Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2526 от 29.06.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 789/2023
Вид
Определение № 2526
Подписан
29.06.2023
В сила
29.06.2023
Състав
Константин Димитров Иванов, Златина Иванова Кавърджикова, Мая Недкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 81 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2526 гр. Варна, 29.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Мая Недкова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно частно гражданско дело № 20233100500789 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 13085/26.05.2023 г., подадена от В. В. К., чрез адв. С.

Т., в която е обективирано искане за допълване в частта за разноските на Определение № 593/15.01.2023 г. по настоящото дело. Претендира се присъждане на разноски в полза на молителя, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна Ж. К. Ж., чрез адв. Б. Ж., изразява становище за неоснователност на молбата. В условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази:

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Производството пред Варненски окръжен съд е образувано п о частна жалба вх. № 10531/10.02.2023 г. от Ж. К. Ж., ЕГН ********** от гр. Варна, КК „Константин и Елена“, вила 31, чрез адв. Б.Ж., срещу определение № 593/15.01.2023г., постановено по гр. дело № 643/2022г. на ВРС, с което исковата молба на ищеца, по иска му с правно осн. чл. 75 от ЗС е върната и производството по делото е прекратено, на осн. чл. 130 от ГПК.

С Определение № 593/15.01.2023 г. е потвърден обжалвания първоинстанционен съдебен акт. При постановяването на определението си, съставът на ВОС не се е произнесъл по искането за присъждане на разноски, направено от въззиваемата страна.

Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в 1 съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като съгласно чл. 80 от ГПК, страната може да поиска присъждане на разноски най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Когато извършването на разноските е доказано в производството, същите могат да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 от ГПК.

В настоящия случай, Варненски окръжен съд е бил сезиран своевременно с искане за присъждане на разноски в полза на В. В. К. – с подадения отговор на частна жалба.

Представен е списък на разноските по чл. 80 от ГПК, с който се претендира присъждането им в размер на 12 488 лв., представляващи възнаграждение за адвокат. За доказване реалното извършване на разноските, страната е представила договор за правна защита и съдействие от 03.04.2023 г. , съдържащ разписка за платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 12 488 лв. (л. 20 от делото).

Съобразно изхода на спора пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените разноски в производството.

Настоящият състав на ВОС, приема за основателно направеното възражение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендираното от частния въззиваем адвокатско възнаграждение. Извършените процесуални действия в производството се изчерпват с подаването на отговор на частната жалба, поради което адвокатското възнаграждене следва да бъде редуцирано до размер от 400 лв., предвиден в разпоредбата на чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Молбата по чл. 248 от ГПК е основателна и въззивното определение следва да бъде допълнено в частта за разноските, като бъдат присъдени такива в полза на В. В. К. в размер на 400 лв.

С изложените мотиви, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА, на основание чл. 248 от ГПК, Определение № 593/15.01.2023 г., постановено по в. ч. гр. дело № 789/2023 г. по описа на ВОС, като:

ОСЪЖДА Ж. К. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, к. к. „Св. Св. Константин и Елена“ вила 31, да заплати на В. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Иларион Макариополски“ № 9, сумата от 400 /четиристотин/ л в . , представляваща направени разноски пред ВОС, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 13085/26.05.2023 г., подадена от В. В. К., чрез адв. С. Т., за присъждане на разноски за разликата над 400 лв. до претендираните 12 488 лв.

2

Определението подлежи на обжалване, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3