Решение № 48 от 05.07.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Пловдив , 05.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Елена Й. Захова

Весела Ив. Евстатиева

Даниела Д. Събчева при участието на секретаря Гинка К. Големанска в присъствието на прокурора Светлозар *лаев Чераджийски (ОП-Пловдив) като разгледа докладваното от Даниела Д. Събчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215300600847 по описа за 2021 година установи следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по жалба на адв.Н.С., защитник на подс.С.Ц. срещу присъда № 260066 от 12.03.2021г по НОХД №6436/2020г на Районен съд – Пловдив. С присъдата първоинстанционният съд е признал подс.Ц. за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.3, пр.4, бл.а, пр.2, вр. ал.1, б.б, пр.2 вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, поради което на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК го осъдил на лишаване от свобода в размер на осем месеца. На основание чл.343г НК на подсъдимия е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година. С присъдата е постановено отлагане изпълнението на определеното наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от три години. Разноските по делото са присъдени в тежест на подсъдимия.

В жалбата от адв.С. се твърди, че първоинстанционната присъда е неправилна, незаконосъобразна и явно несправедлива. Възразява се срещу приетата от съда обвинителна теза за бягство на подсъдимия от местопроизшествието, като се сочат доказателства в подкрепа на твърдението на защитата за несъставомерност по този текст. Възразява се срещу посочените в обвинението норми от ЗДвП, приети от първостепенният съд като такива запълващи бланкетната норма на престъплението.

1

Твърди се несъответствие на присъдата с обществената опасност на деянието и дееца.

Сочи се, че пострадалата * още на досъдебното производство е заявила, че желае то да бъде прекратено. Иска присъдата да бъде отменена и да бъде постановена нова оправдателна присъда по отношение на квалифициращото обстоятелство бягство от местопроизшествието, след което производството да бъде прекратено.

В съдебно заседание прокурорът излага становище за правилност и законосъобразност на първостепенния съдебен акт. Защитникът и подсъдимият поддържат жалбата и изложените в нея доводи, като излагат съображения за преквалифициране на деянието по по-леко наказуем състав.

В последната си дума подсъдимият моли за справедливост и изразява съжаление.

Пловдивският окръжен съд след като обсъди доказателствата по делото, становищата на страните и след като провери изцяло правилността на присъдата, съгласно чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА, подадена от правоимащо лице в законово установения срок.

По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

По делото се установява следната фактическа обстановка:

СВ. Д. ЦВ. бил правоспособен водач на МПС и през месец май 2019г работел като шофьор във фирма * ООД, със седалище с.*, обл.София.

На 23.05.2019г около 11ч на обед подс.Ц. потеглил от гр.Сливен с управлявания от него служебен товарен автомобил „Пежо Боксер“ с рег.№ ****. Той бил изморен, но въпреки това продължил управлението на автомобила, като се движил по автомагистрала Тракия в посока гр.София. Същият ден около 09ч от гр.Свиленград за гр.Благоевград потеглил свид.** с управлявания от него автомобил – микробус марка Мерцедес модел 210Д с рег.№****, за който било прикачено ремарке. В автомобила с ** пътували свидетелите ** и * *, които седели на предната седалка до шофьора и свидетелите ** и * *, които седели на задната седалка в микробуса. Управлявайки автомобила Мерцедес, свид.** достигнал автомагистрала Тракия и продължил пътя си по нея. Двете МПСта, управлявани от подс.Ц. и от свид.Д.* достигнали до км154+900 на магистрала Тракия. Пръв се движил свид.Д.* с около 85км/ч, а след него се движил подс.Ц. със 130 км/ч. Двамата се движили в дясната активна лента за движение един след друг. В един момент подс.Ц. приближил автомобила, управляван от свид.Д.* и тъй като бил изморен и не го контролирал с внимание, изгубил управление над него.

Подс.Ц. не намалил скоростта за движение макар, че автомобилът на свид.Д.* се 2 движил пред него по-бавно. Свид.Ц. не преценил скоростта си и разстоянието между него и движещият се отпред автомобил, управляван от свид.* и се блъснал в ремаркето, прикачено към автомобила. След удара управляваният от подсъдимия автомобил Пежо Боксер променил посоката си на движение, като навлязъл в аварийната лента за движение и без да намали скоростта, подминал блъснатия от него автомобил Мерцедес, продължил движението си и достигнал бензиностанция Лукойл, намираща се на около километър от мястото на удара. Подсъдимият навлязъл в района на бензиностанцията и там спрял автомобила си. Междувременно в резултат на същия удар автомобилът Мерцедес пресякъл лявата пътна лента за движение на магистралата и се блъснал в разделителната мантинела между северното и южно платно за движение.

След това автомобилът застанал странично на двете леви гуми и паднал на лявата си страна. Закаченото за него ремарке се спряло в разделителната мантинела. Свид.** счупил предното обзорно стъкло на управлявания от него автомобил и започнал да помага на близките си да излязат. След като всички излезли от автомобила, свид. * * се оплакала от болки в лявото рамо. В същото време подс.Ц., който достигнал бензиностанция Лукойл разбрал, че състоянието на управляваният от него товарен автомобил не позволява да продължи движението си вследствие на повредите от удара.

Той забелязал и липсващата предна регистрационна табела на автомобила си и решил да я потърси по пътя назад.

Произшествието било възприето от свидетелите **, ** и **, като всеки от тях подал сигнал на тел.112. На място пристигнали полицейските служители свидетелите *, * и *, които в 11.41ч се намирали в района на 133км на АМ Тракия. По пътя си към местопроизшествието те видели в северния край на платното за движение на магистралата бял товарен автомобил и спряна до него пътна помощ. На място полицейските служители установили самоличността на лицата, които пътували с микробуса Мерцедес. По-късно на място дошъл и екип на бърза помощ, който прегледал пострадалата * и я транспортирал до медицинско заведение в гр.Пловдив. В резултат на настъпилото ПТП на * * били причинени счупване на лявата ключица в крайната част, счупване на три ребра в ляво, контузии на главата, гръдният кош, корема и крайниците, охлузвания и кръвонасядания. Счупването на лявата ключица причинило трайно затрудняване на движенията на горен ляв крайник за периода около 1,5-2 месеца. Счупването на три ребра причинило на пострадалата трайно затрудняване движението на снагата за около 1,5 месеца. Останалите увреждания й причинили болка и страдание, без разстройство на здравето.

Правилно първостепенният съд е приел, че описаната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства, възпроизведени чрез гласни и писмени доказателствени средства, изчерпателно изброени в мотивите на съда. От същите се установява времето и мястото на настъпване на процесното ПТП, 3 обстановката, при която е било реализирано то, участниците в него, последващите действия на всеки от тях.

Настоящият съдебен състав не намира основание да не кредитира показанията на свидетелите по делото, депозирани устно и непосредствено пред първостепенният съд. Всички те разказват безпристрастно и непротиворечиво възприетите от тях обстоятелства. Така от показанията на прекия очевидец, неучаствал в произшествиетосвид.** и пътуващите с удареният автомобил лица – свидетелите **, * *, ** и * *, както и шофьора ** се установява моментът и мястото на удара в самия автомобил, както и последвалото му обръщане на пътя. Мястото, на което той се е установил след удара, е фиксирано в съставения протокол за оглед на МП и фотоалбума към него. От показанията на свид.** и свид.** се установява още, че след удара бусът, който ударил автомобила Мерцедес, продължил движението си, все едно нищо не се е било случило, поради което свид.* решил, че той бяга.

Не е бил извършен оглед на МП за фиксиране на местоположението и състоянието на намиращия се в района автомобил Пежо Боксер, управляван от подсъдимия, но същият е бил заснет от полицейския служител * *, разпитан по делото.

Фотоснимките, които свид.* направил били предадени от него по делото на компакт диск с протокол за доброволно предаване. Съдържанието на предадения диск е установено при оглед на ВД, в хода на който снимките са приобщени по делото на хартиен носител.

Състоянието на автомобила Пежо Боксер се установява и от показанията на свид.*, допуснат от първостепенният съд. Този свидетел е заварил автомобила на отбивката на бензиностанцията, което е видно и на снимката, направена от свид.*. От показанията на свид.* се установява, че е било невъзможно автомобилът да се придвижи на собствен ход поради състоянието му, поради което е била извикана пътна помощ. Съдът кредитира твърденията на този свидетел, но същите не водят до извод, че по пътя до мястото, на което свид.* е заварил автомобила, същият е бил неуправляем за подсъдимия.

По отношение процесуалната допустимост на приобщените чрез прочитане показания на свидетели по делото следва да се отбележи, че настоящият съдебен състав констатира допуснати процесуални нарушения, една част от които и съществени. Чрез прочитане са били приобщени показанията на свид.* *, което е било сторено на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК, поради констатиране на съществено противоречие по въпроса възприела ли е свид.* присъствие на подсъдимия на местопроизшествието. Показанията на свидетелката в тази им част са били приобщени чрез прочитане по искане на защитника – адв.С., което сочи, че този процесуален субект е дал съгласието си за това процесуално действие. Волята на 4 подсъдимият обаче по този въпрос не е била установена от съда. Тя не може да бъде заместена със становището на защитника. Така първостепенният съд не проверил дали е налице съгласие на страните за приобщаване на показанията по чл.281, ал.5 от НПК, а на собствено основание решил, че следва да пристъпи към приобщаване на показанията по реда на чл.281, ал.4 от НПК. По повод този процесуален подход на ръководно решаващият орган следва да се посочи, че приобщените на различно правно основание показания се оценяват по различен начин. Така например при приобщаване на показания по реда на чл.281, ал.4 от НПК, оценката им налага задължително преценка на разпоредбата на чл.281, ал.8 от НПК, нещо което първостепенният съд в случая е пропуснал да стори. При същият процесуален подход и на същото правно основание, но поради липса на спомен, са били приобщени чрез прочитане и показанията на свидетелите * * и * *. Макар първостепеният съд да не е проявил нужната прецизност при приобщаване на показанията на тези свидетели, няма процесуални пречки същите да бъдат ползвани като източник на доказателства при съответната законосъобразна тяхна оценка.

И докато при тези свидетели – *, * и *, процесуалното нарушение не засяга правата на страните, поради което не се определя за съществено, то при приобщаване на показанията на свидетелите ** и ** това не е така. * и * са били нередовно призовани за съдебното заседание и не се явили на същото. Първостепенният съд приобщил показанията им по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.4 НПК, което е недопустимо, тъй като по този ред е възможно приобщаване на показания само при условията на чл.281, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Допустимият процесуален ред предполага не само изясняване волята на страните за приобщаване на показанията на тези свидетели на основание чл.281, ал.5 от НПК, което включва изясняване на изричното становище и на подсъдимия, но и задължението на съда на същия да му бъде разяснена разпоредбата на чл.281, ал.7 от НПК. Това не е било сторено. Доколкото делото се явява изяснено от фактическа страна от останалите събрани доказателства, настоящият съдебен състав не намери за необходимо да изправи допуснатото процесуално нарушение от първостепенният съд. Тъй като допустимият процесуален ред за приобщаване на тези показания не е бил спазен, същите следва да бъдат изключени от доказателствената съвкупност по делото. Обстоятелството обаче, че тези свидетели са възприели известна част от обстоятелствата по осъществилото се ПТП се явява доказано от писмена справка на Дирекция „Национална система 112“, веществено доказателство звукозаписи от телефонни обаждания на тел.112 и протокол за оглед на ВД, описващ съдържанието на звукозаписите.