Определение № 856 от 26.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 856 гр. Пловдив, 26.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300500164 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано по въззивна частна жалба от „НОВО ФИНАНС“ ООД – гр. Варна, ЕИК 203806803; против Разпореждане, постановено на 04,11,2024 г. по ч. гр. д. № 15663/2024 г. на РС Пловдив, с което е отхвърлено заявление вх.

№ 91929/09,09,2024 г. от дружеството – жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 417 ГПК В ЧАСТТА, с която се претендира срещу длъжник Г. А. А., ЕГН **********; заплащане на суми, дължими по сключен между страните договор за заем № 948-ПВ/12,03,2021 г., както следва: главница – за разликата над сумата от 16674,84 лв. до претендирания размер от 37987,80 лв., ведно със законната лихва, считано от 09,09,2024 г. до пълното изплащане; възнаградителна лихва за периода 13,04,2023 г. – 12,08,2024 г. в размер на 12353,68 лв.; законна лихва за периода 26,08,2024 г. – 08,09,2024 г. в размер на 158,21 лв.; КАКТО И В ЧАСТТА, с която се претендира срещу длъжник Г. А. А., ЕГН **********; заплащане на суми, дължими по сключен между страните договор за заем № 945ПВ/11,03,2021 г., както следва: главница – за разликата над сумата от 1852,81 лв. до претендирания размер от 4220,95 лв., ведно със законната лихва, считано от09,09,2024 г. до пълното изплащане; възнаградителна лихва за периода 13,04,2023 г. – 12,08,2024 г. в размер на 1367,16 лв.; законна лихва за периода 26,08,2024 г. – 08,09,2024 г. в размер на 17,58 лв.; КАКТО И В 1

ЧАСТТА, с която е отхвърлено изцяло заявлението по отношение на длъжника М. А. А., ЕГН **********; в качеството му на поръчител по посочените по-горе договори за заем.

От въззивния съд са иска да отмени първоинстанционното разпореждане и вместо това да разпореди издаване на исканата със заявлението на жалбоподателя заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжниците за претендираните суми.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено следното:

Производството пред РС е образувано по заявление вх. № 91929/09,09,2024 г. от „НОВО ФИНАНС“ ООД – гр. Варна, ЕИК 203806803; за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК срещу Г. А. А., ЕГН ********** - заемополучател; и М. А. А., ЕГН ********** –поръчител; за суми, дължими по сключени между страните договор за заем № 945ПВ/11,03,2021 г. и договор за заем № 948-ПВ/12,03,2021 г.

С обжалваното разпореждане РС е отхвърлил частично заявлението като е приел, че посочените по-горе суми се претендират въз основа на клаузи в потребителски договор, за които е налице обоснована вероятност да противоречи на добрите нрави.

Доколкото претенциите се основават на договор за паричен заем, предоставен от търговец, длъжникът има качеството потребител по см. на ЗЗП. Поради това заповедният съд е процедирал правилно, извършвайки проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора. Настояща инстанция приема з правилен извода на Рс за наличие на обоснована вероятност спорните вземания да се основават на неравноправни клаузи, поради следните съображения:

С процесните договори за заем дружеството-заявител е предоставило и потребителят е получил заеми (в размер на 4500 лв. и в размер на 40500 лв.) при уговорена фиксирана лихва в размер 25 % годишно, която се разпределя и начислява ежемесечно. Срокът на договорите е от по 120 месеца. С договорите ГПР „се определя в размер на 25 %“, като се сочи, че в него се включва договорената лихва, както и че ГПР се изчислява на годишна база. В договора липсва каквато и да е конкретизация относно начина, по който е формиран ГПР. Сочи се същият да съвпада по размер с лихвения процент, а 2 заедно с това общата дължима от потребителя сума е близка до трикратния размер на предоставения кредит. При това положение е невъзможно да се установи какви допускания са взети предвид и какви компоненти са включени в годишния процент на разходите, както и дали са спазени изискванията на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК и на чл. 19, ал. 1 от ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 19 ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

С Общите условия, при които са сключени процесните договори, се предвижда заплащане в полза на заемодателя на такси по кредита, вкл. такса такса при учредяване на ипотека (каквато в случая е учредена) и такса за заличаване на ипотека. Дължимите по кредитите такси обаче не са включени в посочените в договорите ГПР. По този начин от една страна потребителят е въведен в заблуждение относно размера на дължимите за кредитите допълнителни разходи, а от друга – не би могло да се извърши проверка относно спазване изискването, въведено с императивната разпоредба на чл.

19, ал. 4 от ЗПК (осигуряваща защита на потребителя чрез ограничение на максималния размер на годишния процент на разходите по кредита).

Следователно изводът на РС за евентуална недействителност на процесните договори следва да се приеме за законосъобразен. С оглед на това, правилен е и изводът за недължимост на посочените по-горе суми от страна на заемополучателят, доколкото същите надвишават подлежащата на връщане „чиста стойност“ на кредита. Правилен е и изводът за недължимост на претендираните суми от солидарния длъжник М. А., доколкото задължението му е акцесорно и се обуславя от наличието на действителен договор за заем.

При това положение обжалваното разпореждане следва да бъде 3 потвърдено. Затова съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане, постановено на 04,11,2024 г. по ч. гр. д. № 15663/2024 г. на РС Пловдив, с което е отхвърлено заявление вх. № 91929/09,09,2024 г. от „НОВО ФИНАНС“ ООД – гр. Варна, ЕИК 203806803; за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 417 ГПК В ЧАСТТА, с която се претендира срещу длъжник Г. А. А., ЕГН **********; заплащане на суми, дължими по сключен между страните договор за заем № 948-ПВ/12,03,2021 г., както следва: главница – за разликата над сумата от 16674,84 лв. до претендирания размер от 37987,80 лв., ведно със законната лихва, считано от 09,09,2024 г. до пълното изплащане; възнаградителна лихва за периода 13,04,2023 г. – 12,08,2024 г. в размер на 12353,68 лв.; законна лихва за периода 26,08,2024 г. – 08,09,2024 г. в размер на 158,21 лв.; КАКТО И В ЧАСТТА, с която се претендира срещу длъжник Г. А. А., ЕГН **********; заплащане на суми, дължими по сключен между страните договор за заем № 945-ПВ/11,03,2021 г., както следва: главница – за разликата над сумата от 1852,81 лв. до претендирания размер от 4220,95 лв., ведно със законната лихва, считано от09,09,2024 г. до пълното изплащане; възнаградителна лихва за периода 13,04,2023 г. – 12,08,2024 г. в размер на 1367,16 лв.; законна лихва за периода 26,08,2024 г. – 08,09,2024 г. в размер на 17,58 лв.; КАКТО И В ЧАСТТА, с която е отхвърлено изцяло заявлението по отношение на длъжника М. А. А., ЕГН **********; в качеството му на поръчител по посочените по-горе договори за заем.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4