Решение № 6341 от 03.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6341 гр. С., 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАН. ЗДР. МЛАДЕНОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ВАН. ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20251110117093 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на Н. Д. Д. И. срещу ЗАД „А.“, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 905,20 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 24.03.2022 г. до 03.01.2023 г., начислено върху главницата от 11385 лв., съставляваща неизплатено от застрахователя обезщетение за имуществени вреди, съгласно решение № 3294/24.02.2024 г. по гр. д. № 202/2023 г. по описа на СРС, 25 състав.

В исковата молба се твърди, че на 03.10.2021 г., около 23:00 часа в гр. С. е настъпило ПТП между лек автомобил „А. ** А.“ с рег. № ******** и лек автомобил „Б. **“ с рег. № ********, за което бил съставен протокол за ПТП.

Ищецът твърди, че по лек автомобил „А. ** А.“ с рег. № ******** имало множество увреждания, поради което застрахователят приел, че е налице „тотална щета“, а впоследствие му изплатил сумата от 9005 лв. С решение № 3294/24.02.2024 г. по гр. д. № 202/2023 г. по описа на СРС, 25 състав, ответникът бил осъден да му заплати сумата от още 11385 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 04.01.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.

Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената сума, изчислена за периода от 24.03.2022 г. до 03.01.2023 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който изцяло признава предявения иск в претендирания размер и за исковия период. Моли да се постанови решение при условията на чл. 237 ГПК, да се приеме, че не е дал повод за завеждане на делото и не дължи 1 разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл.

235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна и правна страна следното :

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг, както и изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника е да докаже плащане на задължението.

С доклада по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че лек автомобил „А.“ с рег. № ******** е бил увреден до степен тотална щета, вследствие на ПТП, настъпило на 03.10.2021 г в гр. С., ул. „Ф. К.“ по вина на водач на лек автомобил „Б. **“ с рег. № ********, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, че застрахователят изплатил на ищеца сумата от 9005 лв., както и че с влязло в сила решение по гр. д. № 202/2023 г. по описа на СРС, 25 състав, ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 11385 лв., представляваща остатък от обезщетение за претърпени имуществени вреди, нанесени на лек автомобил „А.“ с рег. № ********, изпадането на ответника в забава, както и че дължимото обезщетение за забава върху главницата от 11385 лв. за периода от 24.03.2022 г. до 03.01.2023 г. възлиза на 905,20 лв.

Представено е платежно нареждане от 03.09.2025 г. за извършен кредитен превод от ответника на сумата в размер на 905,82 лв.

С допълнителна молба ищецът признава, че на 03.09.2025 г. е извършено плащане от ответната страна, с което е погасено процесното задължение, поради което моли предявеният иск да бъде отхвърлен, като му бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. В случая с извършеното плащане в хода на производството по делото спорното право е погасено изцяло, поради което предявеният иск следва да се отхвърли.

По разноските:

При този изход от спора право на разноски има единствено ищецът, доколкото плащането е извършено след подаване на исковата молба и ответникът е дал повод за завеждане на исковете с извънпроцесуалното си поведение по арг. от чл. 78, ал. 2 ГПК (така определение № 201 от 19.08.2022 г. по ч. гр. д. № 2078/2022 г. на ВКС, I г. о., определение № 1220 от 5.12.2023 г. по к. ч. т. д. № 1809/2023 г на ВКС, в което е прието, че когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответника от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК ).

Предвид изложеното ответната страна на основание чл. 78, ал. 1 ГПК 2 дължи разноски на ищеца, който представя списък по чл. 80 ГПК за сторени разноски в размер на 50 лв. за държавна такса и 480 лв. с ДДС съгласно договор за правна защита и съдействие, в който е отбелязано плащането му в брой.

Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение за адвокат.

Съгласно приетото с решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, посочените в Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,

/сега Наредба № 1/9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 18.02.2025 г.)/ не са обвързващи за съда. Дължимият размер се преценява от съда с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото. В съдебната практика е възприето, че разноските за адвокатско възнаграждение може да бъдат сведени до минималния възможен размер, ако действителната правна и фактическа сложност на делото е значително под средната към най-ниска, но определящи са броят, естеството сложността на поставените правни въпроси и броят и комплицираността на фактите и обстоятелствата, които имат значение за неговото решаване (в този смисъл определение № 337/06.07.2017 г. по ч. гр. д. № 2587/2017 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 4889 от 28.10.2025 г. по гр. д. № 556/2025 г. на ВКС, I г. о. и др.). Предвид изложеното съдът намира, че в настоящия случай с оглед правната и фактическа сложност на делото, цената на иска, извършената работа от адвоката /без явяване в единственото по делото о. с. з. /,възнаграждението след да бъде присъдено под минималния размер или за сумата от 250 лв. /182,27 евро/.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Д. Д., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. В., ул. „Н. Б." № *, ет. * срещу „ЗАД А.“ АД, ЕИК: ********, представлявано от Р. Г. и Ц. К., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С. К. осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 905,20 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 24.03.2022 г. до 03.01.2023 г., начислено върху главницата от 11385 лв., съставляваща неизплатено от застрахователя обезщетение за имуществени вреди, съгласно решение № 3294/24.02.2024 г. по гр. д. № 202/2023 г. по описа на СРС, 25 състав.

ОСЪЖДА „ЗАД А.“ АД, ЕИК: ********, представлявано от Р. Г. и Ц.

К., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С. К. да заплати на Н. Д.

Д., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. В., ул. „Н. Б." № *, ет. *, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 300 лв. /153,39 евро/, представляваща 3 разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4