Решение № 15912 от 04.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15912 гр. София, 04.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина В. Станчева при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Гражданско дело № 20221110146158 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на Б. Б. Г., чрез адв. Ст. Ч.-К. от САК, с която срещу Н. Т. Д. е предявен иск с правно основание по чл. 463, ал. 1, вр. чл. 537 ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3 600 лева, представляваща вземане по запис на заповед от (дата) г., с която ответникът се е задължил безусловно, без протест и по всяко време да заплати търсената сума. В условията на евентуалност, в случай, че се приеме недействителност на записа на заповед, е предявен иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3 600 лева, представляваща сума, с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца при начална липса на основание.

Ищецът твърди, че със запис на заповед с дата на издаване (дата) г. ответникът Н.

Т. Д. се е задължил да заплати на Б. Б. Г. сумата от 3 600 лева при определен падеж, както следва: сумата от 300 лева до 10.03.2018 г.; сумата от 300 лева до 10.04.2018 г.; сумата от 300 лева до 10.05.2018 г.; сумата от 300 лева до 10.06.2018 г.; сумата от 300 лева до 10.07.2018 г.; сумата от 300 лева до 10.08.2018 г.; сумата от 300 лева до 10.09.2018 г.; сумата от 300 лева до 10.10.2018 г.; сумата от 300 лева до 10.11.2018 г.; сумата от 300 лева до 10.12.2018 г.; сумата от 300 лева до 10.01.2019 г.; сумата от 300 лева до 10.02.2019 г. На 17.05.2022 г. ищецът е подал заявление по чл. 417 ГПК, което обаче а разпореждане на съда от 30.05.2022 г. е отхвърлено, като с разпореждане от 04.07.2022 г. на заявителя е указано да предяви осъдителен иск за своята претенция.

Наведени са принципни трактовки относно характера и естеството на записа на заповед като вид ценна книга. Ищецът поддържа, че в настоящия случай записът на заповед е ясен и не оставя никаква възможност за тълкуване на падежа на задължението, а фактът, че падежът съдържа няколко различни дати, не променя този извод. Независимо от горното, в случай, че съдът приеме записа на заповед за недействителен, твърди, че сумата е дадена без основание по смисъла на чл. 55 от ЗЗД.

След като ответникът е получил процесната сума, същата подлежи на връщане. Сочи, че сумата е предоставена за закупуване на лек автомобил. Моли съда да постанови решение, с което да уважи иска. Претендира сторените в хода на производството 1 съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Н. Т. Д. не се е възползвал от правото си да подаде отговор, макар да е получил редовно препис от исковата молба и нейните приложения.

Съдът, след анализ на събраните по делото доказателства поотделно и взаимовръзка, намира за установено следното от фактическа страна:

Установява се от приложен по делото запис на заповед, че на (дата) г. в гр. София издателят Н. Т. Д. се е задължил да изплати сумата от 3 600 лева на поемателя Б. Б. Г..

В документа са изброени и падежите на плащането, както следва: сумата от 300 лева до 10.03.2018 г.; сумата от 300 лева до 10.04.2018 г.; сумата от 300 лева до 10.05.2018 г.; сумата от 300 лева до 10.06.2018 г.; сумата от 300 лева до 10.07.2018 г.; сумата от 300 лева до 10.08.2018 г.; сумата от 300 лева до 10.09.2018 г.; сумата от 300 лева до 10.10.2018 г.; сумата от 300 лева до 10.11.2018 г.; сумата от 300 лева до 10.12.2018 г.; сумата от 300 лева до 10.01.2019 г.; сумата от 300 лева до 10.02.2019 г. Отбелязано е мястото на плащане: (град), (адрес), до 16 (шестнадесет) часа. Допълнителна клауза:

„безусловно“ и „без протест“ и „по всяко време“.

Други относими по делото доказателства не са събрани.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 463, ал. 1, вр. чл. 537 ТЗ.

По своята правна същност записа на заповед представлява ценна книга, по силата на която издателят-платец поема безусловно писмено обещание да плати на друго лице посочената в него парична сума. Разпоредбата на чл. 535 от ТЗ повелява кои са реквизитите, за които се следи да притежава всеки запис на заповед, така щото да бъде действителен, с оглед строго формалния характер на тази абстрактна сделка. Записът на заповед е необходимо да съдържа, както следва: наименованието "запис на заповед" в текста на документа на езика, на който е написан; безусловно обещание да се плати определена сума пари; падеж; място на плащането; името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати; дата и място на издаването и подпис на издателя. При липсата на кой да е от посочените иманентни белези, записа на заповед е недействителен и не може да породи своите правни последици.

В настоящия случай процесната запис на заповед не отговаря в пълнота на изискванията на закона понеже падежа в нея е определен в разрез с изискванията на ТЗ. В процесния документ като падеж е посочена не една конкретна дата, а различни такива в периода от 10.03.2018 г. до 10.02.2019 г. (всеки месец на 10-то число).

Действително падежите са определени не за цялото вземане, а за отделни негови части, но разпоредбите на чл. 535, т. 2, вр. чл. 486, ал. 1, вр. чл. 537 ТЗ са категорични, че, за да бъде редовен от външна страна, записът на заповед трябва да съдържа падеж на предявяване; на определен срок след предявяването; на определен срок след издаването или на определен ден. Недействителен е падеж определен в условията на алтернативност на определен ден или на предявяване, или пък определен едновременно на повече от един падеж.

Съгласно решение № 288 от 24.03.2006 г. по т.д. № 519/2005 г. на ВКС, т.о., когато страните искат да уговорят плащане на определени интервали от време, обезпечено с издаване на записи на заповед, то следва да бъде издаден отделен запис на заповед за сумата на всеки падеж отделно. Падежът може да се определени по четири изчерпателно посочени в нормата на чл. 486, ал. 1 ТЗ начина. Не са допустими частични плащания на последователни падежи по арг. от чл. 486, ал. 2 от ТЗ. Тоест, когато записа на заповед има неясно определен падеж, последното се приравнява на липса на валиден падеж, респ. липса на изискуем от закона реквизит на формалната сделка. Това от своя страна води до недействителност на същата и до невъзможност съгласно чл. 486, ал. 2 ТЗ тази сделка да бъде годно изпълнително основание.

2

С оглед липсата на конкретика досежно падежа на процесната запис на заповед от (дата) г., съдът приема, че същата е нередовна от външна страна. Така направеното заключение обуславя и извода на съда за неоснователност на претенцията на ищеца за осъждане на ответника да заплати на ищеца исковата сума, на основание процесната ценна книга.

Предвид формулирането на горния извод, е налице сбъдване на вътрешно процесуалното условие за разглеждане на предявения под евентуалност иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Неоснователното обогатяване е институт на облигационното право, който е уреден в материалния закон ЗЗД. В своята същност неоснователното обогатяване представлява разместване на блага и имущества без наличието на правно основание затова. Разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД касае разместването на блага при изначална липса на основание. Според постановките, възприети в Постановление № 1 от 28.05.1979 Г. на Пленума на ВС, този фактически състав изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт.

Както се изведе по-горе процесният запис на заповед е нередовен такъв.

Нередовен запис на заповед обаче, в който не е посочено основанието за предаване на паричната сума, а само е поето безусловно задължение за плащането й на определено лице и е определена дата/дати, не установява само по себе си наличието на валидно сключен договор за заем (в този смисъл и решение № 24 от 03.04.2013 г. по т.д. № 998/2011 г. на ВКС, 1-то т.о.).

Вярно е, че, когато в записа на заповед не е посочено основание и е поето безусловно обещание за плащане, но липсват всички задължителни реквизити по смисъла на чл. 535 от ТЗ, респ. записът е недействителен, то в документа е реализирано изявление за плащане. Въпреки това обаче липса основание на поетото задължение, както и признание, че паричната сума е получена. Ето защо съдът счита, че в такива случаи, в това число и в настоящия, записът на заповед представлява индиция за водени преговори, ако е истинно твърдението, че между издателя и поемателя са установени договорни отношения. Доказването на основанието за поетото обещание и по-същественото в случая доказването на предоставянето на сумата на издателя, следва да се осъществи с други доказателствени средства, извън представения документ, който няма характер на разписка по смисъла на чл. 77, ал. 1 ЗЗД. (в този смисъл и решение № 52 от 22.05.2009 г. по т.д. № 695/2008 г. на ВКС, 1-во т.о.).

С оглед недоказване по делото на факта на предаване на исковата сума в полза на издателя – ответник, липсва пълно и главно доказване по делото на елементите на фактическия състав на неоснователното обогатяване, по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, а именно обедняване на ответника за сметка на ищеца, както и наличието на причинноследствена връзка между двете.

Всичко гореизложено обуславя и извода на съда за неоснователност на депозирания евентуален иск.

По разноските:

С оглед изхода от спора, право на разноски има само ответната страна, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Ответникът обаче не е заявил претенция в този смисъл, предвид което и нему разноски не следва да се присъждат.

Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд

РЕШИ:

3

ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. Б. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: (град), (адрес), срещу Н. Т. Д., ЕГН **********, с адрес: (град), (адрес), иск с правно основание по чл. 463, ал. 1, вр. чл. 537 ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3 600 лева, представляваща вземане по запис на заповед от (дата) г., с която ответникът се е задължил безусловно, без протест и по всяко време да заплати търсената сума.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. Б. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: (град), (адрес), срещу Н. Т. Д., ЕГН **********, с адрес: (град), (адрес), иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3 600 лева, представляваща сума, с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца при начална липса на основание.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4