Решение № 1351 от 23.09.2026, Административен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 1351

Монтана, 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Монтана - I състав, в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СОНЯ КАМАРАШКА

ЧЛЕНОВЕ:

БИСЕРКА БОЙЧЕВА

РЕНИ СЛАВКОВА

При секретар ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА и с участието на прокурора ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА КИРИЛОВА като разгледа докладваното от съдия СОНЯ КАМАРАШКА канд № 20267140600336 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Касационното производство е образувано по касационна жалба от И. С. Л., [ЕГН], адрес [населено място], [улица], ет. 2, ап. 9, против Решение рег. № 31/11.02.2026 г., постановено по АНД № 20251630201272 по описа на Районен съд – Монтана, с което е потвърдено Наказателно постановление № 25-0996-001267/29.09.2025 г., издадено от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Монтана. С наказателното постановление на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева/102,26 евро на основание чл. 179, ал. 2 във връзка с чл. 179, ал. 1, т. 5, предложение четвърто от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ за извършено административно нарушение по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК във връзка с чл. 63в ЗАНН. Касаторът сочи, че в съдебния акт вместо неговото име „Иван Стефанов Лозанов“ е посочено „Иван Стефанов Л.“. Според него това поставя под съмнение дали съдебният акт е постановен по отношение на надлежно индивидуализираното лице и счита, че същото представлява съществено процесуално нарушение. Моли за отмяна на решението.

В откритото съдебно заседание касаторът И. С. Л. от [населено място], редовно призован не се явява, не се представлява и не взема становище по касационната жалба.

Ответникът – Началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Монтана, редовно призован, не се явява, не се представлява и не взема становище по касационната жалба.

Окръжна прокуратура – Монтана, конституирана в настоящето производство в защита на значим обществен интерес на осн. чл.217, ал.3 АПК във вр. чл.16, ал.1, т.3 АПК, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна. В хода на проведеното административно наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Извършеното нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин, поради което правилно е ангажирана административно наказателната отговорност на наказаното лице. Предлага решението на Районен съд – Монтана да бъде потвърдено, като обосновано и мотивирано.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, видно от данните за съобщаването на решението и подаването на жалбата, поради което е процесуално допустима.

С касационната жалба не са представени нови доказателства, относими към поддържаното касационно основание, които да налагат различни изводи от тези на въззивния съд.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК във връзка с чл. 63в ЗАНН, жалбата е неоснователна. По силата на чл. 220 АПК правилното прилагане на материалния закон се преценява въз основа на фактическите положения, установени от въззивния съд.

Касационният съд обсъжда посочените в жалбата пороци на въззивното решение, като съгласно чл. 218, ал. 2 АПК следи служебно за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон. Предмет на касационния контрол е правилността на въззивния съдебен акт.

Обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на предоставената му правораздавателна власт. Същото е валидно и допустимо.

Районният съд е разгледал жалбата в открито съдебно заседание, събрал е относимите писмени и гласни доказателства, разпитал е свидетеля И. Б. И. и е изложил фактически и правни съображения по съставомерността на деянието, възраженията относно временната организация на движението и поставянето на пътния знак, редовността на АУАН и наказателното постановление, компетентността на административнонаказващия орган и размера на наказанието. Съдебният акт съдържа достатъчно по обем мотиви по решаващите въпроси и позволява извършването на ефективна касационна проверка.

Касационният състав, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна районният съд е приел, че на 05.09.2025 г. около 19:30 часа, в община Монтана, на първокласен път I-1/E-79, в района на км 109+500, И. С. Л. управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат ЦЦ“ с рег. № [рег. номер]. Движел се по отсечката, свързваща път II-81 и път E-79, в посока от [населено място] към [населено място]. При включването си по път E-79, в участък с въведена временна организация на движението, не съобразил поведението си с поставения пътен знак Б-1 и не пропуснал движещия се по пътя с предимство влекач с рег. № [рег. номер], с полуремарке с рег. № [рег. номер], който се движел от [населено място] към [населено място]. Последвал удар в лявата част на лекия автомобил, след което автомобилът се ударил с дясната си част в еластична предпазна ограда и било реализирано пътнотранспортно произшествие. Двамата водачи били изпробвани за употреба на алкохол и наркотични вещества, като пробите били отрицателни.

За констатираното поведение бил съставен АУАН серия GA № 3976913/05.09.2025 г., въз основа на който било издадено Наказателно постановление № 25-0996-001267/29.09.2025 г. Районният съд е възприел фактическата обстановка въз основа на писмените доказателства и показанията на свидетеля И. Б. И.. Приел е, че знак Б-1 е бил поставен на кръстовището и е бил относим към движението на касатора, а ударът е настъпил след преминаването му покрай знака, защото не е осигурил предимство на движещото се по път E-79 товарно превозно средство.

Тези фактически изводи са формирани след обсъждане на допустими доказателствени средства в тяхната съвкупност, не са вътрешно противоречиви и съответстват на установения механизъм на произшествието. Касационната жалба не съдържа оплаквания срещу доказаността на нарушението и не сочи процесуални нарушения при събирането или оценката на доказателствата. Настоящият състав споделя мотивите на районния съд относно фактическата обстановка и авторството на деянието и на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК препраща към тях.

Приетият механизъм на произшествието не почива единствено на констатациите в АУАН. Районният съд е съпоставил писмените доказателства с показанията на свидетеля И. относно въведената временна организация на движението, местоположението на знак Б-1, посоките на движение на двата автомобила и мястото на удара. Показанията са оценени като последователни и логични и като кореспондиращи с писмените материали. По делото не са посочени доказателства, които да установяват различно разположение на знака или механизъм, изключващ нарушението на правилата за предимство.

Въззивният съд е обсъдил съществените възражения на жалбоподателя, че пътните знаци и указателните табели били неясни и объркващи и че знак Б-1 не бил поставен коректно. Тези доводи са отхвърлени с конкретни съображения: знакът е бил поставен на кръстовището, върху разделителната ивица, бил е относим към направлението, по което се е движел жалбоподателят, и ударът е настъпил след преминаването покрай него. По този начин районният съд е дал отговор на решаващото възражение дали въведената сигнализация е пораждала задължение за касатора да осигури предимство.

Неоснователен е и първоначално поддържаният пред районния съд довод, че липсата на ясна и последователна организация на движението изключвала вината на водача. При установените от въззивния съд факти временната организация е била сигнализирана, а знак Б-1 еднозначно е въвеждал задължение за пропускане на движещите се по пътя с предимство. Евентуален пропуск на органа, отговарящ за организацията на движението, би имал значение за отговорността на водача само ако сигнализацията е липсвала, била е обективно невидима или взаимно противоречива, или е правела спазването на правилото невъзможно. Такива обстоятелства не са установени. Касаторът е могъл и е бил длъжен да възприеме знака и да пропусне товарния автомобил, поради което деянието е извършено най-малкото при непредпазливост.

Единственото касационно оплакване се отнася до начина, по който е изписано фамилното име на жалбоподателя в обжалваното решение.

Действително в съдебния акт фамилията на лицето е изписана „Лазаров“ вместо „Л.“. Неточността обаче е допусната само във фамилното име и има характер на техническа фактическа грешка. Тя не води до подмяна на страната, до неяснота относно субекта на административнонаказателната отговорност или до произнасяне по отношение на лице, което не е участвало в административно наказателното производство.

Лицето, за което се отнася въззивното решение, е индивидуализирано с [ЕГН] и с точен адрес: [населено място], [улица], ет. 2, ап. 9. Тези данни съвпадат изцяло с посочените от касатора в подадената от него жалба. Съвпадат и собственото и бащиното му име, номерът и датата на наказателното постановление, управляваният автомобил с рег. № [рег. номер], времето и мястото на нарушението и цялото фактическо описание на пътнотранспортното произшествие. В материалите по делото няма данни за друго лице със същите идентификатори, спрямо което да е водено административнонаказателното производство.

Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация единният граждански номер е административен идентификатор и уникален номер, чрез който физическите лица се определят еднозначно. Ето защо посочването на верния ЕГН, разгледано заедно с точния адрес и всички останали съвпадащи данни, отстранява всякакво обективно съмнение относно самоличността на лицето, към което е насочена правораздавателната воля на районния съд.

Допълнителен ориентир при преценката дали адресатът е индивидуализиран достатъчно ясно дава и чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗАНН, макар разпоредбата да урежда съдържанието на наказателното постановление, а не на съдебното решение. Изискването за посочване на трите имена, точния адрес и ЕГН има за цел адресатът на административнонаказателната отговорност да бъде установим еднозначно. Съществеността на неточност в отделен идентификационен реквизит се преценява според това дали от съвкупността на данните може без съмнение да се установи лицето и дали грешката е засегнала възможността му да разбере предмета на производството и да организира защитата си. В случая и двете цели са постигнати.

Самият касатор е получил съдебния акт, обжалвал го е в срок и е посочил точно делото, наказателното постановление и конкретната допусната неточност. Във въззивното производство е упражнил правото си на защита по същество чрез подадената жалба и писменото становище, а в касационното производство не твърди, че не е управлявал посочения автомобил, че не е участвал в описаното произшествие или че административнонаказателното производство се отнася до друго лице. Следователно погрешно изписаната фамилия не е ограничила фактически или правно защитата му.

Съществено нарушение на съдопроизводствените правила би било налице, ако грешката прави страната неразпознаваема, създава реална възможност актът да се отнася до друго лице, изменя предмета на спора или препятства ефективния съдебен контрол. Нито една от тези последици не е настъпила. Поради това неточното изписване „Л.“ вместо „Л.“ не обуславя невалидност или недопустимост на въззивното решение и не съставлява касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.

Обстоятелството, че неточната фамилия е възпроизведена на повече от едно място, включително в диспозитива на районното решение, не променя характера на грешката. Решаващо е не броят на повторенията, а дали от съдържанието на акта и материалите по делото се установява еднозначно формираната правораздавателна воля. Тя е насочена към жалбата на И. С. Л. срещу точно определеното Наказателно постановление № 25-0996-001267/29.09.2025 г., издадено по повод конкретното административно нарушение, при съвпадащи ЕГН, адрес и данни за автомобила. Следователно е налице несъответствие между действително формираната воля и нейното писмено изразяване, а не произнасяне спрямо различно лице.