Решение № 4999 от 18.11.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 21126/2024
- Вид
- Решение № 4999
- Подписан
- 18.11.2025
- В сила
- 18.11.2025
- Състав
- Веселин Пламенов Атанасов
Цитирани разпоредби
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 41, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 203 · Закон за водите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 4999 гр. Пловдив, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20245330121126 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 против В. Т. К., ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Обстоятелства, от които произтичат твърденията на дружеството ищец: За периода от 17.03.2022 г. до 23.04.2024 г., ответникът има задължения към „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - гр. Пловдив за предоставени от експлоатационното дружество услуги по доставка на питейна вода, в общ размер на 727,36 лв. и мораторна лихва към главницата за периода от 31.05.2022 г. до 30.04.2024 г. в размер на 52,99 лв., за обект, находят се в ***.
Твърди, че ответникът, е потребител на ВиК услуги, съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и чл. 2, ал. 3 ОУ за предоставяне на ВиК услуги от дружеството в ***, тъй като е наемател на ОП „Жилфонд“, като в тази връзка фигурира в базата данни на дружеството като потребител № ***. Отношенията между потребителя и експлоатационното дружество се уреждат от публично известни Общи условия, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ, като същите са общодостъпни на сайта на дружеството www.vik.bg. Отчетът в имота на потребителя е извършван съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 8, чл. 23, ал. 5 от ОУ одобрени от КЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. при условията на липсващо измервателно устройство, като съгласно разпоредбата на ОУ се начислява по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище и 6 куб.м. за топлофицирано жилище на всеки обитател, като е предвидено завишаването им с по 1 куб. м. на човек на всяко тримесечие с оглед изпълнение на задължението на потребителя за монтаж на измервателното устройство. Начисляваното количество вода за двама обитателя – 10 куб. м. Вписаният водомерен номер *** обвързан с 1 фабричен номер на физическо измервателно 1 Рег.№ 9226 / 16.07.2025г.
Срещу показанието от 21.08.2023 има положен подпис от потребителя, което означава, че същият е бил запознат с начина на инкасиране на предоставените към него ВиК услуги и респ. е декларирал, че ползва такива за имота. На дати 15.11.2023 г., 25.10.2021 г. и 12.03.2021 г. е сключвал Споразумения за разсрочване на задълженията натрупани за потребените от него ВиК услуги за водоснабдения имот. Споразумение за разсрочване на задължение № 23238/15.11.2023 г. обхваща и част от процесните суми, но същото е прекратено едностранно от ищеца, поради неспазване на вноските на определените падежи.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 203 от Закона за водите, дружеството подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК.
По образуваното ч. гр. д. № 10212/2024 г. по описа на ПдРС, V гр.с. била издадена Заповед № 4945 от 12.06.2024 г., връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. В указания от съда срок по чл. 415 ГПК, дружеството предявило срещу ответника настоящите установителни искове за заплащане на следните суми: сумата от 727,36 - главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 17.03.2022 г. до 23.04.2024 г. за обект, находящ се в ***; обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.05.2022 г. до 30.04.2024 г. от 52,99 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 11.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
Моли се исковете да бъдат уважени. Претендира разноски за заповедното и настоящото производст
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
В о.с.з от 12.11.2025г. процесуалният представител на ищеца адв. Г. е поискал постановяване на неприсъствено решение, тъй като счита, че за това били налице предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника на 04.06.2025г. – лично.
Ответникът в приложеното към делото съобщение изрично е бил уведомен, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.
Дадена е възможност на ответника да се яви в о.с.з., да вземе становище по доказателствата, да ангажира доказателства, да упражни процесуалните си права – това не е сторено. Не поискано отлагане на делото, не се заявяват доказателствени искания, не се правят оспорвания.
Призовката за първото по делото съдебно заседание е редовно връчена на ответника по реда на чл. 41, ал.2 ГПК.
В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество, искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата обстоятелства и представените доказателства.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 250 лева разноски по делото за настоящата инстанция и за заповедното производство
Поради изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на ответник В. Т. К., ЕГН **********, с адрес: *** че дължи в полза на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 сумите за които е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10212/2024г. по описа на ПРС както следва: сумата от 727,36 - главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 17.03.2022 г. до 23.04.2024 г. за обект, находящ се в ***; обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.05.2022 г. до 30.04.2024 г. от 52,99 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 11.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането КАТО ОСЪЖДА ответника да заплати в полза на ищеца сумата от 250 лева разноски за настоящата инстанция и за заповедното производство.
Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3