Решение № 1870 от 08.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1870 гр. С., 08.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА при участието на секретаря БОРИСЛАВ М. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Гражданско дело № 20211110145929 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от М. У. Т. срещу Р. Л. Д..

В исковата молба се твърди, че с влязла в сила присъда, постановена на 02.10.2020 г. по в. о. х. д. № 2655/2020 г. по описа на СГС, НО, VІІІ-ми въззивен състав, ответникът бил признат за виновен, че на 03.06.2017 г., около 16.50 часа в гр. С., на /адрес/, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи се в явно неуважение към обществото – псувал ищеца М. Т., промушил се до кръста през отворения десен преден прозорец на л. а. „Ауди А4“, рег. № *******, в който на предната седалка като водач се намирал ищецът, започнал да му нанася удари в областта на лицето посредством пластмасова бутилка с вода, след което избутал слезлия от автомобила ищец в багажника на колата му, като продължил да му нанася удари с юмруци и ритници по цялото тяло – в областта на лицето, корема, слабините, коленете. Ответникът отправил и вулгарни изрази към ищеца, които заедно с нанесените на същия увреждания, представляващи по своето естество лека телесна повреда, причинили на М. Т. неимуществени вреди. Последните се изразявали във физически болки и страдания, уронване на честта, престижа и достойнството на ищеца, невъзможност за упражняване на професията и психическо угнетение. Ищецът твърди, че така причинените му неимуществени вреди се намирали в пряка причинноследствена връзка с описаните действия на ответника, поради което отправя искане за уважаване в цялост на исковата претенция и за присъждане на сторените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Р. Л. Д. за отговор, като с постъпилия в законоустановения срок такъв предявеният иск е оспорен в цялост и е отправена молба за отхвърлянето му като неоснователен. Изложени са твърдения, че ищцовата страна не била претърпяла описаните в исковата молба вреди, както и че ответникът е бил ударен от ищеца, в резултат на което му били избити зъби.

1

Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

С доклада по делото, обявен за окончателен в проведеното на 31.05.2022 г. открито съдебно заседание, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че с влязла в сила присъда, постановена на 02.10.2020 г. по в. о. х. д. № 2655/2020 г. по описа на СГС, НО, VІІІ въззивен състав, ответникът бил признат за виновен за това, че на 03.06.2017 г., около 16:50 часа в гр. С., на /адрес/, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи се в явно неуважение към обществото – псувал М. У. Т., промушил се до кръста през отворения десен преден прозорец на л. а. „Ауди А4“, рег. № *******, в който на предната седалка като водач се намирал М. У.

Т., започнал да му нанася удари в областта на лицето посредством пластмасова бутилка с вода, след което избутал слезлия от автомобила Т. в багажника на автомобила, като продължил да му нанася удари с юмруци и ритници по цялото тяло – в областта на лицето, корема, слабините, коленете, като на основание чл. 325, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 78а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500,00 лева (л. 33 - л. 34, л. 85 от делото).

Посочените обстоятелства се установяват и от представената по делото присъда, постановена на 02.10.2020 г. по в.о.х.д. № 2655/2020 г. по описа на Софийски градски съд, VІІІ въззивен състав, влязла в сила на 02.10.2020 г. (л. 5 от делото).

От представеното по делото копие от фиш за спешна медицинска помощ от 03.06.2017 г., издаден от МЗ Център за спешна медицинска помощ – гр. С., се установява, че на посочената датата е бил извършен преглед на ищеца, като били установени лек оток и охлузвания в областта на носа (л. 16 от делото).

Представена е медицинска документация – удостоверение и етапна епикриза за периода от 28.07.2015 г. до 06.05.2022 г., както и амбулаторни листи от 26-ти и 27-ми април 2022 г., издадени от д-р М.Й. (л. 80 - л. 83 от делото), от които се установява, че ищецът страда от захарен диабет, диагностициран през 2015 г., като поради лош контрол на гликемите, считано от 27.07.2021 г. е извършена промяна в назначеното лечение.

Към доказателствения материал е приобщено писмо от Софийска адвокатска колегия, в което е посочено, че в колегията не са постъпвали уведомления за ползван от ищеца отпуск в периода от м. юни до м. август 2017 г. В писмото е отбелязано, че в ЗАдв. не е предвидено задължения адвокатите да уведомяват съответната адвокатска колегия за периода, през който ще ползват отпуск.

По делото са представени копия от план за лечение от 16.06.2021 г., фактура и касов бон от 21.06.2021 г., и заключение от рентгенография от 24.11.2021 г., издадени от Дентална клиника „М3 Dent”, от които се установява, че между последната и ответника било постигнато съгласие за провеждане на стоматологично лечение на ответника (л. 25 – л. 28 от делото).

По делото е представено Експертно решение № 1846 от 14.06.2019 г. за преосвидетелстване (л. 29 от делото), с което на ответника е определена 94 % трайна неработоспособност без чужда помощ, поради общо заболяване, с водеща диагноза инсулинозависим захарен диабет. Като дата на инвалидизиране е посочена 08.07.2002 г., като в решението се съдържат данни за претърпяна операция на дясна бедрена кост през м. февруари 2012 г.

По делото е разпитана свидетелката Е.М.-Д.а, която заявява, че практикува като адвокат и познава ищеца, с който били колеги, а канторите им се намирали една срещу друга. От началото на м. юни 2017 г. се виждали ежедневно, всички колеги сутрин пиели 2 кафе заедно, а следобед обсъждали казуси. Свидетелства, че в началото на юни 2017 г. ищецът е имал наранявания и насинено по лицето, като от ищеца научила, че е претърпял инцидент. Сочи, че ответникът, който бил извършител, бил осъден по хулигански подбуди, а дъщеря му – по УБДХ. Свидетелката заявява още, че след инцидента ищецът се чувствал неудобно както пред своите колеги, така и пред други хора. Свидетелства, че ищецът отказвал да се среща с клиенти и помолил колегите си да се срещат с тях. Твърди, че ищецът изпитвал срам, че е станал жертва на такава свада свади и че не можел да се справи, чувствал го като провал и не можел да се примири със случилото се. Чувствал се неловко и неудобно. Свидетелят сочи, че лятото или есента ищецът започнал вече започнал да приема клиенти и да работи.

Съдът кредитира показанията на свидетелката като обективни, логични и вътрешно непротиворечиви. Показанията , в частта относно претърпения от ищеца инцидент, се подкрепят и от останалия доказателствен материал по делото, а в останалата си част съдържат факти и обстоятелства, възприети от лично от свидетелката.

По делото е разпитана Л. Л.а, дъщеря на ответника, чиито показания съдът цени по реда на чл. 172 ГПК. Свидетелят дава сведения за възникналия между страните по делото конфликт. Сочи, че същият бил породен от действия на ищеца, който ударил ответника в областта на лицето и отправял обиди към него и свидетелката. Според настоящия съдебен състав, така депозираните показания не следва да бъдат кредитирани. От една страна, съдът намира, че свидетелят е заинтересован от изхода на делото, поради близката си родствена връзка с ищеца. От друга страна, е налице противоречие между показанията и установените факти в цитираната по-горе присъда. В тази връзка следва да се посочи, че липсват данни предприетото от ответника през 2021 г. стоматологично лечение да е наложено от увреждания, причинени от ищеца с процесното деяния.

От правна страна:

СРС, І-во ГО, 47-ми състав, е сезиран с иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

За да се приеме, че така предявената искова претенция е основателна, ищецът следва да установи в условията на пълно и главно доказване следните материалноправни предпоставки: причиняването на твърдените неимуществени вреди, както и причинноследствената връзка между противоправното деяние, извършено виновно от ответника, и претърпените от ищеца вреди.

В тежест на ответника е да докаже всички факти, на които основава своите искания или възражения.

Съгласно чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Съгласно съдебната практика, при постановяване на присъдата, наказателният съд освобождава подсъдимият от наказателна отговорност след като го е признал за виновен в извършване на деянието (чл. 305, ал. 5 НПК), т. е. след като се е произнесъл по въпросите извършено ли е деянието, противоправно ли е и виновен ли е деецът, по които въпроси присъдата е задължителна и към които освобождаването на подсъдимия от наказателна отговорност при условията на чл. 78а НК и налагането на административно наказание няма отношение (вж.

Решение № 14 от 4.05.2011 г. по гр. д. № 1493/2009 г., ВКС, IV г. о.). Установените в мотивите към постановената от наказателния съд присъда факти, които са извън посочените от чл. 300 ГПК (дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца), не са задължителни за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от 3 деянието, т. е. присъдата на наказателния съд се ползва със сила на присъдено нещо единствено за изчерпателно посочените в чл. 300 ГПК обстоятелства (вж. Решение № 569 от 27.09.2010 г. по гр. д. № 1243/2009 г., ВКС, III г. о.)

Следователно, в настоящото производство съдът е обвързан от изводите на наказателния съд в посочената част и е длъжен да приеме за доказано между страните, че ответникът виновно е извършил описаното в исковата молба деяние, което е противоправно.

Спорни по делото се явяват обстоятелствата за претърпените от ищеца неимуществени вреди, причинната връзка между извършеното от ответника деяние и претърпените от ищеца вреди, както и какъв е справедливият размер на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

В случая причинените на ищеца неимуществени вреди са установени чрез медицинската документация, събрана в хода на производството, и чрез изслушаните свидетелски показания. Наличието на телесни увреждания – оток и охлузвания – се установява от представения фиш за спешна помощ, издаден в деня на процесното деяние, като така констатираните увреждания съответстват на установените с цитираната присъда действия, извършени от ответника – нанесени удари в областта на лицето, корема, слабините и коленете. От показанията на Е.М.-Д.а се установи, че след инцидента ищецът е имал синини по лицето и е чувствал неудобство, дискомфорт и срам от това, че е станал жертва на подобно насилие, което довело и до нежеланието му да провежда срещи с клиенти. Не се установява, обаче, изложеното в исковата молба твърдение, че хроничното заболяване на ищеца (захарен диабет) значително се е обострило в резултат на процесното деяние. Представените в тази връзка медицински документи (удостоверение, етапна епикриза и амбулаторни листи) не съдържат данни за влошаване на заболяването, считано от 2017 г., а информация единствено за промяна в назначеното лечение, наложена от „лош контрол на гликемиите“.

Направените в отговора на исковата молба възражения за неоснователност на иска, поради наличието на причинени от ищеца на ответника травми в хода на процесния конфликт, са неоснователни. Както бе посочено, липсват доказателства, установяващи пряка причинно-следствена връзка между стоматологичните проблеми на ответника и процесното деяние. Дори да се приеме противното, то не е от естество да рефлектира върху установените с влязла в сила присъда факти относно нанесения върху ищеца от страна на ответника побой.