Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 8 от 09.01.2026, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Търговско дело 196/2025
Вид
Решение № 8
Подписан
09.01.2026
Състав
Трифон Иванов Минчев

Цитирани разпоредби

  • чл.127 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.219 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.232 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 429 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432 · Кодекс за застраховането
  • чл.500 ал.2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 63, ал. 2, т. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 66 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№8 гр. С., 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Търговско дело № 20255500900196 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД .

Образувано по искова молба от 1.) А. И. Терзиева- К.а и 2.) Д. Т. К. с адрес за двамата гр.Г.** против З., ЕИК **, със седалище и адрес на управление град С.**.

В исковата молба е изложено, че на 12.08.2021г. около 17.30 часа в землището на гр.К., местност „Б.“, селскостопански път, отворен за обществено ползване, в посока Еко пътеката се е движил лек автомобил марка Джип, модел „Чероки“, с рама №**, с рег.№ **, собственост на С. М. Г., управляван от сина му М. С. Г., ЕГН: **. В същия автомобил, заедно с него е пътувала и дъщерята на ищците - М. Д.ВА К.А, ЕГН: **********, която е седяла на предна дясна седалка до водача на автомобила.На 4.8 км западно от улица „Ю.", в посока към екопътеката в землището на гр.К., местност „Б.“, селскостопански път, отворен за обществено ползване, лекият автомобил е навлязъл в десен завой и при излизане от завоя, водачът на автомобила М. С. Г. губи контрол над автомобила, като е излязъл вляво от платното за движение и се преобръща няколко пъти, спирайки в дървесна растителност.

Посочва се, че в резултат на описаното ПТП, М. Д.ВА К.А, пътник на предна дясна седалка до водача, е получила изключително многобройни и 1 тежки травматични увреждания, несъвместими с живота и почива на мястото на произшествието. Причината за смъртта на М. К.а е тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се в много фрагментарни счупвания на черепния покрив и черепната основа, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, причинила оток на мозъка с вклиняване на малко-мозъчните структури и довела до остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност.

Твърди се, че ПТП е посетено от екип на PУ -К. и е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица 2021-1024-1365/12.08.2021г., който е приложен към исковата молба. По случая е било образувано досъдебно производство № 357/12.08.2021г. по описа на РУ - К.. По него като обвиняеми лица са били привлечени М. С. Г. и баща му С. М. Г.. Впоследствие срещу тях е бил изготвен обвинителен акт, който е бил внесен в Окръжен съд П.. В проведеното разпоредително заседание по делото, двамата подсъдими са признали изрично всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и са поискали делото да бъде разгледано по реда на гл. 27 НПК /съкратено съдебно следствие/.

Посочва се, че с присъда № 71/28.09.2023 г. по НОХД № 600/23 г. по описа на Окръжен съд П., всеки от подсъдимите е бил осъден на две години лишаване от свобода с приложение на чл. 66 НК за срок от 4 години, а подсъдимия С. Г. - и на две години лишаване от право на управление на МПС, за изпълнено, в условията на независимо съпричиняване, престъпление по чл.

343, ал. 3, пр. 7, б. „б‘, пр. 1 вр. ал. 1, б. „в“ вр. чл 342, ал. 1, за подсъдимия М.

Г. и във връзка с чл. 63, ал. 2, т. 2 НК.

Твърди се, че въз основа на постъпилите въззивни жалби срещу така постановената присъда с Решение № 35/06.03.2024г. по ВНОХД № 2/202Аг. на Апелативен съд П., първоинстанционната присъда е била частично изменена, като най-съществено е било увеличаването на наложеното наказание лишаване от свобода по отношение на подсъдимия С. Г. от 2 години на 3 години и четири месеца и отмяната на приложението на чл.66 НК.

Посочва се, че с Решение № 536/31.10.2024г. по к.н.д. № 379/2024г. на Върховния касационен съд, въззивното решение частично е изменено, като е намалено наказанието лишаване от свобода на подсъдимия С. Г. от 3 години и четири месеца на две години и осем месеца, като на основание чл.66 НК, изпълнението му е отложено за изпитателен срок от 5 години.

2

Отбелязва се, че с влязла в сила присъда, подсъдимите М. С. Г. - водач на застрахования автомобил/ и баща му С. М. Г. са признати за виновни за причиняване по непредпазливост на смъртта на М. К.а. Заявява се, че съгласно императивна разпоредба на чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Посочва се , че ищците по делото са родители на починалата М. Д.ва К.а и попадат в кръга от лицата, имащи право да получат обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди, причинени от смъртта на дъщеря им в описаното ПТП. От представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, изготвен във връзка с процесното ПТП, както и от направената справка в електронния сайт на Гаранционен фонд се установява, че към 12.08.2021г./датата на ПТП/ за посоченото по-горе МПС, управлявано от виновния водач М. С. Г., има сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в З., валидна от 18.03.2021г. до 18.03.2022г.

Посочва се, че с решение по търг.дело №158/2022г. по описа на Окръжен съдС., ответното дружество е осъдено да заплати на всеки от ищците сумата от по 200 000 лв. /двеста хиляди лева/ за всеки от тях, частична претенция от общо дължимите им по 300 000 лв. /триста хиляди лева/ за всеки от тях, представляващи обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания, в качеството им на законни наследници на дъщеря им М. Д.ва К.а, починала вследствие ПТП, настъпило на 12.08.2021г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.11.2021г. до окончателното изплащане на сумата. След подадена въззивна жалба от ответното дружество, горепосоченото решение е потвърдено изцяло от Апелативен съд П.. С Определение № 2Д7/27.01.2025г. по т.д. № 2136/2024г. на ВКС, 2 т.о., въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване. Следователно първоинстанционното осъдително решение е влязло в сила.

Твърди се, че както е посочено подробно в исковата молба по търговско дело № 158/2022г. по описа на Окръжен съд - С., ищците са загубили найблизкия си човек, тяхното единствено дете. М. е не само единствено дете, тя е очаквана дълго време, тъй като родителите са имали репродуктивни проблеми. В резултат на проведено оперативно лечение на А. К.а в 3 продължение на 5 години, М. се ражда на 21.05 2004г. в клиниката на проф. Щ. в гр. С.. Тя расте като здраво и умно дете, много обичано и обгрижвано от родителите си. Отношенията им с дъщеря им са били изключително близки хармонични, отличаващи се със особена силна привързаност един към друг.

Тя е била буквално всичко за тях. Ето защо, скръбта им е неизмерима и им причинява неимоверни страдания, които не отшумяват с времето. Между тях са съществували отношения на обич, взаимност и разбирателство, характерни за връзката между родители и деца, силна духовна привързаност и уважение.

Родителите са приели особено тежко загубата на дъщеря им, която е била прекрасно дете, обичливо, мило, уважаващо и обичащо родителите си.

Дъщеря им е била на 17 години, в отлично здраве, в началото на житейския си път. През учебната 2021/2022г. е предстояло да завърши 11 клас на Гимназия с преподаване на чужди езици „Р." С.. Била е отлична ученичка, сериозна, амбициозна, което е изпълвало с гордост и щастие нейните родители.

Излага се, че без съмнение за ищците е налице най-тежката житейска ситуация - лишени са от възможността да продължат живота си с тяхната дъщеря, която единствено е осмисляла истински битието им. В книгата „Ти мое всичко М.“, която майката създава в памет на детето си най-ясно проличава колко изключителна и неповторима е била М. - умна, красива, лъчезарна, отговорна, талантлива и колко огромна, непоносима е болката на нейните родители. Със смъртта й те са лишени от най - скъпото в живота на всеки човек същество - създаденото и отгледано с много любов, грижи и разбиране дете. Внезапната й смърт им причинява неописуема мъка, душевни болки и страдания, които ще продължават да ги измъчват до края на дните им, тъй като загубата на любимата им дъщеря е непрежалима. Болката, страданието,отчаянието, самотата, обезсмислянето на техния живот които са ги обгърнали след загубата на детето им, нямало да изчезнат никога и щели да останат завинаги. Животът им се е преобърнал необратимо.

Непрестанната и ненамаляваща мъка от загубата на единственото им дете е предизвикала стресираща и коренна промяна в живота им. И двамата са изпаднали в изключително тежко и продължително депресивно състояние.

Нямат сили и не са в състояние да се приберат и обитават жилището си в С., където всичко напомня за непрежалимата им дъщеря. За да понесат по-леко скръбта, в момента живеят в друго населено място - гр.Г.. Вследствие на причинената им психическа травма, двамата родители са изпаднали в 4 психоемоционален стрес, довел до неспокойство, напрегнатост, нервност, загуба на апетит, тегло, загуба на сън, невъзможност да изпълняват ежедневните си житейски задължения. Всичко за тях е изгубило смисъл, нямат желание да се срещат и разговарят с приятели и близки. Били са принудени да проведат няколко консултации с психиатър. Започнали са лечение с антидепресанти, но без особен ефект и без съществена промяна в състоянието им.Това лечение е продължило по отношение на двамата ищци и към настоящия момент, тъй като обективно имат нужда от него. В производството по първия частичния иск /т.дело № 158/2022г. по описа на С./от заключението на съдебно-психологичната експертиза се е установило, че при неочаквана загуба на близък човек, се наблюдава посттравматично стресово разстройство, което обикновено продължавало не повече от 6 месеца.

Твърди се, че две години след трагичния инцидент, вещото лице е установило, че при ищците все още е налице посттравматично разстройство.

На практика това състояние при тях се е превърнало в хронично, като ищците тотално са променили начина си на живот.

Посочва се, че вещото лице е пояснило, че за да се преодолее това разстройство, е необхоД. да бъде премахнат стресовия фактор, т.е. липсата на детето. Отбелязва се, че това би могло да се случи, когато пострадалите имат друго дете, но в настоящия случай те нямат и предвид възрастта им, няма как и да имат. В заключението на вещото лице е посочено, че стресовият фактор продължава да е налице и няма да бъде премахнат, поради което „съществува потенциален риск тези проблеми да се задълбочат, тъй като травмата не е преработена."

Твърди се, че през изминалите години тази неблагоприятна прогноза се сбъдва.

Поради сериозните психични проблеми и неспособност да възприеме смъртта на дъщеря си и съответно да преработи травмата, А. К.а е била насочена за лечение в стационара към “Център за психично здраве - С." ЕООД, където е постъпила на 12.09.2023г. При приемането й в лечебното заведение е бил изследван психичния й статус. Посочва се, че повече от две години след трагичния инцидент е констатирано, че ищцата има тревожнодепресивни оплаквания, свързани с психотравматични изживявания, изпитва 5 чувство на отчаяние и безперспективност, безсилие, потиснатост. Също така е посочено, че е в невъзможност сама да се справи с оплакванията си.

Отбелязва се, че А. Т. е престояла в стационара 14 дни, като е била изписана на 26.09.2023г. За времето на престой в стационара й е бил издаден болничен лист. Дадени й са препоръки за конкретно медикаментозно лечение, последващи изследвания и рецепта, като е насочена към лекуващия психиатър, от доболничната помощ.

Твърди се, че изложените обстоятелства са видни от Епикриза от 26.01.2023г. на „Ц. - С.“ ЕООД и Болничен лист № Е20211292086.

Посочва се, че в макар и в относително по-лека степен, продължават да се наблюдават психични проблеми и при бащата на М.-Д. К..

Твърди се, че от приложения АМБУЛАТОРЕН ЛИСТ от 21.09.2023г., същият продължава да бъде в тежък депресивен епизод и очевидно се нуждае от специализирана психиатрична лекарска помощ.

Посочва се, че за ищцата А. Т. е настъпило и влошаване на здравословното й състояние в годините след смъртта на дъщеря й и в други аспекти, изразяващо се в:

- Изключително ускорена загуба на слух. В резултат на направените медицински прегледи и изследвания, на нея е и предписано поставянето на специализиран цифров слухов апарат, който тя е закупила на 13.07.2022г.