Решение № 225 от 23.06.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 225 гр. Пазарджик, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно наказателно дело № 20255220200581 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Б. К. Н. ЕГН ********** от гр.София, депозирана чрез адв.И. Г. от АК- София против Електронен фиш серия К №9604956 на ОД на МВР- Пазарджик, с който на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, на жалбоподателката, в качеството й на законен представител на търговско дружество „Т.“ ООД- гр.София ЕИК ***, е наложена глоба в размер на 100 лева.

В жалбата се съдържат оплаквания за процесуална и материална незаконосъобразност на атакувания ЕФ, с оглед на което се иска неговата отмяна.

Твърди, че неправилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателката, доколкото процесното МПС е собственост на юридическото лице, на което тя е само законен представител. Оспорва техническата изправност на АТСС, с което е извършено заснемането на превишението на скоростта. Счита, че в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а не ЕФ. Намира, че неправилно е било определено превишението на скоростта. Настоява, че мястото на извършването на нарушението не е индивидуализирано в достатъчна степен, 1 тъй като не е била посочена посоката, към която е било насочено заснемащото скоростта на движение АТСС. С тези доводи моли обжалвания ЕФ да бъде отменен. Претендира сторените разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Не се явява и пълномощникът- адв.И. Г. от АК- София. От същия е депозирана писмена молба, с която заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Моли атакуваният ЕФ да бъде отменен като незаконосъобразен.

Претендира разноски в размер, посочен в представения по делото договор за правна защита и съдействие.

За ответника по жалбата- ОД на МВР- Пазарджик, редовно призовани, не се явява процесуален представител. Постъпило е писмено становище от пълномощника на Директора на ОДМВР- Пазарджик- гл.юрисконсулт К. П., с което се иска потвърждаване на ЕФ като материално и процесуално законосъобразен, като се твърди, че нарушението е безспорно доказано, а глобата- наложена при спазване изискванията на чл.27 ЗАНН. Претендира присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Районният съд, след преценка основателността на релевираните в жалбата оплаквания, като взе предвид събраните по делото доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 ЗАНН, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

С Електронен фиш серия К №9604956 на ОД на МВР- Пазарджик, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, на жалбоподателката, в качеството й на законен представител на търговско дружество „Т.“ ООД- гр.София, е наложена глоба в размер на 100 лева.

Нарушението е извършено на 01.06.2024г., в 08:36 часа, в обл.Пазарджик, АМ Тракия км 106, в посока на движение към гр.Пловдив, и се изразява в движение със скорост от 161 км/ч, при ограничение от 140 км/ч за автомагистрала.

За извършеното нарушение е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателката в качеството й на законен представител на търговско дружество „Т.“ ООДгр.София ЕИК ***, чиято собственост е заснетият да се движи с превишена скорост лек автомобил Ауди А6 с рег. № ***, съгласно справка за МПС /л.9 от 2 делото/.

Нарушението е установено и заснето от органите на ОДМВРПазарджик с автоматизирано техническо средство АТСС ARH CAM S1 №120cd11. Констатираното превишение на разрешената скорост с 21 км/ч е калкулирано при отчитане на допустимия толеранс от 3%, каквато е възможната технически допустима грешка на използваното техническото средство, което е в полза на жалбоподателката.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдържащи се в представената от ОДМВР- Пазарджик административнонаказателна преписка, които са абсолютно непротиворечиви.

Видно от приетата по делото като писмено доказателство справка АИС АНД /л.17 от делото/, обжалваният ЕФ е връчен на 24.03.2025г., а жалбата против него е подадена чрез АНО до компетентния да я разгледа районен съд, от активно легитимирано лице, на 03.04.2025г./съгласно пощенско клеймо- л.8 от делото/, т.е. в законоустановения срок, поради което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Съгласно нормата на чл.189 ал.4 ЗДвП, „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното и заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.“.

Внимателният анализ на цитираната законова разпоредба налага извод, че когато е налице нарушение, установено и заснето с техническо средство, се издава електронен фиш, като този процес се осъществява в отсъствие на контролен орган и на нарушител. Съгласно §6, т.65 от ДР на ЗДвП- "Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени, 3 съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни- прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни- прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес".

Казано с други думи, контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, когато то е мобилно /било то инсталирано в служебен автомобил или на конкретен пътен участък/, включва и задава ограничението на скоростта или пък го настройва само на режим за заснемане, когато работи с приоритет "скорост"/както е в настоящия казус/, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. За всичко това се съставя и протокол. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган, т.е. той по никакъв начин не влияе на процеса на самото измерване на скоростта, респ. на заснемането от съответното АТСС, което абсолютно независимо и на база вградения му софтуер и радар извършва измерване, респ. заснемане, съответно констатиране на нарушение. При това положение е несъмнено, че нарушението законосъобразно може да се констатира с мобилно АТСС и въпреки присъствието на контролния орган, доколкото същият не оказва въздействие по време на работния режим същото. Поради това възражението на жалбоподателя, с което се оспорва прилагането на нормата на чл.189 ал.4 ЗДвП и съответно издаването на ЕФ, наместо НП, в случаите на констатирано присъствие на контролния орган при установяване на нарушението с мобилно АТСС, е неоснователно.

В конкретния случай, видно от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126, издадено от БИМ /л.18 от делото/, процесното АТСС- ARH CAM S1 е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под №5126 и е преминало периодична проверка на техническите и метрологични характеристики, за което е съставен Протокол №121-СГ-ИСИС/01.09.2023г. на БИМ /л.19 от делото/ с валидност от една година. Поради това няма съмнение, че АТСС, с което е заснето нарушението, е предназначено за осъществяване контрол на скоростта на движение на МПС и към инкриминираната дата е било технически изправно. Използваното при установяването на нарушението АТСС е в достатъчна степен индивидуализирано в съдържанието на издадения ЕФ чрез посочване на неговия вид, доколкото законът не поставя изрични изисквания относно това всички останали данни, отнасящи се до техническите характеристики на АТСС, да бъдат отразени в ЕФ.

С процесното АТСС на 01.06.2024г. за времето от 08:00ч до 14:00ч. е бил осъществяван контрол на посоченото в ЕФ място, за което от полицейският служител при ОДМВР- Пазарджик- И. Р. е съставен Протокол за използване на АТСС рег.№1006р-10229/04.06.2024г. /л.10 от делото/, съгласно чл.10 ал.1 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. на МВР за условията и реда за 4 използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Протоколът по чл.10 от Наредбата безспорно е доказателство за мястото и времето на извършване на нарушението, вида на АТСС, посоката на движение, в която се осъществява контролът, въведените ограничения на скоростта, ограничението на скоростта- общо или въведено с пътен знак, посоката на задействане, начало и край на работа на устройството.

В изготвения рег.№1006р-10229/04.06.2024г. /л.10 от делото/ подробно е отразено времето /начало и край на работа/, мястото- обл.Пазарджик, АМ Тракия км 106, посоката на движение на заснеманите ППС-приближаващи се от гр.София към гр.Пловдив, както и ограничението на скоростта за движение по автомагистрала от 140 км/ч. Отразено е, че АТСС е поставено в стационарен режим на измерване, с посока на задействане- заснемане на приближаващите автомобили. Протоколът е редовен от външна страна, като е подписан от две лица- от съставилия протокола /И. Р./, нанесъл всички данни свързани с установяване на фактите, подлежащи на доказване, и от лицето извършило последващата проверка /пол.инсп. Т. М./. В този смисъл, налице са всички реквизити, подлежащи на доказване с протокола по чл.10 от Наредбата, като съобразно изискването на чл.10 ал.3 от Наредбата, към протокола е приложена и снимка на разположението на уреда /л.11 от делото/.

Съгласно възприетото с ТР №1/2014г., постановено по тълк.дело №1/2013г. на ОСК на ВАС, електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От последното следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие /съгласно чл.189 ал.11 от ЗДвП/, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. В този смисъл, атакуваният ЕФ категорично съдържа реквизитите на цитираната по-горе разпоредба на чл.189 ал.4 от ЗДвП, вкл. отразява териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението. Липсата на посочване в ЕФ пред кой орган и в какъв срок подлежи на обжалване не представлява процесуално нарушение, тъй като, както по-горе бе посочено, общите разпоредби на ЗАНН относно издаване и съдържание на наказателните постановления не се прилагат спрямо ЕФ. Това е уредено в специалните правни норми, съдържащи се в ЗДвП. Единственото приложение на ЗАНН касае процедурата по обжалването на ЕФ, иначе в ЗДвП няма изискване част от съдържанието на ЕФ да включва информация за това пред кой съд и в какъв срок може да бъде сторено това. При издаване на ЕФ, освен възможността за подаване на Декларацията по чл.189 ал.5 от ЗДвП, липсва законово изискване и за 5 предоставяне на такава за депозиране на възражения и обяснения от страна на нарушителя. В този смисъл възраженията на жалбоподателя касателно нарушаване правото му на защита са неоснователни, още повече, че в случая той е реализирал надлежно правото си на жалба пред съда.