Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 220 от 28.07.2020, Районен съд - Димитровград

Съд
Районен съд - Димитровград
Дело
Гражданско дело 40/2020
Вид
Решение № 220
Подписан
28.07.2020
В сила
24.11.2020
Състав
АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ АНДРЕЕВ

Цитирани разпоредби

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 220 28.07.2020 г. гр.Димитровград

В И М

Е Т О Н А

Н А Р

О Д А

Димитровградският районен съд .................. колегия в публичното заседание на двадесет и седми юни ..........……..................................... през две хиляди и двадесета година в състав :

Районен съдия :

Андрей

Андреев

Съдебни заседатели: при секретаря Т.Д. …....................................... и в присъствието на прокурора …..…………....................................... като разгледа докладваното от съдия Андреев

...............…................................….......… гр.д. № 40 по описа за

2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1 ГПК.

ИЩЕЦЪТ – „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД –

Пловдив твърди, че подал заявление по чл.410 ГПК против ответника за вземанията си в общ размер на 3258,33 лева. В заповедното производство по ч.гр.д. № 1993/2018 г. ответникът възразил. Ищецът продавал електрическа енергия на клиентите си при публично известни условия. През периода действали ОУ, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008 г., в сила от 27.06.2008 г., публикувани на сайта на дружеството, които влизали в сила 30-дни след публикуването им.

Дружеството поело задължение да снабдява с електрическа енергия обект на ответника с ИТН 1608016 и открит клиентски номер *********. От своя страна ответника, съгл. чл.11, т.1 ОУ 2008 г. се задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с ел. енергия, в сроковете и начините по чл.18, ал.1 и 2 ОУ. Съгл. чл.27, ал.1 ОУ 2008 г. при неплащане в срок на дължимите суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. При извършена проверка на 03.02.2016г. на електромера, монтиран на обект на ответника, същият е бил демонтиран и изпратен в БИМ за експертиза. От същата е установено променена тарифна таблица по часови зони, променена е параметризацията на дисплея. Дружеството е консумирало електроенергия, която не била отчитана и заплащана. Извършена корекция на сметката и издадена фактура № **********/05.01.2018 г на стойност 2983,21 лева. Поради забава в плащането на посочените фактури ответникът дължал законна лихва в размер на 275,12 лева. Моли за постановяване на решение за установяване на съществуване на вземането в размер на 2983,21 лева – главница, представляваща стойност на допълнително начислена електрическа енергия за периода 05.04.2015 г. – 03.02.2016 г., 275,12 лева – обезщетение за забава за периода от 16.01.2018 г. до 13.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане.

Претендира деловодни разноски.

ОТВЕТНИКЪТ – „ДИЖИ 97“ ООД гр.Димитровград подава отговор, с който оспорва изцяло исковата претенция.

Счита, че не дължи процесната сума, тъй като се касаело за неотчетена енергия за минал период, фактурата била издадена без законово основание, не била приложима възможността за едностранна корекция. ПИКЕЕ били изцяло отменени.

Липсата на вина водела до невъзможност да бъде ангажирана отговорността на ответника.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

По заявление от 17.12.18 г. е образувано ч.гр.д. № 1993/18 г. по описа на съда и против ответника е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 1110/18.12.2018 г. за сумите: 2983,21 лева - главница, 275,12 лева – законна лихва за забава от 16.01.2018 г. до 13.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумата и 115,17 лева деловодни разноски. В заповедта е посочено, че вземането произтича от просрочено задължение за електрическа енергия и мрежови услуги, доставени в периода от 05.04.2015 г. до 03.02.2016 г.

Длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК.

Ищецът своевременно изпълнил указанията на съда и предявил иск за съществуване на вземането.

С констативен протокол от 03.02.16 г. сер. № 255472 представители на ЕВН България Електроразпределение ЕАД и в присъствието на свидетели е извършена проверка по състоянието на електромер № 62748487 Искра, на посочения адрес за обект магазин, в присъствието на управителя на дружеството,. Електромерът е бил монтиран в ТЕМО на границата, ключ на абонатите, комутация обезопасена, пломбиран. Същият е бил демонтиран за експертна проверка след направен анализ на данни. Поставен е в безшевна торба, пломбирана с пломба 412549 за предаване за експертиза в ГД „МИУ“ РО.

На същата дата е изготвен Протокол за оглед на СТИ при демонтажа, както и заявление за метрологична експертиза на СИ.

Съгласно Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за търговско измерване № 715/01.08.2017 г. на РО-Пловдив, в т.5 „Техническо състояние на частите и механизмите, защитени от нерегламентиран достъп“ е посочено: при направен вътрешен оглед не се констатират следи от нерегламентирана намеса. Променена е тарифната таблица по часови зони.

По време на проверката електромерът отчита енергията, както следва: от 09.00 ч. до 17.00 ч. електромерът отчита на дневна тарифа Т2, след 17.00 ч. електромерът не отчита електроенергия на нито една от двете тарифи. Т1 и Т2. Съгласно становище е извършена неоторизирана намеса, в резултат на което е променена параметризацията на дисплея. На дисплея не се визуализира 1.8.0. (сумарна тарифа). Представено е становище на доставчика на СТИ относно извършена промяна в параметризацията на дисплея.

Изготвена е справка за коригиране на сметката за ел. енергия за периода 05.04.2015 г. до 03.02.2016 г.

С писмо от 05.01.2018 г. клиентът се уведомява за това, че извършената експертиза на електромера от БИМ е установено, че електромерът е манипулиран и не отчита цялото количество консумирана от клиента ел. енергия по търговските регистри, за което е издаден констативен протокол № 715/01.08.2017 г., в следствие на което ползваната електроенергия е неизмерена, съответно незаплатена. На основание чл.50 и чл.51, ал.1 ПИКЕЕ ще бъде коригирана сметката за ел. енергия за периода от 05.04.2015 г. до 03.02.2016 г., за 304 дни.

От ищцовото дружество е издадена фактура № **********/05.01.2018 г. за допълнително начислена ел. енергия, вследствие установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството ел. енергия на стойност 2983,21 лева с ДДС и падеж 15.01.2018 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Безспорно се установява, че ответника е потребител на електрическа енергия с кл. № **********, ИТН 1608016, доставена от ищеца за ползвания от ответника обект – магазин, находящ се в *****************.

Съдът намира за установено, че ищецът като краен снабдител, съгл. разпоредбата на чл.98а от Закона за енергетиката продава електрическа енергия при публично известни общи условия, които публикувани общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Т.е между ищеца като краен снабдител и ответника като потребител е възникнала облигационна връзка по повод снабдяването на обект, ползван от ответника с електрическа енергия при действието на ОУ, които регламентират правата и задълженията на страните в процеса на снабдяване с електрическа енергия.

Не са спорни и фактите относно извършената с констативния протокол проверка на електромера и констатираната неоторизирана манипулация при експертизата, в резултат на която не се отчита цялото количество консумирана от клиента електроенергия.

За да начисли процесните суми, дружество изтъква установените манипулации и се позовава на разпоредбите на чл.83, ал.1, т.6 и ал.2 от Закона за енергетиката и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) – чл.48, ал.1, т.2, б.“а“ и чл.51, ал.1.

Тежестта за установяване дължимостта на процесната сума, респективно основанието за нейното получаване и нейния размер е на ищцовото дружество. Основният спор по делото е относно възможността за едностранна корекция на отчетените показатели за потребена електрическа енергия, както и съответния размер на остойностяване на неотчетени количества.

В Закона за енергетиката се предвижда възможност да бъдат извършвани корекции на сметки на потребителите в случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия(с оглед разпоредбите на чл.98а ал.2 т.6 вр. чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ, при спазване на приетите от ДКЕВР на 14.10.2013г. ПИКЕЕ, съгласно чл.83, ал.2 от ЗЕ, които правила са приложими в случая, тъй като се касае за извършена корекция на сметка след изменението на закона и след приемането на правилата).

Съдът обаче намира, че предвидената законова възможност за корекция на сметка за ел. енергия за изминал период не означава автоматично начисляване на суми за неточно/неизмерена измерена ел.енергия, а това начисляване следва да бъде извършвано, само и единствено след надлежно доказване на всички предпоставки за ангажиране отговорността на клиента-потребител, регламентирани в чл.48 ал.1, чл.47 и чл.45 от ПИКЕЕ, и след установяване по несъмнен начин, че грешката в отчитането на ел.енергията, неправилно/ неточното й измерване или неизмерване се дължат на виновното поведение на клиента съгласно разпоредбата на чл.82 от ЗЗД, уреждаща отговорност за вреди вследствие на неизпълнение на договорни задължения.

Обективната отговорност по принцип е изключение, доколкото ангажира отговорността на едно лице, без да се държи сметка за субективното му отношение, поради което нейното залагане в правна норма е правомощие единствено на законодателя. Такава клауза, предвиждаща обективна безвиновна отговорност на потребителя на ел.енергия, не се съдържа в ЗЕ, поради което остава приложима общата разпоредба на чл.82 от ЗЗД, регламентираща пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която винаги е виновна и е в границите, очертани в тази норма. Това е така, тъй като не може нито с подзаконов нормативен акт, нито с правила, създадени от орган без законодателни правомощия, да се дерогират разпоредби на закон. Посочените разпоредби на ПИКЕЕ, към които препраща ЗЕ, по никакъв начин не изключват вината на насрещната страна при неизпълнение на задължения по договора, а само регламентират принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и процедурата за изчисляване на консумирана ел.енергия съгласно чл.83 т.6 от ЗЕ и раздел ІХ от ПИКЕЕ. Те не изключват необходимостта от установяване, че именно абонатът е извършил действия, нарушаващи въведената в чл.45 и чл.48 от ПИКЕЕ забрана за потребителите да въздействат неправомерно върху собствените на преносното дружество средства за търговско измерване, или най-малкото, че тези действия са извършени с негово знание.

Наред с това, според действащото законодателство(чл.120 ал.1 от Закона за енергетиката и чл.28 ал.8 от Наредба № 6/09.06.2004г.) средствата за търговско измерване, както и електромерните табла, са собственост на електроразпределителното дружество, което е длъжно да ги поддържа в изправност за своя сметка, да обезпечава правилното им функциониране и да следи за отклонения в измерването.

Неправомерното въздействие или нерегламентираният достъп до тях е свързан с извършването на такава манипулация върху уреда, която се изразява в способността за точното и коректно измерване на реално консумираната енергия. В тази връзка съдът приема, че в доказателствена тежест за ищцовото дружество да докаже по несъмнен начин наличие на осъществен без санкцията на дружеството достъп на ответника до електромера, за да се ангажира отговорността му, каквито данни по делото няма.

Отделно от това, едностранната корекция на сметка за вече доставена и ползвана ел. енергия противоречи на норми от действащото законодателство, които уреждат потребителските права - чл.143 т.6 и т.18 от Закона за защита на потребителите.

Коментираните клаузи от ЗЕ и ПИКЕЕ са нищожни по смисъла на чл.26 ал.1 от ЗЗД поради противоречието им със закона, защото нарушават основни принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и засягат защитата на интересите на потребителите при продажбата им на ел. енергия. Така абонатът е поставен в неравноправно положение, защото няма как да защити интереса си при предприета от страна на дружеството служебна корекция на сметката му за минал период вследствие на твърдяно неточно измерване на ел. енергията, особено когато доставената и потребена енергия му е била редовно отчитана и заплащана във времето. Именно в този смисъл нормите са неравноправни, защото, без да се държи сметка за виновното поведение на една от страните по договора, същата е принудена да търпи санкционни последици при добросъвестно изпълнение на задълженията си по заплащане на доставената й енергия.