Акт № 4020 от 09.11.2026, Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 4020

Плевен, 09.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - II състав, в съдебно заседание на трети ноември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

При секретар БРАНИМИРА МОНОВА като разгледа докладваното от съдия НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ административно дело № 20267170700770 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Административното дело е образувано по жалба на Л. Л. С. с [ЕГН], с посочен адрес с. Буковлък, обл. Плевен, [улица], с която се оспорва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0938-000413 от 30.08.2026 г., издадена от началник сектор към ОД МВР - Плевен, Сектор „Пътна полиция“ – Плевен, с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б.“з“ /гг/ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца.

Жалбоподателят излага доводи, че не е собственик на управлявания от него лек автомобил и към датата на съставяне на АУАН нито той, нито собственика са знаели, че регистрацията на лекия автомобил е прекратена, тъй като моторното превозно средство е било с регистрационните си табели, поставени на съответните места. Излагат се и съображения, че собственикът на автомобила не е получавал уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането. Оспорва се осъществяването на нарушение по смисъла на чл.140 от ЗДвП от субективна страна и се твърди липса на основание за прилагане на процесната принудителна административна мярка. Във връзка с горното е направено искане за отмяна на оспорената заповед.

От ответника не е представен писмен отговор по жалбата, но с писмото за изпращане на административната преписка е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В съдебно заседание оспорващият се явява лично, поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения и прави искане за отмяна на оспорената заповед.

Ответникът не се явява и не се представлява.

Административен съд - Плевен, втори състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законния срок и от процесуално легитимирано лице - адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита, срещу годен за обжалване административен акт и пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Административното производство е започнало с АУАН серия GA № 6014903/30.08.2026 год., издаден от младши автоконтрольор при Сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР - Плевен, с който е установено, че жалбоподателят, като водач на лек автомобил – Мерцедес МЛ 350, рег.№ [рег. номер], собственост на Л. Х. С., управлявал в гр. Плевен, ул.Дойран“ до номер 6 горепосоченото МПС със служебно прекратена регистрация на 08.07.2026 г. по чл.143, ал.10 от ЗДвП, поради несключена задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите. Горното е квалифицирано като нарушение на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП. АУАН е връчен лично на С. срещу подпис на 30.08.2026 год.

Във връзка с горното е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0938-000413 от 30.08.2026 г. на началник сектор към ОД МВР - Плевен, Сектор „Пътна полиция“ – Плевен, с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б.“з“ /гг/ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца. Именно тази заповед е предмет на настоящето съдебно производство.

От приложена в преписката Справка по история за ПС с рег.№ [рег. номер] се установява обстоятелството, че на 08.07.2026 г. регистрацията на посочения лек е била служебно прекратена на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП. Същата е служебно възстановена на 30.08.2026 г. поради уведомление от ГФ. От представената в съдебно заседание от жалбоподателя Застрахователна полица за сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите от “ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД е видно, че собственикът на лекия автомобил е сключил посочения застрахователен договор на 29.08.2026 год.

По делото между страните не се спори, а и от посочената по-горе справка се установява, че лекият автомобил с рег.№ [рег. номер] не е собственост на жалбоподателя.

При проверка материалната компетентност на издателя на оспорената заповед, съдът намира, че процесната заповед е издадена от компетентен орган с оглед изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП, съгласно която принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. На л.14 от делото е приложена Заповед № 316з-3700/07.08.2022 г. на ВПД директор на ОД МВР – Плевен, от която е видно оправомощаването на ответника да прилага принудителни административни мерки по чл.171 т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5 и т.6 от ЗДвП за нарушения на ЗДвП, извършени на територията обслужвана от съответното ОДМВР.

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма, но при допуснато съществено нарушение, което води и до несъответствие с материалния закон. Съображенията за това са следните:

Видно от процесната заповед и от съставения АУАН, посочен в нея , фактическо основание за прилагане на принудителната административна мярка е отразеното обстоятелство, че водачът е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, същото е с прекратена регистрация по чл.143 ал.10 от ЗДвП на 30.08.2026 г., във връзка с което нарушението е квалифицирано като такова по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП.

Съгласно чл.140, ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За това нарушение санкционната разпоредба е чл.175, ал.3 от ЗДвП, според която се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Като правно основание в заповедта е посочена разпоредбата на чл.171, т.1 б.“з“/гг/ от ЗДвП, според която за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, извън случаите по букви "а" – "ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5.

Изрично в описанието на правното основание в заповедта е посочено, че конкретният случай е в хипотезата на извършено нарушение по 140, ал.1 от ЗДвП, което обаче не е сред нарушенията, посочени в чл.171, т.1 б.“з“/гг/ от ЗДвП, за които може да бъде приложена процесната принудителна адм. мярка.

Всъщност при така отразените обстоятелства от фактическа страна в АУАН и в заповедта, нарушението, което следва да бъде посочено, за да бъде приложена разпоредбата на чл.171, т.1, б.“з“/гг/ от ЗДвП е това по чл.175, ал.3 от ЗДвП, чиито признаци от обективна страна всъщност са установени. С квалифициране на нарушението като такова по чл.140, ал.1 от ЗДвП и посочването на същото в ЗППАМ като предпоставка за приложение на чл.171, т.1, б.“з“/гг/ от ЗДвП е допуснато съществено нарушение при издаване на оспорения акт, което е основание за отмяна на заповедта за прилагане на принудителната административна мярка. От една страна нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП не представлява материална предпоставка за прилагане на такава принудителна адм. мярка, а от друга страна адресатът на акта е лишен от възможността да разбере на какво основание е ограничен в правата си и временно му е отнето СУМПС.

Необходимо е да се посочи също, че принудителните административни мерки, като форма на държавна принуда, представляват репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения по повод неправомерно поведение, с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по ЗДвП е осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. В тази връзка следва да се вземе предвид факта, че на 29.08.2026 год. от собственика е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния автомобил, във връзка с което съобразно разпоредбата на чл.143, ал.10, изр. второ от ЗДвП служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство е възстановена служебно на 30.08.2026 г., с което целите на ПАМ са постигнати.

От изложеното следва да се приеме, че след издаването на обжалваната ЗППАМ, са възникнали нови факти, които са от значение за делото и следва да бъдат отчетени от съда. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК, установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Новите факти по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически и доказателствени факти и са от значение за решаване на делото. Следователно, посочената правна норма се прилага спрямо онези факти, които рефлектират върху законосъобразността на административния акт. Предвид цитираната разпоредба, въвеждаща задължение съдът да прецени новите факти от значение за делото, настъпили до приключване на устните състезания, в случая се установи, че дължимата задължителна застраховка е била заплатена, а регистрацията на автомобила е служебно възстановена във връзка с това обстоятелство.

Не може да се сподели виждането, че с оглед разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП и определянето от законодателя действието на ПАМ да е с краен срок до решаване на въпроса за отговорността, то ЗППАМ следва да продължи да съществува в правния мир и след отстраняване на нарушението. Издадената ЗППАМ противоречи на целта на закона, тъй като чл.22 от ЗАНН указва, че принудителните административни мерки се прилагат единствено и само за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, а не и за санкциониране на общественоопасни деяния като престъпленията. С евентуалното продължаване на действието на ЗППАМ до максималния срок от 6 месеца по никакъв начин не биха се постигнали целите в чл.22 от ЗАНН. Принудителните административни мерки не са наказания и нямат за цел да се предупредят и превъзпитат нарушителят и да въздействат възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Тъй като мярката не представлява административно наказание, ограничаването на правата и законните интереси следва да се вписва в ограничението по чл. 6, ал. 2 от АПК, а именно да е най-необходимото за целта, за която е приложена мярката. За разлика от административното наказание, което трябва да бъде изтърпяно за целия срок, за който е наложено, действието на наложената административна мярка е обосновано и допустимо единствено до момента, до който тя има за фактическа последица предотвратяване и преустановяване на нарушението, съответно предотвратяване или отстраняване на вредните последици от същото. Тоест, от момента, в който не съществува вероятност материалното правило за поведение да бъде нарушено или от който противоправното поведение е преустановено, изпълнението на мярката няма фактическо основание.

Разпечатката съдържа 31 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7231ed65-fff4-45b7-aa50-42fdb4a4c6b9