Решение № 6456 от 19.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6456 гр. София, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело № 20221100510619 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

С решение №8097 от 15.07.2022 г., постановено по гр. дело №19353/2022 г. по описа на Софийския районен съд, 43 състав, е признато за установено по предявен от ищеца К. В. отрицателен установителен иск с правна квалификация по чл. 439 ГПК срещу ответника „Банка ДСК“ АД, че не дължи на ответника сумата от 3 986,44 лв., представляваща главница по договор за кредит от 19.12.2007 г., ведно със законната лихва от 08.03.2013 г. до изплащане на вземането сумата от 591,65 лв., представляваща договорна лихва за периода от 20.04.2012 г. до 07.03.2013 г. ; сумата от 78,65 лв., представляваща наказателна лихва за периода от 22.08.2012 г. до 07.03.2013 г., сумата от 92,77 лв. – държавна такса и 250 лв. юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 14.03.2013 г. по гр. дело №10448/2013 г. по описа на Софийския районен съд, въз основа на който е образувано изп. дело №20227860400131 по описа на ЧСИ М.М., рег.

№786, район на действие – СГС поради настъпила погасителна давност за принудителното им събиране.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника „Банка ДСК“ АД с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и противоречие с практиката на ВКС, както и необоснованост.

Въззивникът поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че изпълнителният процес се е прекратил ex lege на 22.1.2015 г. с изтичане на двугодишния срок по чл. 433,ал.1, т. 8 от 1

ГПК и че от този момент всички предприети действия за събиране на дълга са лишени от правно основание. Поддържа се, че изпълнителното дело е било спряно поради постигнато споразумение между взискателя и длъжника, по силата на което длъжникът се е задължил да плаща ежемесечно вноски в размер на поне 100 лв., а банката се е съгласила да не предприеме изпълнителни действия, поради което в периода 31.10.203 г. – 11.11.2015 г. не са били налице предпоставките по чл. 433,ал.1, т.8 ГПК. На следващо място се заявява, че дори да се приеме, че вземането е перемирано, то вземането не е погасено по давност, тъй като съгласно практиката на ВКС перемпцията и погасителната давност са отделни правни институти и перемпцията е без правно значение за давността. Въззивникът поддържа, че в настоящия случай са поискани и приложени множество изпълнителни способи, които са прекъснали давността в хипотезата на чл.116, б.“в“ ЗЗД и нова 5-годишна давност е започнала да тече с предприемане на всяко валидно изпълнително действие по искане на взискателя или по преценка на ЧСИ. Предвид изложеното се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от ищеца К. В., с който оспорва същата като неоснователна и моли въззивния съд да я остави без уважение. Въззиваемият поддържа, че подадените от взискателя молби след 19.11.2015 г. нямат правно значение, тъй като са подадени след настъпила перемпция по чл. 433,ал.1, т. 8 ГПК поради бездействие на взсикателя в продължение на две години в периода от 08.06.2013 г. – 19.11.2015 г. Освен това се поддържа, че при спиране на изпълнително производство по искане на взискателя на основание чл. 432,ал.1, т. 2 ГПК срокът по чл. 433,ал.1, т. 8 ГПК не спира да тече, тъй като взискателят може и е в състояние да предприеме изпълнителни действия по делото. Според въззиваемия предприетите след 10.10.2013 г. изпълнителни действия нямат правно значение, тъй като не са извършени във висящ изпълнителен процес, а при прекратен по право такъв и вземането на взискателя е погасено по давност на 10.10.2018 г. Въззиваемият не оспорва, че с въззивника са сключили споразумение от 16.10.2013 г. по силата на което е поел задължение за плащане извънсъдебно ежемесечни вноски в размер не по-малко от 100 лв., на което основание изпълнителното производство е било спряно. Излага становище, че дори да се приеме, че последното плащане е извършено на 02.10.2015 г., то оттогава до депозиране на исковата молба са минали повече от 5 години и вземането на ответника е погасено по давност. Поради изложените съображения се моли обжалваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено като правилно и обосновано. Претендират се разноски.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 2

ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо съдът дължи произнасяне по същество на спора в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2-ро от ГПК.

Районният съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск с правна квалификация по чл. 439 ГПК за признаване за установено по предявени от ищеца К. В. искове с правно основание по чл. 439 ГПК по отношение на ответника „Банка ДСК“ АД, че ищцата не дължи на ответника сумата от 3 986,44 лв., представляваща главница по договор за кредит от 19.12.2007 г., ведно със законната лихва от 08.03.2013 г. до изплащане на вземането сумата от 591,65 лв., представляваща договорна лихва за периода от 20.04.2012 г. до 07.03.2013 г. ; сумата от 78,65 лв., представляваща наказателна лихва за периода от 22.08.2012 г. до 07.03.2013 г., сумата от 92,77 лв. – държавна такса и 250 лв. юрисконсултско възнаграждение , за които суми е издаден изпълнителен лист от 14.03.2013 г. по гр. дело №10448/2013 г. по описа на Софийския районен съд, въз основа на който е образувано изп. дело №20227860400131 по описа на ЧСИ М.М., рег. №786, район на действие – СГС поради настъпила погасителна давност за принудителното им събиране.

В исковата молба се твърди, че срещу ищцата е било образувано изп. дело по молба на взискателя от 29.05.2013 г. Със запорно съобщение от 08.06.2013 г. е бил наложен запор върху трудовото й възнаграждение. С молба от 22.10.2013 г. визскателят е поискал спиране на изпълнението. С молба от 11.11.2015 г. визскателят е поискал възобновяване на производството. С молба от 19.11.2015 г. и молба от 09.02.2016 г.взискателят е поискал налагане на възбрана върху недвижим имот на длъжника. С молба от 05.10.2017 и молба от 17.11.2020 г. е поискал налагане на запор върху вземания по банкови сметки и върху трудовото възнаграждение, като съдебният изпълнител е предприел съответните изпълнителни действия.

Поддържа се, че тези молби нямат правно значение, тъй като изпълнителният процес е бил прекратен по право с изтичане на двугодишния срок по чл.

433,ал.1, т. 8 ГПК в периода от 08.06.2013 г. и 19.11.2015 г. Предвид изложеното се поддържа, че вземането на кредитора е погасено по давност на 10.10.2018 г.

На следващо място ищцата поддържа, че изп. дело №20137860401200 е било прекратено по силата на съдебно решение, постановено по ч.гр. дело №11967/2021 г. по описа на Софийския градски съд, след което по молба на взискателя въз основа на същия изпълнителен лист е било образувано ново изп. дело под №20227860400131. По делото са били наложени запори върху трудовото възнаграждение и банковите сметки на ищцата, като взискателят е претендирал събиране на цялата сума по изпълнителния лист, без да отчита извършените плащания в размер на 1 239,94 лв. Предвид така изложеното се иска признаване за установено, че претендираните по изп. дело № 20227860400131 суми са погасени по давност.

3

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника, с който оспорва същата като неоснователна. Ответникът не оспорва фактическите твърдения на ищцата, като заявява че през твърдения период между 22.1.2013 г. и 11.11.2015 г. производството по делото е било спряно за изпълнение на споразумение между взискателя и длъжника, по силата на което длъжникът е поел задължение да прави ежемесечни вноски в размер не по-малък от 100 лв., а взискателят да не предприема изпълнителни действия по отношение на длъжника, поради което в този период давност не е текла. Ответникът поддържа, че давността е прекъсната на основание чл. 116, б.“а“ по силата на направените от длъжника погашения, както и по силата на предприетите от взискателя изпълнителни действия и вземането му не е погасено по давност. Предвид така изложеното становище моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.

Към кориците на делото е приложено копие от изп. дело №20227860400131 по описа на ЧСИ М.М., както и копие от изп. дело №20137860401200.

Видно от приложение материали, изп. дело №20137860401200 е образувано с разпореждане от 29.05.2013 г. на ЧСИ М.М. по молба на взискателя „Банка ДСК“ АД от 29.05.2013 г. Със същата е поискано предприемане на конкретни изпълнителни способи - налагане на възбрана, насрочване на опис – оценка и извършване на публична продан на недвижими имоти, собственост на длъжника.

Със запорно съобщение от 20.06.2013 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника при „Общинска банка“ АД.

На 22.10.2013 г. е депозирана молба от взискателя, с която се моли да бъде спряно изпълнителното производство и да бъде вдигнат наложеният запор върху трудовото възнаграждение на длъжницата поради постигнато споразумение между страните от 16.10.2013 г. и изпълнителното производство е спряно с разпореждане на ЧСИ на основание чл. 432, т. 2 ГПК.

На 11.11.2015 г. е депозирана молба от взискателя за възобновяване на изпълнителното производство.

На 19.11.2015 г. е поискано налагане на възбрана върху недвижим имот на длъжника. Такава е наложена с постановление от 09.02.2016 г.

Депозирана е молба на 05.10.2017 г., с която взискателят е поискал налагане на запор върху разплащателна сметка на длъжника при „Банка ДСК“ ЕАД.

С молба от 13.10.2017 г. е поискано извършване на опис на движими вещи, собственост на длъжника, както и справка в НОИ и налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

Със запорно съобщение от 11.10.2017 г. е наложен запор върху банкова сметка на длъжника при „Банка ДСК“ ЕАД.

С молба от 16.08.2019 г. е поискано налагане на запор върху банкова сметка на длъжника при „Централна кооперативна банка“ АД.

4

Със запорно съобщение от 23.08.2019 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника при „Общинска банка“ АД.

С молба от 17.11.2020 г. е поискано извършване на справка в регистъра на БНБ и налагане на запор върху вземанията на длъжника, както и справка в НОИ и налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

Със запорно съобщение от 11.01.2021 г. е наложен запор върху банкова сметка на длъжника при „Юробанк България“ АД.

С молба от 23.04.2021 г., депозирана от взискателя, е поискано извършване на справка в регистъра на БНБ и налагане на запор върху вземанията на длъжника, както и справка в НОИ и налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

Със запорно съобщение от 12.05.2021 г. е наложен запор върху банкова сметка на длъжника при „Централна кооперативна банка“ АД.

С решение№308 от 18.02.2022 г., постановено по ч. гр. дело №11967/2021 г. е отменен отказът на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство поради настъпила перемпция на основание чл. 433,ал.1, т. 8 ГПК.

Изпълнителното дело е прекратено с постановление на ЧСИ от 24.02.2022 г.

Въз основа на същия изпълнителен лист и по молба на взискателя от 23.03.2022 г. е образувано изп. дело №20227860400131. С молбата по чл. 426 ГПК въз основа на чл. 18 от ЗЧСИ на съдебният изпълнител е възложено предприемане на всички изпълнителни действия, без ограничения.