Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 151 от 04.11.2025, Районен съд - Ямбол

Съд
Районен съд - Ямбол
Дело
Административно наказателно дело 569/2025
Вид
Решение № 151
Подписан
04.11.2025
В сила
24.11.2025
Състав
Радостин Стоянов Радиев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Ямбол, 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радостин Ст. Радиев при участието на секретаря Я. П. С. като разгледа докладваното от Радостин Ст. Радиев Административно наказателно дело № 20252330200569 по описа за 2025 година Производството по делото е образувано по жалба на А. П. И. от с.К., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 25-0813-001035/02.07.2025 г., издадено от Началника сектор ПП при ОДМВР Ямбол, с което на му е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2021 год. на МВР са й отнети 10 точки В с.з. жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и пледира за отмяна на наказателното постановление. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и претендира присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения.

От фактическа страна се установява, че на *** г. около 23:53 ч. в гр.Я., ж.к. ***, жалбоподателят е управлявал МПС с ДК № ***, лична собственост, 1 което не е било регистрирано по надлежния ред. Регистрацията е прекратена на основание чл. 143, ал.10 от ЗДвП на 04.02.2025 год. За констатираното нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП му е съставен АУАН, като била сезирана ЯРП за преценка за извършено престъпление по чл. 345, ал.2, вр.ал.1 от НК. С постановление за отказ да се образува ДП от 25.06.2025 г. прокурорът счел, че липсва състав на престъпление, поради което изпратил преписката на началника на РУ - С. за реализиране на административнонаказателна отговорност.

Административнонаказващият орган приел, че е налице състав на нарушение, поради което издал процесното НП. Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото. По делото не се спори, че към *** г. регистрацията на управлявания от жалбоподателя автомобил е била прекратена на основание чл. 143, ал.10 от ЗДвП. По делото обаче липсват доказателства че собственика на МПС е бил уведомен за това обстоятелство. В тежест на административнонаказващия орган е да представи доказателства в хода на съдебното следствие за този факт, което не е сторено.

При така изложеното от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:

Съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е издадено при неправилно приложение на материалния закон. В конкретния случай деянието, осъществено от жалбоподателя е несъставомерно както от обективна страна, така и от субективна страна. По делото не се доказва да са осъществени всички признаци, включени в състава на нарушението. Липсата на който и да е съставомерен признак препятства възможността цялата деятелност да се квалифицира като нарушение от съответния вид. За разлика от останалите хипотези на служебно прекратяване на регистрация по ЗДвП и Наредба № I45 от 24.03.2000 г., то в случаите по чл. 143, ал.10 от ЗДвП в редакцията му към*** год. изрично е предвидено задължение за уведомяване на собственика на превозното средство. Граматически то е въведено със съединителния съюз „и“ – „и се уведомява собственикът на пътното превозно средство“. По делото не се доказва това задължение да е изпълнено от наказващия орган към датата на деянието. Следователно от обективна страна липсва признак от фактическия състав на нарушението. По тези съображения съдът приема, че административнонаказващият орган в настоящия случай процедирал, както в останалите хипотези на служебно прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство и така е игнорирал особеността на процедурата по чл. 143, ал.10 от ЗДвП. Доказано по делото е, че липсва уведомяване на собственика на процесното ППС, с което процедурата е нарушена, поради което и деянието, санкционирано с обжалваното наказателно постановление, е несъставомерно. Така мотивиран, съдът приема, че от обективна страна не е изпълнено включеното в състава на нарушението изискване за уведомяване на собственика на превозното средство за прекратената регистрация. Тази непълнота в процедурата представлява неин съществен порок и е основание за отмяна на наказателното постановление 2 поради несъставомерност на деянието.

В тази насока е и Тълкувателно постановление № 2/ 05.04.2023 г. по тълкувателно дело № 3/22 год. на Върховният административен съд - ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС.

По делото е направено искане за присъждане за разноски и е представен договор за правна защита и съдействие за процесуално представителство и защита на жалбоподателя от адвокат и списък на разноските, видно от които е било уговорено и заплатено възнаграждение в размер на 600 лв. Съгласно т. 6 от ДР на АПК „Поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая юридическото лице, в структурата на което е административният орган, се явява ОДМВР-Ямбол, поради което и разноските следва да се възложат именно върху нея. Предвид направеното възражение от въззиваемата страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение и като взе предвид действителния обем от предоставената помощ съдът намира, че справедливото възнаграждение е до размера от 400 лева, съобразно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от горното ЯРС,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0813-001035/02.07.2025 г., издадено от Началника сектор ПП при ОДМВР Ямбол , с което на А. П. И. от с.К., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2021 год. на МВР са й отнети 10 точки.

ОСЪЖДА ОДМВР-Ямбол да заплати на А. П. И. от с.К., ЕГН ********** сумата в размер на 400 лв., представляваща направени разноски в производството пред ЯРС.

Решението подлежи на обжалване пред ЯАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________ 3