Решение № 5674 от 08.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5674 гр. София, 08.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Г.

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20221100501737 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Р. Н. срещу Решение № 20111868 от 10.05.2021г., постановено по гр. д. № 45753/2019г. по описа на Софийски районен съд, 29 с-в, с което е уважен срещу жалбоподателя, предявеният от З. Т. установителен иск по чл. 415 ГПК вр. с чл. 195, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за сумата от 3130,00 лева-дължима цена на продадена вещ по развален договор за продажба.

С жалбата моли решението да бъде отменено и да се отхвърли иска като се претендират и разноски за двете инстанции.

Изтъкват се съображения за неправилност на решението поради необсъждане на възраженията за липса на активна материално-правна легитимация за ищцата, неизяснена фактическа обстановка с оглед на съдържанието на исковата молба, според която продадената повдигателна система (хаспел) трябвало да се монтира на адрес в гр.

София, ул. ****, а се установило, че хаспела е доставен на друг адрес на същата улица, като нямало уточнение от страна на ищеца.

Не било установено и дали огледания от вещото лице хаспел е същият, който жалбоподателя е доставил с оглед изминалия период от време. Не било ясно и дали посочения от вещото лице мотор е същият, който той е доставил с оглед на 1 показанията на свидетел, че моторът е бил прибран от Д.Т.. Не било установено и дали Д.Т. е съпруг на З. Т.. Не били обсъдени показанията на неговия свидетел. Не бил приложен чл. 197 ЗЗД. Срокът за рекламация бил изтекъл.

Постъпил е отговор на жалбата с който тя се оспорва и по подробни съображения се иска потвърждаване на решението.

След проверка по чл. 269 ГПК СГС намира обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение неговата правилност съдът е ограничен до оплакванията в жалбата и императивните материални норми.

След преценка на оплакванията в жалбата, твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства и СТЕ настоящият състав намира част от оплакванията в жалбата за неотносими, друга част недопустими и неоснователни по следните съображения:

Оплакването относно разликата в адреса на доставка на веща и адреса на монтаж са ирелевантни за делото, защото претенцията не е предявена във връзка с монтажа на съоръжението, за който не са излагани твърдения, че е следвало да се изпълни от ответника, а напротив има твърдения и доказателства за отношения между ищцата и свидетеля по делото Г., които отношения по монтажа (включително мястото на монтажа) са ирелевантни спрямо отношенията по договора за продажба на веща.

Касае се за различни облигационни отношения между различни лица.

Преклудирано е оплакването за неустановяване дали огледаното от вещото лице съоръжение е това което е доставил ответника-тези възражения е следвало да се повдигнат пред СРС най-късно при приемане на експертизата. Разликата в описанието се дължи на това, че вещото лице дава описание чрез професионална терминология.

Идентично е положението и относно мотора на хаспела-няма възражения, че вещото лице е огледало различен от доставения мотор-ответника и не е правил твърдения конкретизиращи мотора (например с някакъв инвентарен номер и точен модел, производител и прочие). В отговора на иска и пред СРС изобщо не е повдиган такъв въпрос, включително при изслушване и приемане на СТЕ, която не е оспорена.

В срока за отговор на исковата молба и след това в хода на делото не е правено възражение за липса на сключен граждански брак между ищцата и Д.Т. и такова е недопустимо едва със въззивната жалба.

Преклузия е налице и по отношение на твърденията за липса на уведомяване за недостатъци на веща. В исковата молба има изрично твърдениe за уведомяване лично от ищцата по телефон на ответника, както за негодността на веща, така и за разваляне на договора.

Това твърдение е следвало да се оспори в срока за отговор на исковата молба, но такова оспорване няма и оплакването в тази насока в жалбата е преклудирано.

2

Неоснователно е оплакването за необсъждане на показанията на св. Г.- СРС е посочил, че не ги кредитира по отношение частта им между кои лица е сключен договора за продажба и е посочил защо-поради противоречието им в тази им част с представени писмени доказателства (епикриза) относно датата и факта на договаряне (посочена от свидетеля) между Н. и Т. и датата на инцидента станала повод ищцата да търси подобно съоръжение. СГС споделя изводите на СРС относно кредитирането на показания на Г. в тази им част.

В по-голямата им останала част показанията на този свидетел са ирелевантни, защото се отнасят до отношения на самия свидетел с ищцата, а не до отношенията между ищцата и ответника.

От друга страна от показанията му се установява и че се е знаело, че процесния хаспел се купува за ищцата. Свидетеля Ж. установява и че ищцата е контактувала с доставилите хаспела лица макар и през прозорец, което е обусловено и от доказаното задравословно състояние към онзи момент. Както се посочи по-горе ответника не е оспорвал до въззивното дело, че именно ищцата го е уведомила по телефон за недостатъци и за разваляне и е алогично ако е считал, че няма договор с нея да се направи възражение и относно невалидно уведомяване. Свидетеля Ж. установява и даването на парите от ищцата на нейния съпруг за да се заплати веща.

В съвкупност тези обстоятелства и предвид липсата на доказателства за твърденията в отговора, че ответника и Д.Т. са договаряли в началото на 2018г. се обуславя и извод за възникнало между ищцата и ответника отношение.

Предвид изложеното решението следва да се потвърди.

При този изход на спора само въззиваемата има право на разноски, като доказва 650,00 лева за адвокатски хонорара. Направено е възражение за прекомерност, което СГС намира за неоснователно. Фактическата и правна сложност на делото пред въззивния съд е обичайната с оглед на броя заседания, липсата на действия по събиране на доказателства, а платения хонорар е 650,00 лева, който е с 37,00 лева повисок от възможния минимум съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1/2004г. на Висшия адвокатски съвет и не се явява прекомерен.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20111868 от 10.05.2021г., постановено по гр. д. № 45753/2019г. по описа на Софийски районен съд, 29 с-в, с което е уважен срещу жалбоподателя, предявеният от З. Т. установителен иск по чл. 415 ГПК вр. с чл. 195, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за сумата от 3130,00 лева-дължима цена на продадена вещ по развален договор за продажба, за която сума е издадена заповед за изпъление по чл.

3

410 ГПК по ч.гр.д. 53485/2018г. на СРС.

Въззивното решение не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4