Определение № 10452 от 14.05.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10452 гр. София, 14.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Кюркчиев

Членове:

Гергана Коюмджиева

Мария М. Запрянова като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Въззивно частно гражданско дело № 20261100504733 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 – 278 от ГПК

Подадена е частна жалба от К. К. А., ЕГН ********** срещу определение № 20147941 от 08.12.2025 г., постановено по гр.д. № 5477/2020 г. по описа на Софийския районен съд, 167 състав, с искане същото да бъде отменено изцяло и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

С обжалваното определение № 20147941 от 08.12.2025 г. по гр. д. № 5477/2020 г.

Софийският районен съд, I ГО, 167 състав, е върнал искова молба с вх. № 2002201 от 03.02.2020 г., подадена от К. К. А., с която срещу Й. С. И., Б. С. Т., М. С. Ч., В. С. М., С. К.

К., П. К. А., Е. К. А., Б. К. П., Б. И. В., И. Б. В., В. Б. В., Н. Г. К., А. Г. А., М. Г. А., К. В. А.,

С. Г. М., П. Г. М., Л. Г. Т., Ж. Б. С., М. Д. С., Д. Д. М., Т. В. И., Д. С. И., К. С. К., Т. Д. И. и Т.

И. Н. са предявени положителни установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС за установяване право на собственост, придобито по давност, върху поземлен имот с идентификатор *** в с. Ч., район Н.И., ул. "АДРЕС", с площ 1923 кв.м., заедно с построените в него жилищни сгради с идентификатори *** и ***.

Първоинстанционният съд е приел, че след дадени указания с определение № 20139521 от 27.04.2025 г., връчено на ищеца на 27.05.2025 г., и след повторно дадени указания в открито съдебно заседание на 06.11.2025 г., ищецът не е отстранил нередовностите на исковата молба в срока, изтекъл на 13.11.2025 г., нито е поискал продължаването му по чл. 63, ал. 1 ГПК, поради което е осъществен фактическият състав на чл. 129, ал. 3 ГПК. Като самостоятелно основание за прекратяване съдът е приел и недопустимост на исковете поради сила на пресъдено нещо по чл. 299, ал. 1 ГПК, формирана с влязлото в сила на 30.10.2025 г. решение № 20063131 от 21.10.2022 г. по гр. д. № 57059/2018 г. на СРС, потвърдено с решение № 1184 от 28.02.2025 г. по в. гр. д. № 8276/2023 г. на СГС и недопуснато до касационно обжалване с определение № 4917 от 30.10.2025 г. по гр. д. № 2737/2025 г. на ВКС, I г. о. Съдът е съобразил, че в предходното производство по иск с правно основание чл. 108 ЗС между част 1 от същите лица е признато право на собственост върху процесния имот и една от сградите в полза на ищците по това дело, К. К. А. е осъден да предаде владението, а направеното от него възражение за придобивна давност, основано на твърдяно лично владение от 1988 г. и присъединяване владението на неговите наследодатели, е било предмет на произнасяне.

Поради липса на твърдения за нови правопораждащи факти, настъпили след приключване на съдебното дирене по предходното дело, първоинстанционният съд е счел, че настоящото производство цели пререшаване на вече разрешен спор, поради което е върнал исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК и чл. 299 ГПК.

В подадената частна жалба жалбоподателят поддържа, че предявеният от него иск е допустим и основателен, както и че е изпълнил своевременно дадените от съда указания, поради което не е налице основание за връщане на исковата молба.

В жалбата се излага, че К. К. А. претендира право на собственост, придобито по давност, върху поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. Ч., район Н.И., ул.

"АДРЕС", с площ 1923 кв.м., заедно с построените в него жилищни сгради с идентификатори *** с площ 95 кв.м. и *** с площ 64 кв.м. Твърди се, че имотът първоначално е бил владян от неговия дядо К. А. Колев, починал на 01.10.1977 г., който го придобил по наследство и давност от родителите си А. К. М, починал на 28.08.1964 г., и Б. Г. М., починала през 1964 г. След смъртта на К. А. Колев владението било продължено от бащата на жалбоподателя К. К. А.. до смъртта му през 1988 г., а от 1988 г. до настоящия момент владението се упражнявало от самия жалбоподател явно, спокойно, необезпокоявано и с намерение за своене.

Жалбоподателят сочи, че от 1988 г. не е допускал други наследници в имота и им е заявил, че го счита за свой. Посочва още, че ответниците се легитимират като собственици въз основа на нотариален акт за собственост по давност от 1991 г., който той е оспорил, както и че същите са предявили срещу него иск за собственост и предаване владението върху претендираните от тях идеални части. Според изложеното в частната жалба предметът на настоящото производство не съвпада с предмета на предходното влязло в сила решение, поради което не е налице сила на пресъдено нещо и не се касае за пререшаване на вече разрешен спор. На това основание се иска отмяна на обжалваното определение като незаконосъобразно и неправилно и връщане на делото на Софийския районен съд за продължаване на процесуалните действия.

Подаден е отговор на частната жалба е подаден от ответниците М. Д. С., С. Г. М., П. Г. М., Л.

Г. Т., Ж. Б. С., Д. Д. М., Т. В. И., Д. С. И., К. С. Д. И. и Т. И. К., в който се изразява становище, че жалбата е допустима, но неоснователна.

Излага се, че с обжалваното определение първоинстанционният съд е прекратил производството на основание чл. 126, ал. 1 ГПК поради наличие на идентичен правен спор между същите страни, предмет на по-рано образувано и приключило производство по гр.д.

№ 57059/2018 г. по описа на Софийския районен съд, 142 състав. Посочва се, че в това производство ответниците, в качеството им на ищци, са предявили срещу К. К. А. осъдителен иск по чл. 108 ЗС за собственост и предаване владението върху същия недвижим 2 имот, предмет на настоящото дело, като се поддържа, че предявеният впоследствие установителен иск по чл. 124 ГПК не се отличава по предмет от вече разгледания спор, доколкото установяването на правото на собственост е елемент от фактическия състав на осъдителния иск по чл. 108 ЗС. В тази връзка се сочи, че е налице идентичност на спора и приложимост на принципа за недопускане на повторно разглеждане на вече разрешен правен спор.

Ответниците твърдят, че по гр.д. № 57059/2018 г. е постановено влязло в сила съдебно решение, с което са признати за собственици на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. Ч., ул. "АДРЕС", с площ 1750 кв.м., представляващ дворно място, за което са отредени УПИ XV-304 и УПИ XIV-304 от кв. 39 по плана на населеното място, ведно с построената в него жилищна сграда с идентификатор *** със застроена площ 95 кв.м., като К. К. А. е осъден да предаде владението върху притежаваните от тях идеални части. Посочва се, че въз основа на това решение е издаден изпълнителен лист от 08.12.2025 г. и е образувано изпълнително производство за принудително въвеждане във владение.

В отговора се оспорват твърденията на жалбоподателя за изтекла придобивна давност в негова полза, като се излага, че още през 1990 г. в полза на всички наследници на А. К. М е издаден нотариален акт № 3, том 4, дело № 318 от 04.06.1990 г., който не е бил оспорен своевременно от жалбоподателя и с който се признава тяхното право на собственост, като същият изключва възможността за придобиване по давност от страна на К. К. А. до този момент и поставя начало на нов давностен срок. Поддържа се още, че с влизането в сила на съдебното решение по гр.д. № 57059/2018 г. на 30.10.2025 г., постановено след недопускане на касационно обжалване с определение № 4917 от 30.10.2025 г. по гр.д. № 2737/2025 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, евентуално теклата давност се заличава с обратна сила, като от този момент започва да тече нов давностен срок.

С оглед изложеното правят искане частната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение да бъде потвърдено, както и да се присъдят направените от ответниците разноски по настоящото производство.

Претендират разноски в размер на 250 евро.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид материалите по делото и изложените от страните доводи, приема следното:

Частната жалба е подадена в срок и в определената от закона форма срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

От данните по делото се установява, че производството по гр.д. № 5477/2020 г. по описа на Софийския районен съд, 167 състав, е образувано по предявен от К. К. А. установителен иск за собственост върху поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. Ч., район Н.И., ул. "АДРЕС", както и върху построените в него две жилищни сгради с ид.

№*** и ид.№ ***. Ответници са 26 лица, след като

3 производството е прекратено по отношение на ответника Г.А.И., тъй като е констатирано, че е починал преди подаване на исковата молба, а на мястото на починалата в хода на производството Р. К. В. са конституирани нейните наследници Б. И. В., И. Б. В. и В. Б. В.

Ищецът основава претендираното право на собственост на придобивна давност, като твърди последователно владение от неговите наследодатели и лично владение от 1988 г. до настоящия момент.

Същевременно по-рано е било образувано гр.д. № 57059/2018 г. по описа на Софийския районен съд, 142 състав, по предявен от С. Г. М., П. Г. М., Л. Г. Т., Ж. Б. С., М. Д. С., Д. Д.

М., Т. Д. И., Т. И. Н., Т. В. И., Д. С. И. и К. С. К. срещу К. К. А. ревандикационен иск по чл.

108 ЗС относно дворно място с идентификатор ПИ *** в с. Ч., ведно със сградите с идентификатори ПИ *** и ПИ ***. Съдът е приел, че ищците и ответникът са наследници на общия наследодател А. К. М, починал на 28.08.1964 г., и че процесното дворно място, заедно със сградата с идентификатор ПИ ***, е било негова собственост, като фактическата власт върху имотите се упражнява от ответника. Възраженията на К. К. А. за придобиване по давност на дворното място и сградата с идентификатор ПИ ***, включително чрез присъединяване владението на неговите наследодатели, са приети за недоказани, тъй като не е установено изключително владение, противопоставено на останалите съсобственици, а с молба декларация от 04.09.2013 г. самият ответник е признал съсобствеността върху дворното място. По отношение на сградата с идентификатор ПИ *** съдът е приел, че същата е построена и владяна самостоятелно от ответника повече от десет години, поради което възражението му за придобивна давност е уважено. С решението искът е уважен частично, като е признато за установено спрямо К. К. А., че ищците са собственици на съответните идеални части от дворното място с идентификатор ПИ *** и сградата с идентификатор ПИ ***, ответникът е осъден да им предаде владението върху тези имоти съобразно признатите им квоти, а искът относно сградата с идентификатор ПИ *** и искането за предаване владението над имотите над уважените идеални части са отхвърлени.

Решението е влязло в сила на 30.10.2025 г. след постановяване на определение № 4917 от 30.10.2025 г. по гр.д. № 2737/2025 г. на ВКС, Първо гражданско отделение, с което не е допуснато касационно обжалване.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

На първо място, не е налице основание за връщане на исковата молба по чл. 129, ал. 3 ГПК.

В исковата молба са индивидуализирани страните, посочени са обектите на претендираното право на собственост, изложено е придобивното основание, на което К. К. А. твърди, че е собственик, а именно придобивна давност чрез присъединяване владението на неговите наследодатели и лично владение от 1988 г., както и е формулирано искане за признаване за установено спрямо ответниците, че ищецът е собственик на процесните имоти. От данните по делото се установява и че ищецът е изпълнил дадените му допълнителни указания по реда на чл. 129 ГПК, поради което исковата молба отговаря на изискванията за редовност и 4 не е било налице процесуално основание за връщането на това основание.

По принцип първоинстанционният съд е приел правилно, че предявеният в настоящото производство установителен иск по чл. 124 ГПК не обуславя различен предмет на спора спрямо вече разгледания иск по чл. 108 ЗС единствено поради различната процесуална форма на търсената защита. При иска по чл. 108 ЗС установяването на правото на собственост е елемент от предмета на делото, наред с осъждането на ответника за предаде фактическата власт върху вещта при липса на основание за нейното упражняване. Поради това разрешаването на спора по ревандикационния иск включва произнасяне по принадлежността на правото на собственост върху имота в отношенията между страните.