Решение № 18581 от 04.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18581 гр. София, 04.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20261110115806 по описа за 2026 година

Производството по настоящото дело е образувано по подадена от ЗАД „А.“ АД, искова молба насочена против ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ с искане да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 11839.89 евро, представляваща изплатено застрахователно обезщетение, ведно с ликвидационни разноски и разходи за репатриране, ведно със законната лихва върху главницата считано от дата на подаване на исковата молба 04.06.2026 г. до окончателно изплащане на вземането.

Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че 15.06.2025г. около 13.00часа, на автомагистрала „Хемус“ 40ти км, в посока за движение София – Варна е настъпило ПТП между застрахования при ищеца по застраховка „Каско“ лек автомобил „Тойота Рав 4“ с ДК № Е ****НА и застрахования при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ автомобил „Ауди А3“, при което водачът на застрахованото при ответника МПС е причинил виновно щети по автомобила, застрахован при ищеца. Сочи се, че във връзка с щетите по лек автомобил „Тойота Рав 4“ с ДК № Е ****НА при ищеца е образувана преписка по щета, по която било определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 11 839.89 евро, включващо стойността за възстановяване на автомобила, ликвидационни разноски и разходи за репатриране. Навеждат се доводи, че до ответника е изпратена регресна покана, получена на 02.04.2026г., но сумата не била възстановена. Формулирано е искане претенцията да бъде уважена.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба, с който заявената претенция се оспорва изцяло, в каквато насока са изложени подробни съображения. Наведат се доводи, че водачът на застрахования при ищеца автомобил е допринесъл за настъпване на ПТП-то, респективно формулирано е възражение за съпричиняване.

Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ.

1

По иска с правно основание чл. 411, ал. 1, пр. 2 КЗ.

Възникването на регресното право на застрахователя по имуществена застраховка "Каско" срещу застрахователя по имуществена застраховка "Гражданска отговорност" на делинквента се обуславя от осъществяване на следните материалноправни предпоставки /юридически факти/: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и собственика на увреденото имущество, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновното и противоправно поведение на водача на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди и е направил съответните ликвидационни разноски.

В тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че е сключен договор за имуществено застраховане между него и собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято застраховка гражданска отговорност е сключена при ответника, е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди и е направил съответните ликвидационни разноски, както и че е поканил ответника да заплати изплатеното застрахователно обезщетение.

По възражението за съпричиняване в тежест на ответника е да установи по делото, че процесното ПТП е настъпило в резултат на противоправни действия на водача на лек автомобил „Тойота Рав 4“ с ДК № Е ****НА, изразяващи се в нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че към датата на настъпване на процесното ПТП лек автомобил „Тойота Рав 4“ с ДК № Е ****НА е имал валидна застраховка „Каско“ при ищеца, а лек автомобил „Ауди А3“ с ДК № СВ **** АХ е бил застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“.

От събрания по делото доказателствен материал и заключението на вещото лице по САТЕ, съдът изведе следния механизъм на настъпване на произшествието, а именно: на 15.06.2025г., около 13.00часа, застрахованият при ответника лек автомобил „Ауди А3“ с ДК № СВ **** АХ се движи по автомагистрала „Хемус“ като в района на 40-00 км, поради неспазване на дистанция реализира ПТП, като удря намиращия се пред него лек автомобил „Тойота Рав 4“ с ДК № Е ****НА, застрахован при ищеца по застраховка „Каско“.

Така изведения механизъм намира опора в приобщените по делото писмени доказателства протокол за ПТП /л.15/, заявление за щета / л. 20/, опис /л. 22/, калкулация ремонт /л. 24/, платежно нареждане /л. 39/ и фактура /л. 40/.

В подкрепа на изведения механизъм са и показанията на двамата свидетели. По време на разпита на свидетеля В. И., водач на застрахования при ответника лек автомобил Ауди, посочи, че на втория тунел на магистралата, заради ремонт, движението е било еднопосочно, карала е с около 40.50 км/ч, като на влизане в тунела автомобилът пред нея е спрял, при което е реализирала ПТП, като с предната част на лек автомобил Ауди е ударила в задната част лек автомобил „Тойота Рав 4“ с ДК № Е ****НА.

В унисон с показанията на свидетеля на ответника са и показанията на водача на застрахования при ищеца лек автомобил Л. М., който по време на разпита си посочи, че със съпругата му са се прибирали от Севлиево, имало е ремонт на тунелите на магистралата, като зад него е карала другата свидетелка. Свидетелят посочи, че 2 поради ремонтните дейности е имало засилен трафик, при което водачът на застрахования при ответника лек автомобил го е ударил в задната част на управлявания от него „Тойота Рав 4“ с ДК № Е ****НА.

Механизмът на ПТП-то, намира опора и в заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена СТЕ.

Вината на водача на застрахования при ответника автомобил се предполага по силата на оборима законова презумпция / чл.45, ал.2 ЗЗД /, която поради липсата на проведено обратно доказване от страна на ответника, е необорена и следва да бъде приложена.

При този извод съдът следва да разгледа релевираното от ответника възражение за съпричиняване, а именно твърдението, че процесното ПТП е настъпило в резултат на противоправни действия на водача на лек автомобил „Тойота Рав 4“ с ДК № Е ****НА, изразяващи се в нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина.

Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен / така ТР № 1 от 23.12.2015 г. по т. д. № 1/2014 г., ОСТК на ВКС/.

Възражението на ответника е мотивирано с твърдения, че водачът на застрахования при ищеца автомобил е нарушил чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Съгласно цитираната материалноправна разпоредба всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди;

Настоящият съдебен състав намира, че от приобщените по делото писмени доказателства и събраните гласни такива не се установи от страна на водача на застрахования при ищеца автомобил да е извършено нарушение на ЗДвП. Точно обратното и двамата свидетели посочиха, че поради ремонтни дейности в района, в който е настъпило ПТП-то, автомобилите са се движели със скорост между 4050км/ч.

Водачът на застрахования при ответника лек автомобил е нарушил правилата залегнали в материалноправната разпордба на чл. 23, ал. 1 ЗДвП, съгласно която водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да спре зад него, когато то намали скоростта или спре рязко.

По изложените съображения следва извода, че произшествието е настъпило по вина на водача на застрахования при ответника автомобил, който не е спазил дистанция, позволяваща му да спре и да избегне настъпване на ПТП с предностоящия автомобил. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване.

От заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена САТЕ, се установява, че стойността, необходима за възстановяване на застрахования при ищеца лек автомобил „Тойота Рав 4“ с ДК № Е ****НА е 9735.01 евро, към която сума следва да се прибавят 8.00 евро ликвидационни разноски и 187.64евро – разходи за репатриране на автомобила.

По изложената аргументация следва извода, че претенцията се явява частично основателна за сумата в размер 9930.65 евро, като над тази сума до максимално предявения размер от 11 839.89 евро или за разликата от 1909.24 евро претенцията се явява неоснователна.

По разноските:

3

Предявен е иск за сумата в размер на 11 839.89, уважената част е в размер на 9930.65 евро, респективно отхвърлената част е в размер на 1909.24 евро, при каквото съотношение следва да бъдат разпределени разноските по делото.

На ищеца следва да се признаят разноски в общ размер на 973.60 евро, от които 473.60 евро – държавна такса, 350.00 евро – депозит вещо лице и 50.00 евро – депозит свидетел и 100.00 евро – юрисконсултско възнаграждение.

На основание, чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца разноски с оглед уважената част на иска в размер на 816.60 евро.

На ответника разноски не следва да се присъждат, доколкото не се доказа извършването на такива.

На основание чл. 77 вр. чл. 173 ГПК, ответникът следва да заплати по сметката на Софийски районен съд сумата от 50.00 евро– депозит за свидетел, изплатен от бюджета на съда.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД, ЕИК **********, да заплати на ЗАД „А“ АД, ЕИК *********, сумата от 9930.65 евро – регресно вземане по изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета № 11025030100211, /от които 9743.01евро – изплатено застрахователно обезщетение и 187.64 евро – разходи за репатриране на автомобил/ във връзка с щети по лек автомобил „Тойота Рав 4“ с ДК № Е ****НА, причинени виновно на 15.06.2025г., от водача на застрахования при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ лек автомобил „Ауди А3“ с ДК № СВ **** АХ, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба 04.06.2026г. до окончателно изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в частта, за сумата от 1909.24 евро, като неоснователен.

ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД, ЕИК **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, да заплати на ЗАД „А“ АД, ЕИК *********, сумата от 816.60 евро – разноски.

ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД, ЕИК **********, на основание чл. 77 вр. чл.

173 ГПК, да заплати по сметката на Софийски районен съд сумата от50.00 евро – депозит за свидетел.

Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4