Решение № 17410 от 29.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17410 гр. София, 29.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Б. Б. БОШНАКОВА при участието на секретаря ИЛИЯНА Ж. КИРОВА като разгледа докладваното от Б. Б. БОШНАКОВА Гражданско дело № 20231110101939 по описа за 2023 година

Производството е по реда на ЗЗДН.

Образувано е по молба за издаване на заповед за налагане на мярка за закрила от домашно насилие, подадена от Милена О. А. срещу М. С. Х., съпруг на молителката и лице, от което има две деца.

В молбата се твърди, че ответникът е извършил акт на домашно насилие, като на 18.12.2022 г. около 21:30 часа в семейното жилище, находящо се в гр. София,, ответникът ударил с половин литрова пластмасова бутилка, пълна с вода, молителката по ръката, както и че на 21.12.2022 г. около 19:30 часа в същото жилище ответникът ударил с рамо молителката и крещял, че няма да се махне от жилището.

Ответникът оспорва изложените от насрещната страна фактически твърдения и изразява становище за неоснователността на подадената молба за защита от домашно насилие.

Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилото на чл. 12 и чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно § 30 от ПЗР на ЗИДЗЗДН производства по молби, искания и жалби, постъпили до влизането в сила на този закон, се разглеждат по досегашния ред.

Според легалната дефиниция на понятието „домашно насилие“, установена в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г./, това е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско 1 съжителство.

По делото не е спорно, а и от събраните по делото писмени доказателства /удостоверение за сключен граждански брак и 2 бр. удостоверение за раждане/, се установява, че към момента на сезиране на съда страните са съпрузи и от брака имат две ненавършили пълнолетие деца, поради което ответникът попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 1 и т. 3 ЗЗДН. Описаните в молбата актове представляват домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено от ответника физическо насилие. Молбата е депозирана в едномесечния преклузивен срок, предвиден в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г./, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима.

По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН /л. 8 от гр. дело № 36528/2023 г./, в която подробно са описани твърдените актове на насилие. Същата обаче е обявена от закона за достатъчно доказателство само когато по делото няма други събрани такива. При наличие на други доказателства по делото декларацията не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила /чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г./, а молителката следва да проведе пълно и главно доказване на твърдените актове на насилие по време, място, начин на извършване, авторство на деянието, както и причинно-следствената връзка между деянието и настъпилите за пострадалото лице неблагоприятни последици.

По делото е прието като писмено доказателство съдебномедицинско удостоверение № 549/2022 г., издадено от Съдебномедицински кабинет – гр. София, от което се установява след личен преглед на молителката, че същата е получила следните травматични увреждания: контузия на лява лакътна област, причяваща ограничаване в обема на движения на левия горен крайник на това ниво и изразена в повсеместен оток на меките тъкани и окръглено кръвонасядане с дъговидно ограничено охлузване на фона на същия, които са резултат от удари с или върху твърди тъпи предмети и тангенциалното действие на такива и биха могли да бъдат получени по начин и време, както съобщава освидетелстваното лице /л.

16 от делото/.

Съдът не споделя доводите, че е налице съществено противоречие между декларацията и съдебномедицинско удостоверение досежно времето на извършване на акта на физическо насилие, тъй като в декларацията не е посочен часа на удара. Молителката е декларирала, че около 21:30 часа децата са си легнали, след което страните започнали разговор, които прераснал в скандал. От една страна, молителката не е конкретизирала каква е била продължителността на тези действия. А от друга, житейски нелогично е да се приеме, че ответникът е напуснал жилището и малко по-късно, доколкото разликата във времето е под 1 час, молителката е излязла от апартамента /и е оставила двете си спящи деца без родителски надзор/ или трето неустановено по делото лице е отишло при нея апартамента и е осъществило насилствен акт срещу молителката, в резултат на който тя е получила описаната по-горе травма.

В хода на съдебното дирене пред първата инстанция е изготвена и приета съдебномедицинска експертиза, която съдът кредитира като компетентна и обективна изготвена, отговаряща в пълнота на поставените въпроси. От експертното заключение се установява, че отокът, охлузването и кръвонасядането в лявата лакътна област добре отговарят да са получени в резултат на удар с твърд тъпо-ръбест предмет с овална форма, каквото има дъното на бутилката. Следва да се отбележи, че нито в заключението, нито при изслушването си пред съда, вещото лице е посочило каква е вместимостта на бутилка – 1 л или 500 мл. Вещото лице изрично изключва възможността уреждането да е резултат от 2 самонараняване. Травмата има медикобиологичен характер на лека телесна повреда и е причинила страдание на пострадалата.

По делото е приета и съдебнотехническа експертиза, която съдът кредитира като компетентна и обективна изготвена, отговаряща в пълнота на поставените въпроси. От заключението на вещото лице се установява времето и мястото на извършване на акта на домашно насилие, извършен на 21.12.2022 г., както и обстоятелството, че ответникът отказвал да напусне семейното жилище.

Съдът не кредитира представената искова молба с вх. № 82503/26.04.2022 г. /л. 83 от делото/, тъй като, видно от датата на депозирането й в съда, в същата не се съдържат изявления на страната за факти, касаещи предмета на делото, а именно актовете на физическо домашно насилие, извършени месеци по-късно. В тази връзка следва да се отбележи, че и пред вещото лице – психолог, молителката е твърдяла само за вербален тормоз от страна на ответника по време на съвместното им съжителство, като едва след фактическата раздяла между страните заявява, че е имало скандали и в присъствие на децата. Информацията за други актове на физическо насилие /дърпане за косата, блъскане в стените и пр./ хронологически е споделена след това – след настъпилата фактическа раздяла.

По делото е изготвена и приета и съдебнопсихологическа експертиза, която съдът кредитира като компетентна и обективна изготвена, отговаряща в пълнота на поставените въпроси. От експертното заключение се установява негативните преживявания, които молителката е имало вследствие на процесното поведение на ответника.

С оглед изложените съображения съдът намира, че по делото са събрани достатъчно кореспондиращи помежду си доказателствени източници, при съвкупния анализ на които може да се изведе обоснован и категоричен извод за авторството и факта на осъществяване на актовете на домашно насилие, поради което съдът счита, че и молбата се явява основателна и следва да бъде издадена заповед за защита от домашно насилие.

При индивидуализация на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН). При индивидуализация на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН). Съдът намира, че в случая подходяща се явява мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН. Неизпълнението на заповедта за защита ще доведе до прилагането на предвидените в чл. 21, ал. 3 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г./ последици. При определяне на мярката съдът съобрази, от една страна, конкретно извършеното на процесните дати поведение на ответника, настъпилите за молителката вредни последици и интензитета на засягане на личността й. А от друга, изминалият период от време на действие на заповедта за незабавна защита с наложена мярка по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН, както и обстоятелството, че според вещото лице – психолог, част от неблагоприятните последици /тревожно-депресивното състояние/ не са вече налице.

Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г./ при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 лева до 1 000 лв. Съдът, като съобрази извършеното от ответника домашно насилие и настъпилите последици от деянието, счита, че на ответника следва да бъде наложена глоба в размер на 200,00 лева.

3

По разноските:

С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 25,00 лева (вж. т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС). Право на разноски има молителката, като същата своевременно е направила искане за тяхното присъждане. Съгласно практиката на ВКС условие за присъждането им е страната да е представила пред съда пълномощно и документ, удостоверяващ действителното плащане на адвокатското възнаграждение (вж.

Определение № 49 от 16.01.2021 г. на ВКС по гр. Д. № 1028/2011 г., III г. о., ГК, т.1 от ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС), каквито в настоящия случай са налични по делото – пълномощно и договор за правна за правна защита и съдействие – л. 17 от делото, в който се съдържат данни за размера на уговорения адвокатски хонорар и начина на неговото плащане – в брой, поради което самият договор има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение). В тежест на насрещната страна следва да бъде възложена сумата в общ размер на 720,00 лева, представляваща сторените от молителката разноски по делото – адвокатски хонорар и депозит за вещо лице.

По действието на заповедта за незабавна защита:

Съгласно разпоредбата на чл. 19 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г. /заповедта за незабавна защита има действие до издаването на заповед за защита или на отказа на съда, каквато в случая съдът е приел, че следва да бъде издадена, поради което заповедта за незабавна защита от 13.01.2023 г., следва да бъде изрично отменена.

Така мотивиран, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за загубила действие заповед за незабавна защита № 11/13.01.2023 г., издадена по гр. дело № 1939/2023 г. по описа на СРС, 139 състав, на основание чл. 19 ЗЗДН, и я ОТМЕНЯ на основание чл. 253 ГПК.

ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН срещу М. С. Х., ЕГН **********, като НАЛАГА следните МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА ОТ ДОМАШНО НАСИЛИЕ:

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН М. С. Х., ЕГН **********, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от актове на домашно насилие по отношение на Милена О. А., ЕГН **********.

ПРЕДУПРЕЖДАВА М. С. Х., ЕГН **********, че неизпълнението на настоящата заповед представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 НК, като при нарушение на заповедта полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.

4

НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН М. С. Х., ЕГН ********** глоба в размер на 200,00 лева.

ОСЪЖДА М. С. Х., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС на основание чл.