Решение № 160 от 15.11.2023, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 465/2023
- Вид
- Решение № 160
- Подписан
- 15.11.2023
- В сила
- 15.11.2023
- Състав
- Яника Тенева Бозаджиева, Андон Георгиев Миталов, Магдалена Димова Инджова
Цитирани разпоредби
- чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "б" · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 18, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.195, ал.1 -т.2-6 · Наказателен кодекс
- чл.195, ал.1 -т.2-6 · Наказателен кодекс
- чл.195, ал.1 -т.2-6 · Наказателен кодекс
- чл.195, ал.1 -т.2-6 · Наказателен кодекс
- чл.195, ал.1 -т.2-6 · Наказателен кодекс
- чл.196, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.196а · Наказателен кодекс
- чл.197 · Наказателен кодекс
- чл.197, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 20, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 23, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 25 · Наказателен кодекс
- чл. 29, ал. 1, б."а" и б."б" · Наказателен кодекс
- чл. 29, ал. 1, б."а" и б."б" · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл.55,ал.1 т.1 · Наказателен кодекс
- чл. 58а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.58а, ал.4 · Наказателен кодекс
- чл.66 · Наказателен кодекс
- чл.95,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314,ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.371,т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 371, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 372, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 160 гр. С.........., 15.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Яника Т. Бозаджиева
Членове:
Андон Г. Миталов
Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Магдалена К. Букина-И. в присъствието на прокурора М. М. като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231800600465 по описа за 2023 година Производството е по гл. ХХІ за въззивен контрол по отношение на постановена присъда, инициирано с жалби против присъда, постановена по НОХД № 788/022г. по описа на РС И..
По силата на посочената по- горе присъда, съдът е признал подсъдимите както следва:
- подсъдимия Б. В. С. - ЕГН **********, с постоянен адрес град С., обл.
С., ул. «З.» № ....., българин, българско гражданство, неженен, осъждан, безработен, с основно образование ЗА ВИНОВЕН в това, че за времето от 21.00 ч. на 25.11.2019 г. до 11.30 ч. на 26.11.2019г. в село Ж., община И., област С., от гараж на частен имот, в съучастие с Р. Б. Е., като извършител, действайки в условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер и за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не помалко от една година, като наказанията не са Б.. отлагани по чл.66 от НК, е отнел чужди движими вещи: 1 бр. метално зарядно устройство за акумулаторни батерии, зелено на цвят, с неустановена марка и номер, 1 монофазно на стойност 50,00 лева, 1 брой акумулаторна батерия, черна на цвят110 Ач, марка Ексайд“, с дръжки на стойност 90,00 лева,1 брой многожилен трифазен разклонител с дължина 10 метра на стойност 20,00 лева, 1 брой четирижилен монофазен удължител с дължина 10 метра на стойност 20,00 лева, 1 брой многожилен меден проводник с дължина 2 метра на стойност 4,00 лева, 1 брой монофазен удължител с дължина 10 метра на стойност 20,00 лева, 1 бр. бормашина „Елпром БЗ - 16А, кафява на цвят, 650 вата на стойност 120,00 лева, 1 бл. Флекс машина, синя на цвят марка „Елтос“ с номер 11364, 2000 вата на стойност 140,00 лева, 1 бр. многожилен трифазен разклонител с дължина 21 метра на стойност 42,00 лева, 1бр.елекрожен, ръчно направен с дървена рамка, монофазен, със захранващи кабели към него на стойност 80,00 лева, 1 бр.акумулаторна батерия 95 Ач, черна, марка „Екосейфпауър“ с дръжки на стойност 80,00 лева, всичко на обща стойност 1116,00 лева от владението на Н. В. З. от същото село, без съгласието му и с намерение противозаконно да ги присвои - като на основание чл. 196, ал. 1, т.
1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б.“а“ и б.“б“ от НК, поради което и на основание чл. 303, ал. 2 вр. чл. 373, ал.2 вр. чл. 372, ал.
4 вр. чл. 371, ал. 2 от НПК вр. чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл. 20, ал.
2, вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б.“а“ и б.“б“ вр. чл. 58а, ал.1 вр. чл. 54 от НК го е осъдил на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
Определил е на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС първоначален СТРОГ РЕЖИМ за изтърпяване на наложеното наказание.
- подсъдимия Р. Б. Е., ЕГН **********, с постоянен адрес град С., обл.
С., ул. «З.».№ ..., българин, българско гражданство, неженен, осъждан, безработен, с основно образование ЗА ВИНОВЕН в това, че за времето от 21.00ч. на 25.11.2019 г. до 11.30 ч. на 26.11.2019г. в село Ж., община И., област С., от гараж на частен имот, в съучастие с Б. В. С., като извършител, действайки в условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер и за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не помалко от една година, като наказанията не са Б.. отлагани по чл.66 от НК, е отнел чужди движими вещи:1 бр. метално зарядно устройство за акумулаторни батерии, зелено на цвят, с неустановена марка и номер, монофазно на стойност 50,00 лева, 1 брой акумулаторна батерия, черна на цвят110 Ач, марка Ексайд“, с дръжки на стойност 90,00 лева,1 брой 2 многожилен трифазен разклонител с дължина 10 метра на стойност 20,00 лева, 1 брой четирижилен монофазен удължител с дължина 10 метра на стойност 20,00 лева, 1 брой многожилен меден проводник с дължина 2 метра на стойност 4,00 лева, 1 брой моноффазен удължител с дължина 10 метра на стойност 20,00 лева, 1 бр. бормашина „Елпром БЗ - 16А, кафява на цвят, 650 вата на стойност 120,00 лева, 1 бл. Флекс машина, синя на цвят марка „Елтос“ с номер 11364, 2000 вата на стойност 140,00 лева, 1 бр. многожилен трифазен разклонител с дължина 21 метра на стойност 42,00 лева, 1бр.елекрожен, ръчно направен с дървена рамка, монофазен, със захранващи кабели към него на стойност 80,00 лева, 1 бр.акумулаторна батерия 95 Ач, черна, марка „Екосейфпауър“ с дръжки на стойност 80,00 лева, всичко на обща стойност 1116,00 лева от владението на Н. В. З. от същото село, без съгласието му и с намерение противозаконно да присвои, предвид на което и на основание чл.
196, ал.1, т. 1 , вр. чл.194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б.“а“ и б.“б“, от НК, поради което и на основание чл. 303, ал. 2 вр. чл. 373, ал.2 вр. чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, ал. 2 от НПК вр. с чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б.“а“ и б.“б“ вр. чл. 58а, ал.1 вр. с чл.
54 от НК го е осъдил на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
Определил е на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС първоначален СТРОГ РЕЖИМ за изтърпяване на наложеното наказание
Възложил е на основание чл. 189, ал. 3 НПК, в тежест на подсъдимите Б. В. С. - ЕГН ********** и Р. Б. Е., ЕГН **********, със снета по-горе самоличност разноските по делото- сумата от 180,00 лева /сто и осемдесет лева /, в полза на ОДМВР-С.........., без да е уточнено в съдържанието на присъдата- в режим на солидарност или на разделност са платими така възложените разноски.
Присъдата е атакувана с жалби от подсъдимия Р. Е. и от защитника му – адв. П. К., с бланкетна по своя характер жалба, като незаконосъобразна и неправилна, постановена в нарушение на процесуалния и материалния закон.
В допълнително писмено изложение, явяващо се неразделна част от жалбата адв. К. конкретизира своите оплаквания, които по същество се свеждат до оплакване за явна несправедливост по размер на наложеното 3 наказание. Защитникът поддържа, че при индивидуализирането на наказанието на подс. Е. съдът е пренебрегнал съществени обстоятелства, влияещи на отговорността на подсъдимия, които я смекчават, а именно: възстановяване и връщане на вещите, предмет на престъплението на техния собственик, оказаното съдействие на разследването по ДП, направеното самопризнание. Така преценени смекчаващите отговорността обстоятелства, според защитника, биха могли да обосноват хипотезата на чл.58а, ал.4 вр.чл.55,ал.1 т.1 НК.
В жалбите и на подсъдимия и на защитника се съдържа искане за намаляване по размер на наложеното наказание лишаване от свобода.
Против присъдата е подадена жалба и от подс. Б. С. и от защититника му – адв. Б. Г. с изцяло бланкенти по своя характер жалби, които не са допълнени и конкретизирани, въпреки съобщението от РС И. за изготвяне на мотивите към присъдата.
Оплакването и от страна на този подсъдим е за явна несправедливост, за необосновано и незаконно завишаване на размера на наказанието лишаване от свобода, несъответно на характера и степента на обществена опасност на деянието и дееца. Искането е за изменение на постановената присъда и намаляване на размера на наказанието.
В пледоарията си по същество на делото адв. К. поддържа оплакванията си за явна несправедливост и неправилно приложение на материалния закон, свързано с отказ на съда да приложи по- благоприятния закон- разпоредбата на чл.58а, ал.4, вр.чл.55 НК/ и в тази връзка- искането си за изменение на присъдата на РС И.. Застъпва становище, че съществуват основания да се приеме от въззивната инстанция, наличието на многобройни обстоятелства, смекчаващи отговорността на нейния подзащитен – подсъдимия Р. Е., на основание чл.55, ал. 1 т.1 НК да бъде определено наказанието „лишаване от свобода“ под най-ниския предел, като се определи наказание „лишаване от свобода“ в размер на ДВЕ ГОДИНИ.
Към това становище изцяло се присъединява подсъдимия Е..
В подобен смисъл е становището на договорния защитник –адв. Хр. Б., която пред настоящата инстанция представлява подсъдимия по силата на упълномощаване, вместо служебния защитник – адв. Б. Г.. От името на подзащитния си – подсъдимия Б. С. пледира, че деянието, осъществено от 4 подсъдимия следва да се преквалифицира по чл.197, ал.1 НК, поради връщане на откраднатите вещи в хода на досъдебното производство. Наред с това, вземайки под внимание посоченото по- горе обстоятелство / на връщане на откраднатите вещи на техния собственик/ да се приложи разпоредбата на чл.55, ал.1 т.1 НК и да се определи наказание лишаване от свобода под найниския предел / без изрично да посочва в пледоарията си коя разпоредба има предвид –чл.196, ал.1 НК или претендираната от него квалификация по чл.197, ал.1 НК/, като се определи и наложи за изтърпяване наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, което според него е напълно достатъчно за поправяне и превъзпитаване на подсъдимия.
В лична защита подсъдимият С. изцяло се присъединява и подкрепя доводите на защитника.
В последната си дума всеки един от подсъдимите моли за намаляване по размер на наложеното му наказание.
Представителят на СОП застъпва становище, че РС И. е постановил правилна, законосъобразна присъда , а наложеното наказание е справедливо при така определения размер. Прокурорът застъпва становище, че по никакъв начин не биха могли да бъдат споделени доводите за неправилно приложение на материалния закон. Не съществуват основания да се приеме наличието на многобройни смекчаващи наказателната отговорност на подсъдимите обстоятелства, нито пък- наличието на изключително такова. Поради това, РС И. правилно е отказал да определи наказанието при условията на чл.58а, ал.4, вр. чл.55,ал.1 т.1 НК. Определеното наказание е правилно и справедливо определено по размер, съответно на личната степен на обществена опасност на всеки един от подсъдимите. Моли да бъде потвърдена присъдата изцяло.
Въззивният съд, след като разгледа жалбите на заявените основания и осъществи по чл.314,ал.1 НПК цялостен самостоятелен контрол по отношение на обжалваната присъда, в съответствие с доказателствата и приложимия закон, прие за установено следното:
Производството пред РС И. в съдебната фаза е протекло в пълно съответствие с изискванията на процесуалния закон, касателно действията на съда и страните, както и при стриктно съблюдаване на процесуалните права на подсъдимите и техните защитници.
При преминаване от производство по общия ред, към производството 5 по съкратено съдебно следствие по реда на чл.371,т.2 НПК, съдът е констатирал наличието на законовите предпоставки за допустимост, а именно7 че самопризнанията на подсъдимите се подкрепят от събраните по досъдебното производство доказателства, както и че последните са процесуално годни- в пълно съответствие с изискванията на НПК.
В този смисъл въззивната съдебна инстанция също споделя като доказателствено обоснована признатата от подсъдимите фактическа обстановка, изложена в обвинителния акт, а именно:
Подсъдимият Б. В. С. е роден на 03.07,1993 г. в гр. С., българин, български гражданин, неженен, с основно образование, безработен, осъждан, постоянен адрес: гр. С., обл. С., ул. “З.” № ....., понастоящем в затвора - гр.
С.........., с ЕГН **********.
Подсъдимият С. е осъждан многократно за извършени тежки умишлени престъпления от общ характер, като според наблюдаващия делото прокурор релевантни по отношение на възприетата наказателноправна квалификация за наличието на „опасен рецидив“ са следните влезли в законна сила съдебни актове:
Протоколно Определение № 12614/2017 г. по ЧНД № 471/2016 г. по описа на СРС, НО, 131 с-в, от 28.07.2017 г., обжалвано и потвърдено от СГС по ВНЧД № 4165/2017 г„ влязло в сила на 30.11.2017 г. му е определено общо наказание на основание чл. 25 във вр. чл. 23, ал. 1 НК по НОХД № 9193/2010 г. по описа на СРС, НОХД № 414/2011 г. по описа на PCКюстендил, НОХД № 2149/2016 г. по описа на СРС и НОХД № 12071/2017 г. по описа на СРС, а именно 1 година и 10 месеца лишаване от свобода при първоначален „общ“ режим;