Определение № 54 от 07.02.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 54 гр. Варна, 07.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Ванухи Б. Аракелян

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело № 20263001000032 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от ищеца А. С. М. срещу решение № 91/08.12.2025 година по търг. дело № 3/2025 година на ДОС. С обжалвания съдебен акт са отхвърлени предявените от ищеца искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от сумата от 50 000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на смъртта на брат му М. С. М., поч. на 29.08.2021г., виновно причинена при пътнотранспортно произшествие на 21.08.2021 г. от водач на лек автомобил марка „******“ модел „****“ с рег. № **********, застрахован по риска „Гражданска отговорност” при „ДЗИ–ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 08.01.2025 г. до окончателното й изплащане, претендиран на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД и за сумата от 18 725.67 лв., представляваща обезщетение за забава от неизпълнението на главното парично задължение, считано от датата на 09.12.2021 г. (крайна дата за произнасяне от застрахователя по застрахователната претенция ) до датата на предявяване на иска – 08.01.2025 г.. Предявените искове са претендирани на основание чл.

432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Във въззивната жалба се оспорва решението като незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и установените факти по 1 делото. Основните възражения на страната са свързани с изводите на съда, че не са налице особени житейски ситуации, характеризиращи връзката между двамата братя като изключителна и разкриваща особена близост; че отношенията им сочат на нормална духовна и емоционална връзка между подобен вид родственици; че липса основание процесната хипотеза да попада в изключенията визирани в ТР № 1/2016 от 21.06.2018 г., на ОСНГТ, на ВКС.

Акцентира се върху обстоятелствата, че ищецът и починалият негов брат са израснали сами поради трайното отсъствие на техните родители, които са ги оставили на грижата на техните баба и дядо. Поради това и след коментар на събраните по делото доказателства, намира за доказани болки и страдания от ищеца, изразяващи се в мъка от смъртта на неговия брат. Посочва се също така, че следва да се отчете, че връзката между двамата братя е прекратена внезапно и необратимо. Твърди се, че братята са споделяли едно домакинство, помежду им съществувала изключителна близост и привързаност, а отсъствието на двамата им родители ги прави сплотени и единни. Съвсем естествено е в резултат на настъпилите събитие ищецът да е понесъл неимуществени вреди, поради настъпил емоционален и психически срив.

След загубата на своя брат ищецът бил споходен от състояние на депресия, тревожност и чувство на самота. За тези си изводи се позовава на данните от събраните гласни доказателства и на допуснатата съдебно-психиатрична и психологична експертиза. По тези съображения се иска отмяна на обжалваното решение и присъждането на разноски в производството.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещното застрахователно дружество, в който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Намира обжалваното решение за правилно и подробно мотивирано. Поддържа, че отношенията между братята не се характеризират с необходимата изключителност, за да може ищецът да попадне в разширения кръг на субекти, имащи правото да претендират обезщетение за понесени неимуществени вреди. В подкрепа на твърденията сочи влязло в сила решение по търг. дело № 112/2022 година на ДОС и в.т.д. № 174 / 24г. на АпС- Варна, в производства, водени между бабата и дядото на починалото лице и застрахователното дружество, в които е отчетено наличието на особена силна връзка между лицата и прави извод, че такава не би могла да се признае и по отношение на ищеца в настоящото производство. Претендира разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение.

2

Настоящият състав на въззивната инстанция, намира, че въззивната жалба е отправена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при правен интерес от обжалването. Предмет на обжалване е решението в неговата цялост. Производството е допустимо и като такова следва да ангажира настоящата въззивна инстнация с произнасяне по същество на повдигнатия спор.

Не се установяват допуснати процесуални нарушения, които да налагат повтаряне на действията на първата инстанция, страните не се и позовават на такива по смисъла на ТР № 1/2013 година, на ОСГТК, на ВКС. Не са направени искания по събиране на доказателства пред настоящата инстанция.

Посочените нарушения по преценка на вече събраните доказателства следва да се разгледат в рамките на самостоятелното установяване на фактите от въззивната инстанция в акта по същество.

За събиране на становищата на страните делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, поради което и на основание чл. 267 ГПК,

Воден от горното, съставът на ВАпС,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба от ищеца А. С. М. срещу решение № 91/08.12.2025 година по търг. дело № 3/2025 година на ДОС, с което са отхвърлени предявените от ищеца искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от сумата от 25564,59 евро (равностойността на 50 000,00 лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на смъртта на брат му М. С. М., поч. на 29.08.2021г., виновно причинена при пътно-транспортно произшествие на 21.08.2021 г. от водач на лек автомобил марка „******“ модел „****“ с рег. № **********, застрахован по риска „Гражданска отговорност” при „ДЗИ–ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 08.01.2025 г. до окончателното й изплащане, претендиран на основание чл.

432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД и за сумата от 9574,28 евро (равностойността на 18 725,67 лева), представляваща обезщетение за забава от неизпълнението на главното парично задължение, считано от датата на 09.12.2021 г. (крайна дата за произнасяне от застрахователя по 3 застрахователната претенция ) до датата на предявяване на иска – 08.01.2025 г., претендиран на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните с препис от настоящото определение.

ПРЕПИСИТЕ до „ДЗИ–ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД да се връчат посредством ЕПЕП, според изрично дадено съгласие за това (л. 176 от делото на ДОС).

НАСРОЧВА производството в ОСЗ на 10.03.2026 г. от 13.30 часа.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4