Определение № 2526 от 29.06.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 789/2023
- Вид
- Определение № 2526
- Подписан
- 29.06.2023
- В сила
- 29.06.2023
- Състав
- Константин Димитров Иванов, Златина Иванова Кавърджикова, Мая Недкова
Цитирани разпоредби
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2526 гр. Варна, 29.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Константин Д. Иванов
Членове:
Златина Ив. Кавърджикова
Мая Недкова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно частно гражданско дело № 20233100500789 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 13085/26.05.2023 г., подадена от В. В. К., чрез адв. С.
Т., в която е обективирано искане за допълване в частта за разноските на Определение № 593/15.01.2023 г. по настоящото дело. Претендира се присъждане на разноски в полза на молителя, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна Ж. К. Ж., чрез адв. Б. Ж., изразява становище за неоснователност на молбата. В условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Производството пред Варненски окръжен съд е образувано п о частна жалба вх. № 10531/10.02.2023 г. от Ж. К. Ж., ЕГН ********** от гр. Варна, КК „Константин и Елена“, вила 31, чрез адв. Б.Ж., срещу определение № 593/15.01.2023г., постановено по гр. дело № 643/2022г. на ВРС, с което исковата молба на ищеца, по иска му с правно осн. чл. 75 от ЗС е върната и производството по делото е прекратено, на осн. чл. 130 от ГПК.
С Определение № 593/15.01.2023 г. е потвърден обжалвания първоинстанционен съдебен акт. При постановяването на определението си, съставът на ВОС не се е произнесъл по искането за присъждане на разноски, направено от въззиваемата страна.
Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в 1 съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като съгласно чл. 80 от ГПК, страната може да поиска присъждане на разноски най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Когато извършването на разноските е доказано в производството, същите могат да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 от ГПК.
В настоящия случай, Варненски окръжен съд е бил сезиран своевременно с искане за присъждане на разноски в полза на В. В. К. – с подадения отговор на частна жалба.
Представен е списък на разноските по чл. 80 от ГПК, с който се претендира присъждането им в размер на 12 488 лв., представляващи възнаграждение за адвокат. За доказване реалното извършване на разноските, страната е представила договор за правна защита и съдействие от 03.04.2023 г. , съдържащ разписка за платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 12 488 лв. (л. 20 от делото).
Съобразно изхода на спора пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените разноски в производството.
Настоящият състав на ВОС, приема за основателно направеното възражение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендираното от частния въззиваем адвокатско възнаграждение. Извършените процесуални действия в производството се изчерпват с подаването на отговор на частната жалба, поради което адвокатското възнаграждене следва да бъде редуцирано до размер от 400 лв., предвиден в разпоредбата на чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Молбата по чл. 248 от ГПК е основателна и въззивното определение следва да бъде допълнено в частта за разноските, като бъдат присъдени такива в полза на В. В. К. в размер на 400 лв.
С изложените мотиви, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА, на основание чл. 248 от ГПК, Определение № 593/15.01.2023 г., постановено по в. ч. гр. дело № 789/2023 г. по описа на ВОС, като:
ОСЪЖДА Ж. К. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, к. к. „Св. Св. Константин и Елена“ вила 31, да заплати на В. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Иларион Макариополски“ № 9, сумата от 400 /четиристотин/ л в . , представляваща направени разноски пред ВОС, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 13085/26.05.2023 г., подадена от В. В. К., чрез адв. С. Т., за присъждане на разноски за разликата над 400 лв. до претендираните 12 488 лв.
2
Определението подлежи на обжалване, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3