Присъда № 79 от 11.03.2025, Районен съд - Варна

Мотиви към Присъда №79/11.03.2025г. по НЧХД № 4920 по описа за 2023 година на Варненския районен съд, наказателна колегия

На 17.11.2023 год. Районен съд-гр.Варна е постъпила частна тъжба от С.В.В., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Варна, ул. „***“ № 3 срещу Е.П.П. , ЕГН ***** , с постоянен адрес ж.к. „***“, бл.*, вх. *, ет. *, ап. * с оглед данни за обстоятелства на престъпления, които се преследват по частен ред. Въз основа на нея и съгласно чл.247, ал.1, т.2 от НПК /изменена с ДВ бр.63 от 2017г., в сила от 05.11.2017г./ е образувано производството по настоящото НЧХД.

След образуване на делото и отстраняване на нередовностите в тъжбата , с разпореждане от 22.01.2024г. то е насрочено за разглеждане в съдебно заседание.

Производството е образувано срещу подс. Е.П.П., с оглед описани в тъжбата обстоятелства, на извършени от него в реална съвкупност две престъпления наказуеми, съответно по:

- чл.148, ал.1, т.1 вр. чл. 146, ал.1 от НК и

-чл.130, ал.2 от НК, за които с тъжбата се твърди, че са извършени на 08.12.2022г. в гр.Варна.

По идентична тъжба вх.№82/03.01.2023г., депозирана от В. срещу П. на ел.поща на съда на 30.12.2022г. и подписана с КЕП, с оглед данни за същите деяния, във ВРС е било образувано НЧХД №13/2023г.

С определение от 13.03.2023г. по НЧХД№13/2023г., предвид становището на защитата на подсъдимия, че тъй като частният тъжител е адвокат се касае за обстоятелства на престъпление, което се преследва от прокуратурата- телесна повреда на длъжностно лице, съдът е прекратил съдебното производство и е изпратил делото на ВРП по компетентност, в хипотезата на чл.287, ал.7 от НПК.

Във връзка с прекратеното съдебно производство НЧХД№13/2023г. по описа на ВРС, в РП-Варна е била образувана пр.пр.№3493/2023г. С постановление от 15.05.2023г. прокурор при ВРП аргументирано е приел, че липсват данни за престъпление от общ характер, тъй като в процесната ситуация В. е действала като адвокат - пълномощник по гр.д. № 12066/2022г. на ВРС и не е имала качеството на длъжностно лице. Това постановление е било връчено лично на частната тъжителка на 17.05.2023г.

С оглед горното и съдът прие, че е спазен срокът по чл.81 от НПК, тъй като частният тъжител е депозирала своята тъжба в преклузивния 6-месечен срок пред ВРС, още на 30.12.2022г. и няма вина, че съдебното производство по делото е било прекратено от състава разгледал НЧХД№13/2023г. по описа на ВРС.

С молба от 30.01.2024г. , преди даване ход на съдебното следствие, частният тъжител предяви два обективно кумулативно съединени граждански иска, за причинени неимуществени вреди, в резултат на описаните в тъжбата деяния.

В съдебно заседание на 13.02.2024г. съдът прие за съвместно разглеждане така предявените граждански искове, а именно :

1

Граждански иск предявен от частния тъжител С.В.В. срещу подс. Е.П.П. за сума в размер на 9 000 /девет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр.чл. 146, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от деня на увреждането 08.12.2022г. до окончателното заплащане на сумата и Граждански иск предявен от частния тъжител С.В.В.срещу подс. Е.П.П. за сума в размер на 1 000 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието по чл. 130, ал. 2 от НК, ведно със законната лихва от деня на увреждането - 08.12.2022г. до окончателното заплащане на сумата.

Частният тъжител В. бе конституирана и като граждански ищец по делото.

В съдебното производство, частният тъжител се представлява от двама повереници. В първото по делото заседание се представлява от адв.Ю.Й., който поддържа тъжбата. В хода на съдебното следствие частният тъжител се представлява от адв.А.А., поради оттеглянето на адв.Й. от делото.

Във фазата по съществото на делото адв.А. изразява становище за доказаност на обвиненията и моли за осъдителна присъда. Счита, че от събраните по делото доказателства следва да се направи един категоричен и обоснован извод относно авторството на деянието от страна на подс. Е.П.. Сочи, че по делото са налице две групи свидетелски показания. От една страна тези на свидетелите К., С., К. и Т. и от друга страна стоят тези на свид. П.. Счита, че показанията на първата група свидетели са изцяло кореспондиращи както на изложеното в съдържанието на тъжбата, а така също и кореспондиращи едни спрямо други, житейски обосновани, последователни и непротиворечиви, докато тези на свид. П. се окачествяват от защита като изолирани на целия останал събран доказателствен материал. Повереникът счита, че всички свидетели сочели, че на инкриминираната дата 08.12.2022г. в гр. Варна на съответния адрес е възникнал скандал, при който подсъдимото лице започнало да изблъсква тъжителката, избутвайки същата от апартамента, бутайки я с тяло и с ръце до момента, в който частната тъжителка извикала „не ме пипайте, ще Ви съдя“. Акцентира, че върху тъжителката била упражнена физическа сила от страна на подс. П., изразяваща се в блъскане, изблъскване в областта на тялото и извивайки дясната ръка зад гърба й, вследствие на което тя е получила травми, които са били обективирани в съответното медицинско удостоверение издадено от Съдебна медицина - Варна. Повереникът се позовава и на заключенията на СМЕ и КСППЕ, като сочи, че всички доказателства по делото обосновават еднозначен извод , че деянията са доказани от обективна и субективна страна. Пледира за наказания към средния размер предвиден от Закона, както и да бъдат уважени изцяло така предявените гр. искове, ведно със законната лихва от инкриминираната дата до цялостното изплащане на присъдените обезщетения, ведно с всички сторени разноски и адвокатски възнаграждения.

В дадената й възможност за изразяване на лична позиция по делото – частната тъжителка се придържа към казаното от нейния повереник.

Защитникът на подсъдимия адв. Ст.И. в пледоарията си по съществото на делото пледира за оправдателна присъда и за цялостно отхвърляне на гражданските искове.

Счита, че деянията са несъставомерни от обективна и субективна страна, като акцентира на обстоятелството, че след случката в апартамента частната тъжителка продължила с огледите, не била разстроена и никой не видял тя да е получила телесно увреждане. Акцентира и на характеристичните данни събрани за подсъдимия.

2

Претендира за заплащане на сторените разноски.

В предоставеното му право на лична защита и последна дума подс.П. сочи, че свидетелка С. е пристрастна, придържа се към казаното от своя защитник и моли да бъде признат за невинен.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Е.П.П. е роден на ***г. в гр. Варна. Той е българин, български гражданин, с висше образование и е женен. Понастоящем подсъдимият е пенсионер и живее със съпругата си в гр.Варна, на ул.“*“ №*, ет.*, ап.*. Работи по граждански договор към „Соловей соди“ АД.

Към жилището си на посочения по-горе адрес подсъдимият притежавал и гараж.

През 2022г. в гаража на подсъдимия и в намиращата се под него изба, собственост на св.Д.С.П., живуща на същия адрес, се появила теч от канализацията на етажната собственост. Тъй като двете помещения, съответно гараж и изба, се намирали под апартамент №4 на ет.2 в същата сграда, П. и П. изразили съмнение, че течът е от този апартамент. Последният бил собственост на св.Н.К.С.. Между подсъдимия и св.С. имало дългогодишен конфликт относно разпределянето на имотите в жилищната сграда, в която живеели, която била построена на наследствена земя.

По повод теча в сградата, на 05.09.2022г., подс.П. и св.П. депозирани пред РСВарна искова молба срещу св.С. с правно основание чл.207 от ГПК – за обезпечаване на доказателства. Въз основа на исковата молба в РС-Варна било образувано гр.дело №12066/2022г. по описа на съда.

След получаване на книжата по гр.дело №12066/2022г. по описа на ВРС св.С. ангажирала за свой процесуален представител по делото частната тъжителка С.В., която работела като адвокат, вписан в АК-Варна.

На 05.12.2022г. се провело първото заседание по гр.дело №12066/2022г. по описа на ВРС. На същото присъствали лично подсъдимият и неговият процесуален представител, както и св.С., заедно със нейния процесуален представител- адв.С.В.. В това заседание била изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещо лице –св.С.Д.К.. След приемане на експертизата били допуснати допълнителни въпроси към така приетата експертиза, които следвало да установят има ли наличие на скрит теч в сградата и къде е първоизточникът му, намира ли се той в общата сградна „В и К инсталация“, във „В и К инсталация“-та на ап. 4 или във „В и К инсталация“-та на друг индивидуален обект, разположен по вертикала. Допълнителните задачи били възложени на същото вещо лице –св.К..

Във връзка с поставените допълнителни задачи на съдебно-техническата експертиза страните по гр.делото /подс. П., св.П. и св.С./ имали договореност да осигурят достъп до имотите си на 08.12.2022г. Ищците /подс. и св.П./ били предупредени, че на огледите ще присъства и процесуалният представител на ответника- адв.С.В.

Около 18:00 ч., на посочената дата /08.12.22г./, на адреса пристигнали вещото лице – св.С.К. и негов помощник - св.А.И.К., който притежавал термокамера, с помощта на която следвало да се извършват измерванията в жилищната сграда. Там били и ответницата по делото- св.С. както и частната тъжителка В., която присъствала в качеството си на адвокат на ответницата.

3

Един от обектите на обследване бил апартамент №1, намиращ се на първия етаж, непосредствено под апартамента на св.С.. Поради това огледите и обследването започнали от това жилище. Последното било собственост на сина на подс.П., който отсъствал и достъп до него трябвало да осигури подсъдимият. След като свидетелите К., К., С. и частната тъжителка се качили пред жилището, подс. П. отворил вратата и ги поканил да влязат в апартамента. Свидетелите К. и К. влезли и се насочили към мокрото помещение /тоалетната/, в което следвало да се извършват измервания. То се намирало срещу входната врата. След тях в жилището влязла и частната тъжителка.

Св.С. останала на входа, като вратата на жилището била отворена и тя имала пряка видимост по целия коридор към мокрото помещение, където се извършвали замерванията. Свидетелите К. и К. влезли в помещението и започнали да замерват, а частната тъжителка останала на вратата на тоалетната, като надничала вътре и припомнила на вещото лице, че според допуснатите въпроси на експертизата следва да се извърши замерване на вертикалните тръби. Тези реплики на тъжителката подразнили подсъдимия и той се разкрещял , като я попитал каква е и кой я е канил в жилището, а после се обърнал към нея с репликата „Марш навън!“. Тъжителката обяснила, че е адвокат на ответната страна и има право да присъства на огледа, но подсъдимият продължил да крещи като казал, че не го интересува и да се маха от жилището. Виковете на подсъдимия били чути от вещото лице К. и от неговия помощник- св.К., като К. се намесил и уверил подсъдимия, че В. е адвокат и има право да присъства на огледа. Въпреки, че бил наясно, че тъжителката е адвокат на св.С., тъй като я видял на съдебното заседание проведено на 05.12.22г. и бил информиран за процесуалната й роля, както и че ще присъства на огледите във връзка с назначената експертиза, подс. П. заявил, че не го интересува, че В. е адвокат и продължил да крещи „Марш навън, веднага напусни апартамента“. В. тръгнала да излиза от жилището, а подсъдимият крещейки й да се маха, започнал да я бута и блъска с ръце по тялото /в задната част на тялото- в областта на гърба, раменете/ към входната врата на жилището. Частната тъжителка му казала да не я пипа и че сама ще напусне жилището, като предупредила подс. че ще го съди и продължила да върви към изхода.

Подсъдимият я последвал като хванал дясната й ръка в областта на дланта и я извил към гърба. В този момент В. извикала, че я боли и й потекли сълзи. Тогава подс. вдигнал ръцете си нагоре и с тялото си /с таза/ започнал да избутва тъжителката към изхода, като я бутал в областта на нейния таз, докато тя била с гръб към него и вървяла към изхода на жилището. Междувременно вещото лице К., който се намирал на входа на мокрото помещение, възприемайки държанието на подсъдимия към В., се опитвал да преустанови действията му, уверявал го, че тя е адвокат и има право да присъства, като му казал, че няма да позволи такива неща да се случват в негово присъствие. При тези думи на св.К. подсъдимият се отдръпнал от тъжителката, тя излязла от апартамента, а той затворил вратата.