Действията се ограничават до образуването на делата и изпращане на ПДИ, което не обосновава необходимостта от начисляване на разноски в този обем. Според страната е недопустимо това многократно начисляване на разноски, а таксите не съответстват на обема на изпълнителната дейност, а са в резултат на формалното разделяне на производството. Според жалбоподателя това противоречи на принципа, че изпълнителното производство не може да бъде източник на неоправдано обогатяване чрез такси и разноски. Оспорва се и законосъобразността на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ – според страната тя не е мотивирана по начин, позволяващ проверка на нейното формиране и размер. Тя следва да съответства на реално събрани суми и извършени изпълнителни действия, каквито в случая липсват. Като прекомерно определя и адвокатското възнаграждение с оглед извършената работа – депозирана е само молба за образуване на изпълнително производство като не са извършвани впоследствие други действия. Начисляването на такова възнаграждение по всички единадесет дела е в противоречие с принципа на справедливост и необходимост на разноските. Възнаграждението следва да бъде редуцирано при липса на фактическа и правна сложност, в случая не е налице реална процесуална защита.

Според жалбоподателя е нарушен и принципа на добросъвестността по чл.3 от ГПК, тъй като не е налице ефективно принудително изпълнение, а единствено се начисляват многократно такси и разноски в тежест на длъжника. Сочи се, че Община Несебър не е отказвала изпълнение на съдебното решение – главниците са заплатени доброволно. Страната се позовава на практиката на ВКС– че действия, които формално са процесуално допустими, но водят до неоснователно утежняване на положението на другата страна чрез натрупване на разноски без реална процесуална необходимост подлежат на съдебен контрол. Настоящият случай според жалбоподателя е точно такъв. В случая се оспорва многократното начисляване на еднотипни разноски без да е налице съответстваща изпълнителна дейност, което предполага необходимостта от съдебен контрол относно необходимостта и законосъобразността на тези разноски.

Моли се за отмяна на определените разноски по изпълнително дело №343/26 г. на ЧСИ Миндова, при условията на евентуалност – техния размер да се редуцира да действително необходимите и съразмерни разноски. Прави се и евентуално искане за съединяване производствата по отделните жалби по 2 всички изпълнителните дела. Претендира разноски

Депозирано е становище от взискателя – И. Г. Д.. Страната оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение. Сочи се, че липсва злоупотреба с право и самостоятелността на производствата е законосъобразна. Оспорват се твърденията за изкуствено разделяне на производствата – като те се квалифицират като правно несъстоятелни. Страната се позовава на чл.117, ал.2 от Правилника за администрацията в съдилищата – че по всеки акт, подлежащ на съдебно изпълнение се образува отделно изпълнително дело.

Тъй като на всеки взискател Адм.съд-Бургас е издал самостоятелен изпълнителен лист логично са образувани и отделни изпълнителни дела. Не се касае за солидарни вземания, а за разделни такИ., което налага и индивидуалното им събиране. Посочва се, че упражняването на законното право на принудително изпълнение не представлява злоупотреба с право.

Община Несебър е имала възможност да извърши доброволно плащане на присъдените суми. Задълженията са възникнали от момента на влизане на съдебното решение в сила и от този момент те са станали изискуеми. На Община Несебър като страна по делото съдебното решение е било известно, както и произтичащите от него задължения за плащане. С бездействието си длъжникът е станал причина за образуването на изпълнителните производства и възникването на свързаните с тях разноски. Оспорват се и възраженията на жалбоподателя относно размера на адвокатското възнаграждение. Сочи се, че хонорарът от 152 евро е под минималния размер, предвиден в чл.10, т.1 и т.2 от Наредба №1/2004 г. При наличния материален интерес следващия се хонорар възлиза на 204 евро. Посочва, че съгласно практиката на ВКС съдът не може да намаля възнаграждението под неговия минимум. В случая то е под минимума и искането за намаляването му е несъстоятелно. Освен това размерът – минимум е приет преди години, а към настоящия момент – 2026 г. съгласно данните на НСИ сравнено с 2020 г. инфлацията е 44.5% и 100 евро от 2020 г. сега са 144.5 евро.

Излагат се и съображения относно таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, която е и се дължи върху сумата по изпълнението дори плащането да е извършено след получаването на ПДИ. Таксата е начислена върху сумата, подлежаща на събиране 964.89 евро. Моли се за оставяне на жалбата на Община Несебър без уважение като ЧСИ продължи изпълнителните си действия по делото до пълното събиране на сумата.

На основание чл.436, ал.3 ГПК ЧСИ Иванка Миндова е изложила мотиви. Представя копие от изпълнителното дело.

Бургаският окръжен съд, като съобрази становищата на страните и с оглед събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК предвижда възможност за длъжника да обжалва постановлението за разноски, поради което подадената жалба е допустима. Същата е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК.

3

Изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя И. Г. Д., чрез упълномощения адвокат Калоян Москов, ХАК въз основа на приложения изпълнителен лист №228 от 05.06.2026 г. , издаден от Административен съд – Бургас по адм.д.№581/2025 г., по което Община Несебър е осъдена да заплати на Д. сумата от 964.89 евро представляваща разноски за две съдебни инстанции. С постановление от 15.06.2026г. е образувано ИД№343/2026 г. и са приети разноски по съдебното изпълнение-24.54 евро обикновена такса и 152 евро адвокатско възнаграждение.

По делото е била изготвена ПДИ и връчена на длъжника на 23.06.2026 г. На 3.06.2026г. по специалната сметка на ЧСИ длъжникът е превел сумата от 964.89 евро, представляваща присъдената главница по изпълнителния лист /това обстоятелство е безспорно/.

Възраженията на Община Несебър за разделяне на производство на единадесет отделни дела за начисляване на разноски са неоснователни. В случая длъжника има единадесет отделни кредитора и всеки един от тях е завел отделно изпълнително производство съобразно изискванията на ГПКвъз основа на молба с представен изпълнителен титул. Всеки един от кредиторите е снабден с отделен изпълнителен лист, не се касае за общо солидарно задължение на длъжника, а за отделни индивидуални задължения към всеки един кредитор поотделно. Разпоредбата на чл.117 ал.2 от Правилника за администрацията в съдилищата сочи, че по всеки акт – изпълнителен лист, подлежащ на съдебно изпълнение се образува отделно изпълнително дело. В случая не може да се образува едно производство, тъй като това не зависи нито от волята на процесуалния представител на кредиторите / който в случая е един и същ и на единадесетте кредитори/, нито от волята на съдебния изпълнител, а е законово регламентирано. Поради това доводът, че е налице злоупотреба с право е неоснователен.

Съобразно разпоредбата на чл.79 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника.

Налице е било неизпълнение от страна на длъжника при влязъл в сила акт, подлежащ на изпълнение и поради това са образувани изпълнителните производства. Неоснователно е и възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, прието за разноски по изпълнителното дело. В случая се касае за сума в размер на 152 евро и тази сума е под минималния размер, предвиден в Наредба №1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, поради което възражението за прекомерност е лишено от правно основание и се явява неоснователно. Без значение е обстоятелството че не са извършвани изпълнителни действия – опис, възбрана, запор и т.н., за което се изискват допълнителни усилия от страна на процесуалния представител на взискателя. Освен това съгласно чл.

10, т.1 от посочената Наредба възнаграждение се дължи да образуване на изпълнително дело.

Неоснователно е и възражението по отношение на таксите по чл.26 4 от ТТРЗЧСИ. В конкретния случай в приложеното становище на ЧСИ изрично е упоменато по какъв начин е калкулирана общата сума посочена като разноски. Съдът намира, че в случая таксите по чл.26 от ТТРЗЧСИ се дължат на законово основание и не е налице злоупотреба от страна на ЧСИ. Те се дължат по всяко дело поотделно, тъй като се отнасят до отделни производства.

Жалбата на Община Несебър против действията на съдебния изпълнител, изразяващи се в приемане на разноски по изпълнително дело №343 по описа на ЧСИ Миндова за 2026 г. се явява неоснователна и поради това следва да бъде оставена без уважение.

По гореизложените съображения и на основание чл.437 от ГПК , Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№12772/08.07.2026 г подадена от Община Несебър, представлявана от кмета Николай Димитров, длъжник в изпълнителното производство, против приетите разноски по изп.д.№343 по описа на ЧСИ Миндова за 2026 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5