Решение № 10639 от 20.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10639 гр. София, 20.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪС ТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20211110133082 по описа за 2021 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

20.06.2023 година

В

И М Е Т О

Н А град София

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На двадесет и трети май две хиляди двадесет и трета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА

Секретар Белослава Испиридонова

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело номер 33082 по описа за 2021 година на СРС, 155 състав, 1 за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „Т....” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. ...., с ЕИК ....., представлявано от изпълнителния директор ....., исковата молба подадена от надлежно упълномощен процесуален представител, против С. И. П., с ЕГН **********, от гр. ...... Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на 30.09.2020 г. дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу Данчо Косев Попов и ответницата, които да заплатят разделно на заявителя по 1/2 идеална част от сумата от общо 1 834,12 лв., от която: сумата от 1 568,22 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2017 г. до месец април 2019 г., сумата от 212,09 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 18.09.2020 г., сумата от 44,31 лв. – главница за разпределение на топлинна енергия за периода от месец август 2017 г. до месец април 2019 г., сумата от 9,50 лв. – лихва за забава върху главницата за разпределение на топлинна енергия за периода от 01.10.2017 г. до 18.09.2020 г., както и за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на направените по делото разноски. Предявеното от ищеца вземане е било уважено и е била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. По повод на дадени от съда указания, ищецът предявява настоящата искова претенция срещу ответницата. Твърди, че ответницата е потребител на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент № 5, находящ се в гр. София, ж.к. „Овча купел-1“, бл. 610, вх. А, ет. 2, с абонатен № 359979, за периода от месец май 2017 г. до месец април 2019 г., но не е заплащала дължимата цена за посочения период, като задължението възлиза на общо 917,06 лв. Излага твърдения, че етажната собственост е сключила договор с „....” ООД за извършване услугата топлинно счетоводство. В исковата молба са изложени подробни съображения за начина на формиране на дължимата от ответника цена за предоставена топлинна енергия. Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинната енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия, каквито действали през процесния период. Твърди, че ответникът изпаднал в забава по отношение на задължението си за заплащане на дължимите суми за доставена топлинна енергия, поради което дължал и лихва за забавено плащане. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на С. И. П., че същата дължи на „Т....” ЕАД – гр. София сумата от общо 917,06 лв., от която: сумата от 784,11 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2017 г. до месец април 2019 г., сумата от 106,05 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 18.09.2020 г., сумата от 22,16 лв. – главница за разпределение на топлинна енергия за периода от месец август 2017 г. до месец април 2019 г., сумата от 4,75 лв. – лихва за забава върху главницата за разпределение на топлинна енергия за периода от 01.10.2017 г. до 18.09.2020 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, 2 а също и на направените по делото разноски. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковите претенции. Моли съда да уважи исковите претенции, претендира направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК по делото не е постъпил отговор на исковата молба от ответницата С. И. П..

В съдебно заседание ответницата заявява желание за сключване на спогодба, като в предоставения от съда срок такава не е постигната между страните.

С определение от 19.12.2022 г. „....” ООД е конституирано като трето лице – помагач на страната на ищеца по предявените искови претенции.

В съдебно заседание третото лице-помагач „....” ООД, редовно призовано, не изпраща представител. По делото е депозирано становище, ангажирани са доказателства.

Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното гр.д. № 47062/2020 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на 13.12.2020 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която С. И. П. и Данчо Косев Попов са осъдени да запла тят разделно на „Т....” ЕАД по 1/2 идеална част от сумите, както следва: сумата от 1 568,22 лв. – главница, представляваща стойността на незаплат е н а топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: гр. ....., абонатен № 359979, за периода от месец май 2017 г. до месец април 2019 г., сумата от 212,09 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 18.09.2020 г., сума та от 44,31 лв. – главница за разпределение на топлинна енергия, сумата от 9,50 лв. – лихва за забава върху главница та за разпределение на топлинна енергия за периода от 01.10.2017 г. до 18.09.2020 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 30.09.2020 г. до оконча телното изплащане на сумата, а също и сумата от 86,68 лв. – направени по делото разноски, от които: сумата от 36,68 лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсул тско възнаграждение. По повод на постъпило от длъжника П. възражение и дадени от съда указания в предвидения едномесечен срок заявителят “Т....” ЕАД, ищец в настоящото производство, е предявил установителен иск.

Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т. ...” ЕАД на потребители в гр.София, приети с решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на СД на „ Т....” АД и одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на ДКВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.

Видно от приетия като доказателство по делото договор от 08.07.2011 г., сключен 3 между ищеца и „Техем Сървисис” ЕООД, се установява, че последното се е задължило да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия на потребителите в сгради етажна собственост, а “Т....” ЕАД се е задължило да приема предоставените данни и въз основа на тях да определя и събира дължимите суми за топлинна енергия от потребителите.

От представения и приет като доказателство по делото договор № 2172 от 30.09.2002 г., сключен между „.... България” ООД и Е тажната собственост на сграда, находяща се в гр.

София, ж.к. „Овча купел-1“, бл. 610, вх. А, е видно, че страните са се договорили дружеството да извърши доставка и монтаж на индивидуални разпределители и термостатни вент и л и и извършване на индивидуално разпределение на топлинна енергия между потребителите в сградата етажна собственост, съгласно изискванията на ЗЕ. Договорът е подписан от представителите за собствениците в сградата – етажна собственост от лице, избрано на проведено Общо събрание на собствениците.

От представените и приети писмени доказателства от трет о т о лице помагач се установява, че „....” ООД е извършвало услугата дялово разпределение по отношение на процесния топлоснабдяван имот.

От представения и приет като доказателство по делото заверен препис от искане за вписване на възбрана по изп.д. № 20198380401856 по описа на ЧСИ Милен Бъзински, с рег.

№ 838, действащ в района на СГС, се установява, че ответницата е собственик на 1/2 идеална част от апартамент № 5, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „Овча купел-2“, бл.

610, вх. А, ет. 2.

От приет о т о по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че количеството топлинна енергия в сградата – етажна собственост се измерва през различните отчетни периоди в посочен от вещото лице способ. В заключението си вещото лице е посочило технологията на отчитане на потребеното количество топлинна енергия в процесния имот, като с оглед на установения ред за снемане на показания, последните не могат да бъдат манипулирани. За процесния период е извършено изчисление, съобразно с действащите нормативни документи, като от „....” ООД са били изготвени изравнителни сметки, като размерът на сумите за потребен а топлинна енергия за сградна инсталация и отопляем имот възлиза на 1 800,70 лв., от които начислената сума по фактури е в размер на 1 679,18 лв., сума за доплащане за изравнителните периоди – 121,52 лв.

Вещото лице също така установява, че технологичните разходи в абона тната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие, както и че общият топломер в абонатната станция е преминал първоначална и последващи метрологични проверки съобразно с изискванията на Закона за измерванията, като проверката има валидност до 13.11.2019 г.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че задълженията за процесния недвижим имот с абонатен № 359979, за периода от месец май 2017 г. до месец април 2019 г. са в размер на 1 568,19 лв. за главница и 212,09 лв. – лихва за забава за процесния период, като за процесния периода са били изготвени два броя изравнителни 4 сметки. Вещото лице също така установява, че е погасено задължение в общ размер на 1 268,50 лв., като след извършените плащания неплатеният остатък е в размер на 774,63 лв., от които: сумата от 663,83 лв. за главница и сумата от 110,80 лв. за лихва.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По делото е безспорно установено, че “Т....” ЕАД е дружество, регистрирано по Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности, обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се намира процесния отопляван недвижим имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „Овча купел-2“, бл. 610, вх. А, ет. 2, ап. 5, на който адрес е открита партида на абонатен № 359979.

Не се спори, че ответницата е собственик на 1/2 идеална част от процесния отопляван недвижим имот, спори се за размера на дължимата сума за топлинна енергия.

Съобразно с действащата към дат а т а на възникване на облигационните между страните нормативна уредба, а именно: Закон за енергетиката и енергийната ефективност /отм./, ответникът се явява заварен потребител на енергия за битови нужди и през исковия период има качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ, а впоследствие – на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката, съответно по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката. Съгласно чл.106а от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповест е н и общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи уговорки с абоната, различни от общите условия. Съгласно ал. 3 на същата норма след изтичане на едномесечен срок от публикуването на общите условия, последните влизат в сила и без изричното им приемане от купувача. Сходен начин на уредба на о тношенията следва и Закона за енергетиката.