Решение № 260482 от 05.07.2021, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№V-49 Година 2021, 05.07 град Бургас

В ИМЕТО

НА НАРОДА

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН

СЪД, II-ро Гражданско отделение, V въззивен състав

На деветнадесети април, две хиляди и двадесет и първа година,

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА

ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА мл.с.Александър МУРТЕВ

Секретар Т. Михова като разгледа докладваното от съдията Вяра КАМБУРОВА гражданско дело номер 247 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по две въззивни жалби, предявени от М.Н.М., ЕГН **********, чрез адв.Мариана Пушева - БАК, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.,,Генерал Гурко“ №18, ет.3 и от С.К.Р., ЕГН **********, чрез адв. Таня Илиева - БАК, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.,,Иван Богоров“ №1, ет.1, срещу Решение №260729 от 24.11.2020г. по гр.д.№9848/2019г. по описа на Районен съд– Бургас.

С посоченото решение, съдът е отхвърлил предявения от М.Н.М., ЕГН ********** ***, против М.Ж.Г., ЕГН ********** ***, М.С.П., ЕГН ********** ***, и С.К.Р., ЕГН ********** ***, иск за делба на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, с адрес ***4, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор: ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ по документ: 78,64 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – ***, ***, под обекта – ***, над обекта – няма, ведно с прилежащото избено помещение № 17 с площ от 5,59 кв.м., както и 4,878 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху терена, който имот съгласно нотариален акт № 115, т. XVII, нот.д. № 5920/31.08.1995 г. на нотариус при БРС се състои от кухня, дневна с кът за хранене, спалня, баня с тоалетна, мокро помещение и три тераси.

Със същото решение, съдът е допуснал извършването на съдебна делба между М.Н.М., М.Ж.Г., М.С. и С.К.Р., по отношение на следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, с адрес ***, с площ от 267 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), при съседи на поземления имот:

***, ***, ***, ***, ***, както и по отношение на построените в този имот сгради: сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, с адрес ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ:

58 кв.м., брой надземни етажи: 1, предназначение на сградата: жилищна сграда – еднофамилна, сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, с адрес ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ:

6 кв.м., брой надземни етажи: 1, предназначение на сградата: друг вид сграда за обитаване и сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, с адрес ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ:

9 кв.м., брой надземни етажи: 1, предназначение на сградата: друг вид сграда за обитаване, при следните квоти: 5/18 ид.ч. за М.Н.М., 3/18 ид.ч. за М.Ж.Г.,

5/18 ид.ч. за М.С.П., 5/18 ид.ч. за С.К.Р..

С въззивна жалба вх.№275743 от 14.12.2020г., подадена от М.Н.М., чрез адв.Мариана Пушева - БАК, се изразява несъгласие с решението на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, с адрес ***4.

Жалбоподателката намира решението на първоинстанционния съд в обжалваната част за незаконосъобразно и необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

На първо място оспорва извода на съда, че процесният имот бил лична собственост на ответницата Г., на основание чл.23 от СК, поради закупуване на жилището със средства, дарени от нейните родители. Навежда доводи във връзка с трансформацията на лично имущество.

Позовава се на ТР№5/2013г. на ОСГТК.

Излага становище, че съгласно чл.19 от СК(отм.), действащ към момента на придобиване на процесния имот, вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежали на двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити. Посочва, че тежестта на доказване била на съпруга, твърдящ трансформация на лични средства(доколкото съвместният принос се предполагал).

Изтъкват се факти и обстоятелства, установени чрез разпит на свидетели.

Твърди се, че изводите на съда били в противоречие със събраните по делото доказателства, тъй като в производството по делото не се установил по категоричен начин произхода на средствата за закупуване на процесния имот.

Навеждат се доводи за съществени процесуални нарушения при постановяване на решението. Излагат се аргументи, че първоинстанционният съд не изпълнил задължението си съгласно чл.146, ал.2 и ал.3 от ГПК. В подкрепа на изложеното, цитира съдебна практика.

Иска се отмяна на решението в обжалваната част. Претендира се присъждане на сторените съдебно–деловодни разноски за двете инстанции.

Въззивна жалба вх.№277452 от 29.12.2020г. срещу Решение №260729 от 24.11.2020г. по гр.д.№9848/2019г. по описа на Районен съд- Бургас е подадена от С.К.Р., чрез пълномощника адв.Т.И.- БАК Със същата се обжалва решението в частта, с която районният съд е отхвърлил иска на М.М. за допускане на делба на имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, с адрес ***4.

Жалбоподателят намира атакуваният съдебен акт в обжалваната част за необоснован и неправилен. Счита, че изводите на първоинстанционния съд били в противоречие със събраните по делото доказателства.

Изразява се несъгласие с изложеното в мотивите на решението, че недвижимият имот, находящ се на ул.,,Сан Стефано“ №54 ет.6, ап.14, бил лична собственост на М.Г., като закупен със средства, дарени от нейните родители.

Направено е обобщение на събраните по делото гласни доказателства, като се твърди, че било налице противоречие между свидетелските показания.

Посочва се, че от приложения по делото нотариален акт за покупко- продажба на право на строеж №115, том ХVІІ, дело№5920/1995г. на нотариус М. Илчева, район на действие- БРС, се установявало, че цената от 9600 лева била заплатена изцяло на продавача ЕТ,,Марс- Радостина Арабаджиева“. Към посочената дата, съпрузите имали осем години съпружески живот и добри доходи, реализирани от трудовата им дейност.

Подчертава се, че Ц.П.заемал ръководна длъжност в Нефтозавода- Бургас.

Пояснява се, че след закупуване на вещното право, съпрузите Попински сключили последващ договор за строителство, съгласно който възложили на продавача ЕТ,,Марс- Радостина Арабаджиева“, строежа на закупения имот.

Твърди се, че по делото не били ангажирани доказателства относно размера на предоставените средства от родителите на М.П., Навеждат се доводи, че семейството на М. и

Ц.П.не само закупило със собствени средства правото на строеж на имота, но и обзавеждането за същия, което било складирано в дома на С.П. (майка на починалия съпруг).

Излагат се съображения за недоказаност на твърденията за влагане на извънсемейни средства при закупуване на процесния имот.

Оспорва се твърдението за придобиване на същия по давност, тъй като владението не било упражнявано спокойно и явно.

Посочва се, че жалбоподателят заявил претенциите си за имота, както пред М. ***, изпълнявайки задълженията си за заплащане на дължимите данъци.

Моли за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което да бъде допусната делба на процесния имот при следните квоти: за М.Н.М.- 1/18 ид.ч.; за М.Ж.Г.- 15/18ид.ч.; за С.К.Р.-1/18ид.ч.; за М.С.П.-1/18 ид.ч.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от М.Г., чрез адв.Веселин Въндев - БАК, с който се излага становище по двете въззивни жалби и се иска същите да бъдат оставени без уважение като неоснователни.

Изразява се несъгласие с мотивите на първоинстанционното решение. Развиват се подробни съображения. Подчертава се, че въззивната инстанция можела да обоснове самостоятелни мотиви във връзка с недопускането на делба на посочения имот(ТР№1/2013г.ОСГТК на ВКС).

Посочва се, че първинстанционният съд, неправилно отразил в доклада си последователността н релевантността на възраженията на страните. Излагат се аргументи във връзка с приложение разпоредбата на чл.9, ал.3 от ЗН.

Твърди се, че съдът не се произнесъл по преюдициалния въпрос дали ищцата М.М. и ответниците М.П. и С.Р. имали качеството наследници на Ц.П..

Сочи се, че процесният имот бил закупен по време на брака между М.Г. и покойния й съпруг Ц.П., продължил 17 години. Тъй като от брака нямало родени деца(низходящи), с оглед прекратяване на СИО след смъртта на съпруга, делът от имота се наследявал от посочените в чл.9, ал.3 ЗН наследници. Пояснява се, че такива към момента на смъртта на Ц.П.били неговата майка и брат.

Излагат се твърдения, че майката, С.П. направила отказ от наследство(удостоверение№13/02.04.2003г. на БРС), а И.П.–брат на наследодателя, починал през октомври 2009г.

Навеждат се доводи, че съгласно чл.9, ал.3 ЗН, преживелият съпруг получавал цялото наследство, независимо от това дали имало други роднини на наследодателя от ІV и VІ степен по съребрена линия(ТР№1/04.11.1998г. по тълк.дело№1/1998г. на ВКС, ОСГК).

Изложен е подробен анализ на събраните по делото пред районния съд гласни доказателства. Поддържа се въведеното в първоинстанционното производство възражение за придобиване на имота по давност от М.Г..

Развиват се съображения във връзка с направените с въззивината жалба от М.Н., доказателствени искания.

Иска се потвърждаване на първоистанционното решение като правилно и обосновано.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба вх.№275743/14.12.2020г. от М.Н.М., с който се поддържат изложените от въззивника доводи.

Изразява се несъгласие с извода на съда, че процесният имот бил лична собственост на М.Г., на основание чл.23, ал.1 от СК, като закупен със средства, дарени от нейните родители, тъй като не се подкрепял от събраните по делото доказателства.

Навеждат се доводи, че видно от представения по делото нотариален акт за покупко- продажба на право на строеж №115, том ХVІІ, дело№5920/1995г.на нотариус М. Илчева, район на действие- БРС, цената от 9600 лева била заплатена изцяло от двамата съпрузи в деня на сделката.

Подчертава се, че наследодателят вложил изключително свои лични средства в закупуването на имота и неговото обзавеждане, тъй като получавал месечни доходи над средните за страната.

Твърди се, че съпрузите след сключване на брака живели десет години при родителите на М.Г., което водело до извода, че същите спестявали средства именно за закупуване на жилище.

Навеждат се доводи за неоснователност на изложените от въззивника съображения. Направено е обобщение на представените от страните по делото доказателства във връзка с твърдени факти и обстоятелства.

Развиват се подробни съображения за основателност на исковите претенции.

С Определение №2600601 от 17.03.2021г. съдът е оставил без уважение доказателствените искания, съдържащи се във възивна жалба вх.№275743/14.12.2020г.