Решение № 1938 от 18.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1938 гр. София, 18.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вергиния Мичева при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Гражданско дело № 20211100111717 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.432 от КЗ във вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът А.Г.С. твърди, че на 09.06.2017г. в резултат на ПТП е починал Н.Н. С., който е бил негов доведен баща. Посочва, че виновен за ПТП е водачът на л.а. „Нисан Примера“, М. М., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника.

Противоправността на деянието и вината на водача са установени с влязла в сила присъда по НОХД № 1575/18г. на СГС. Ищецът сочи, че е претърпял неимуществени вреди от загубата на доведения си баща, с когото са били в много близки отношения. Въпреки, че починалият не е бил осиновил ищеца, той полагал грижи за него от ранна датска възраст , осигурил му в годините емоционална топлота, безопасност и сигурност. Ищецът сочи, че изключително трудно е понесъл смъртта на Н. С.. Предявил е претенция пред ответника извънсъдебно, но последният е отказал да му плати търсеното обезщетение. Предявява срещу ответника иск за заплащане на обезщетение за търпените от него неимуществени вреди от загубата на Н. С., ведно със законната лихва от датата на уведомяването на ответника за търсеното обезщетение. Претендира и разноските по делото.

Ответникът ЗК „Л.И.“ АД оспорва исковете по основание и по размер. Ответникът оспорва материално правната легитимация на ищеца да предяви претенция за търпени вреди от смъртта на пешеходеца Н. С.. Посочва, че ищецът не е наследник на починалия и не попада в кръга лица, които имат право на обезщетение по ППВС №4/61г. и ППВС №5/69г.

Оспорва наличието на близка връзка между починалия пешеходец и ищеца. Оспорва твърдените търпени неимуществени вреди. Оспорва твърдения механизъм на ПТП, описан в исковата молба, оспорва вината на водача на МПС – л.а. Нисан и неговото противоправно поведение. Счита, че пешеходецът С. има вина за настъпване на ПТП. Евентуално, прави възражение за съпричиняване от страна на пешеходеца на вредоносния резултат, като твърди, че той се е движел по пътното платно по начин и на място, когато това не е било безопасно, с което си поведение е станал основна причина за настъпването на ПТП, респ. нарушил е разпоредбите на чл.108 ал.1, чл.113 ал.1 и чл.114 т.1 от ЗДвП. Моли съда да 1 отхвърли исковете.

Третото лице помагач на ответника М. М. не е депозирал становище по исковете.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

С влязла в сила присъда по НОХД № 1575 / 2018г. на СГС, НО, 18 с-в, М. М., гражданин на Р Сърбия, е признат за виновен в това, че на 09.06.2017г. по бул. „Сливница“, с посока на движение от бул. „Константин Величков“ към ул. „Кукуш“, в района на кръстовището на бул. „Сливница“ с ул. „Мелник“, в пияно състояние и след употреба на наркотични вещества, при управление на лек автомобил „Нисан Примера“ с ДК № *******, в нарушение на правилата за движение, визирани в чл.21 ал.1 от ЗДвП, по непредпазливост е причинил смъртта на Н.Н. С., престъпление по чл.343 ал.3 пр.1 и пр.2 б.Б вр. ал.1 б.В вр. чл.342 ал.1 пр.3 от НК.

Присъдата на наказателния съд относно извършването на деянието, противоправността му и виновността на дееца е задължителна за настоящия граждански съд, който разглежда последиците от противоправното поведение - арг. чл.300 от ГПК. Предвид наличието на влязла в сила присъда по тези три въпроса, гражданският съд не може да прави изводи относно тези обстоятелства и извършване на престъплението, различни от изводите , направени от наказателния съд. С оглед на изложеното съдът приема, че на 09.06.2017г. в гр.София М. М. е имал противоправно поведение, с което е нарушил чл.21 ал.1 от ЗДвП и виновно /по непредпазливост/ е причинил смъртта на пешеходеца Н. С..

Във връзка с възражението на ответника, че е налице съпричиняване от страна починалия пешеходец на вредоносния резултат, съдът назначи и изслуша съдебна автотехническа експертиза. Съгласно заключението, широчината на платното за движение на бул.“Сливница“ , в района на пешеходната пътека, е 10м. в посоката за движение и 10м. в обратната посока за движение, или общо 20м. В посоката на движение на водача М., платното за движение е формирано от 3бр. пътни ленти с широчина от по 3м. и велоалея с широчина 1м. Процесното ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието, като от двете страни на кръстовището има разположени стълбове за улично осветление. Вещото лице посочва, че съобразно данните от досъдебното производство, водено във връзка с ПТП, върху лявата и върху средната лента за движение е имало спрели автомобили изчакващи ляв завой, които са препятствали видимостта на водача М. към пресичащия пешеходец. Ударът с пешеходеца е настъпил в дясната лента за движение, на около 1.50 – 2.50м. вляво от десния край на платното за движение, считано в посоката за движение на лекия автомобил.

Ударът е настъпил на пешеходната пътека. От приложената в досъдебното производство циклограма вещото лице установява, че ако за лекия автомобил е светел зелен сигнал на светофарната уредба, то за пешеходеца е светел червен сигнал. От приложените по делото доказателства за вещото лице е невъзможно да определи кой на какъв сигнал на светофарната уредба е преминал. Скоростта на автомобила, управляван от М. М. е била около 66 км/ч., а опасната зона за спиране при тази скорост е 53,33м. В случай, че водачът се е движел с разрешената в населено място скорост от 50 км/ч., то опасната зона за спиране би била 36м. Според вещото лице, в случай, че водачът се е движел с разрешената скорост в населено място, и при наличие на спрели автомобили , ударът е бил предотвратим за водача на лекия автомобил посредством аварийно спиране.

Съдът възприема заключението на експертизата, която не е оспорена от страните.

По делото са събрани гласни доказателства за установяване на търпените от ищеца болки и страдания.

Св.Л.Г., леля на ищеца, установява, че починалия Н. С. живеел на семейни начала със сестрата на свидетелката Ц.Т. от края на 1990г. Нямали общи деца. Ц.Т. имала две деца от първия си брак – Р. и А., за които се грижели заедно с Н.. Ищецът бил на 4г. възраст, когато майка му заживяла с Н.. Докато бил малък, той смятал Н. за своя баща,, едва като пораснал му казали, че Н. не му е биологичен баща. Независимо от това, А. възприемал Н. като своя баща. Биологичният баща на А. напуснал Ц. и децата, докато били малки и не поддържал 2 връзка с децата си, а впоследствие и починал. Затова А. възприел Н. като своя баща и дори, докато бил малък, го наричал „татко“, а като пораснал се обръщал към него с „баща ми“.

Отношенията между двамата били като между баща и син. Н. придружавал А. до училище, насочил го да тренира футбол, водил го на тренировки по футбол. Н. осигурявал и издръжката на децата на Ц.Т. - поддържали общ бюджет, от който закупували необходимото за децата. За осиновяване не е коментирано в семейството.

Св.Р. Х., сестра на ищеца, установява, че Н. и майка им живеели на семейни начала от 28г. Н. се грижел за нея и за ищеца като за свои деца. Той имал свои деца, но не поддържал връзка с тях. Свидетелката посочва, че ищеца се отнасял към А. като към баща, имали общи хобита. Н. също се отнасял към А. като свой син - поемал разноските му за училище, за лагер, водел го на работата с понякога. А. приел тежко смъртта на Н., не ходил на работа няколко дни. Към момента на смъртта на Н., А. живеел при майка си и Н., но работел, бил самостоятелен. Отделил се след смъртта на Н., когато създал свое семейство.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, въпреки близката им родствена връзка с ищеца и въпреки наличието на съдебно дело, което втората свидетелка е водила срещу ответника. Показанията на свидетелите звучат обективно, не са пресилени и съответстват на останалите събрани по делото доказателства.

По делото не спори, че ищецът няма родствена връзка с починалия Н. С..

С молба вх.№ 8025/ 24.06.2021г. ищецът е предявил пред застрахователното дружество ответник претенцията си за изплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди от смъртта на Н. Стефанов в размер на 200 000 лв. Не се спори, че обезщетение не е определено и платено.

В производството не се спори, че за управлявания от М. М. лек автомобил марка „Нисан Примера“ с ДК № *******, е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника към датата на ПТП.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ увредените лица имат право да претендират обезщетение за понесените вреди направо от застрахователя по застраховката "гражданска отговорност". Основателността на прекия иск предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1./ настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния водач, 3./ претърпените неимуществени вреди, 4./ наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието водач.

Съгласно изискванията на нормата на чл.498 от КЗ, установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу застраховател, увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 от КЗ. Ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение, пострадалият може да предяви претенцията си пред съда.

Установи се по делото, че сочените предпоставки са налице – писмена претенция от 24.06.2021г. и липса на възражения и ангажирани доказателства от страна на ответника, които да изключват допустимостта на процеса. Не е оспорена материално – правната легитимация на ответника. Спори се по материално-правната легитимация на ищеца, като ответникът твърди, че ищецът не е от кръга лица, имащи право на обезщетение за търпени неимуществени вреди от смъртта на Н. С..

В Постановление № 4/25.05.1961г. Пленумът на ВС е определил кръга лица, които могат да бъдат обезщетявани за неимуществени вреди - само най-близките на пострадалия неговите низходящи /деца/, съпруг и възходящи /родители/, и то след като се установи, че 3 действително са претърпели вреди. С Постановление № 5/24.11. 1969г., Пленумът на ВС е признал право на обезщетение и на отглежданото, но неосиновено дете. Признаването на право на обезщетение на отглежданото дете, съответно на отглеждащия го, е обвързано с изискване отглеждането да е било трайно и да е създало връзка и чувства като между биологичен родител и дете, без да се поставя условие за предприети формални процедури по осиновяване или установяване на произход.

От показанията на разпитаните свидетели се установява трайно отглеждане на ищеца А.С. от починалия Н. С., започнало в ранна детска възраст за ищеца, когато той е бил на 3-4 години. Установи се съжителство в общо домакинство и съществували между тях фактически отношения като между родител и дете. Съгласно цитираното ППВС № 5/1969 г. при емоционални и житейски отношения наподобяващи биологичната връзка родител – дете е справедливо да се присъжда обезщетение за вредите от неимуществен характер. В случая, посредством свидетелските показания се установи близка връзка между ищеца и починалия Н. С. – ищецът се обръщал към Н. с „татко“ , а по-късно с „баща ми“. Заедно ходели по тренировки, Н. водел А. на училище, съветвал го какво да учи, заплащал му разходите, т.е. полагал е за А. както непосредствените грижи по отглеждане и възпитание, така и му е осигурявал финансовата издръжка. Двамата живеели с майката на А. в едно домакинство и поддържали семейни отношения до смъртта на Н.. Като отглеждано от Н. С. дете и с оглед на създалите се между тях емоционални и житейски отношения, наподобяващи биологичната връзка родител – дете , ищецът има право да получи обезщетение за вредите, търпени от него вследствие смъртта на Н. С..