Решение № 139 от 16.07.2021, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е №

В името на народа гр. Кърджали, 16.07.2021 г.

Административен съд - Кърджали, в публично съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИЯ БОЖКОВА

При секретаря Мариана

Кадиева

Като разгледа докладваното от съдия Божкова

Административно дело № 10/2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на С.М.К. с ЕГН ********** и адрес: ***, подадена чрез пълномощник, срещу РА № Р-16000919007212-091-001/ 01.09.2020г., издаден от Т. В. П. – *** при ТД на НАП – Пловдив, възложил ревизията и В. К. К. – *** при ТД на НАП – Пловдив – ръководител на ревизията, изменен с Решение № 554/ 09.11.2020 г. на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, гр. Пловдив. Изложени са съображения за съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неправилно определяне на данъчните задължения. Твърди се, че през ревизирания период е констатирано, че С. К. е внасял парични средства в брой в банкови сметки в „Банка ДСК“ ЕАД и е получавал банкови преводи в „ОББ“ АД, подробно описани на стр.22 от РД по сметки и суми. Внесените парични средства и получените банкови преводи по години са както следва:

-

През 2014 г. – *** лв.;

-

През 2015 г. – *** лв.;

-

През 2016 г. – *** лв.;

Изразява се несъгласие с възприетия подход на облагане тъй като се отрича извода на ревизиращите органи, че внесените, през 2014 г., 2015 г. и 2016 година, суми в общ размер на *** лв., представляват недеклариран доход и същият подлежи на облагане по реда на ЗДДФЛ. Твърди се също, че неправилно е приет за осигурителен доход, върху който се дължат осигуровки. В жалбата се посочва, че тези суми не следва да бъдат облагани, тъй като от изложеното в РД следва, че съгласно чл.17 от ЗДДФЛ, облагаем е придобит доход и за да се приеме, че е доказан доход, подлежащ на облагане съгласно чл.17 от ЗДДФЛ, то следва да е установено от какъв друг източник е получен. Твърди се, че в случая не е доказан наличен доход от конкретен източник и на практика с издадения РД е направено предложение за облагане на доходи на лицето, като е прието, че същият е от трудова дейност. Т.е. приетият за източник такъв не е обвързан по никакъв начин с трудовата дейност, нито е доказано от събраните по ревизионната преписка доказателства, че същите доходи са придобити именно в резултат на такава дейност. Поради изложените доводи се изразява становище, че незаконосъобразно е определена данъчната основа за доход по чл.17 от ЗДДФЛ, което налага извод, че при издаване на РА със същия не е следвало да се определят данъчни задължения, а същият, в конкретния случа, следва да бъде отменен само на това основание. Посочва се, че този подход на облагане е възприет напълно и при съдебната практика на Върховен административен съд при подобни казуси.

Като следващо основание за незаконосъобразност на оспорения РА се посочва, че при наличие на твърдения в РД, че внасяните суми по банковите сметки на С. К. представляват доход от трудова дейност на лицето, то данъчният орган незаконосъобразно е определил данъчната основа за облагане по чл.17 от ЗДДФЛ, тъй като не е приспаднал нормативно признати разходи за осъществяване на дейност по реда на чл.122 от ДОПК. Твърди се, че след като данъчната основа по чл.17 от ЗДДФЛ е определена по реда на чл.122 от ДОПК, при който ред материалният закон е „паднал“ и основата се определя от органите по приходите, като се вземат всички относими обстоятелства, касаещи конкретния източник на доходи, то следва, въпреки липсата на документална обоснованост и наличието на документи за разходи, данъчният орган да определи нова данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, като вземе предвид и наличието на обичайни разходи за дейността и същите бъдат подвадени от сумите, внасяни в банковите сметки като извършени разходи.

Посочва се също, че щом органите по приходи са възприели, че посочените суми представляват доходи от трудова дейност, то следва да посочат точно в какво се състои тя и да бъдат съответно подвадени разходите за дейността.

Твърди се, че сумите, предмет на облагане от данъчния орган – внесени в банкови сметки, са обложени неправилно, тъй като се вижда от банковите извлечения, че са налице и едновременни тегления от същите. Т.е. неколкократно са обложени суми, веднъж внесени, впоследствие изтеглени и внесени още веднъж в банковите сметки на жалбоподателя. По този начин неправилно се облагал кредитния банков оборот на С. К.

Относно задълженията по КСО и ЗЗО се изразява становище, че не е доказано, че превишението на разходи над доходи е от доходи от дейност, представляваща основание за задължително осигуряване. Искането е да се отмени РА. В съдебно заседание жалбата се поддържа от надлежно упълномощен процесуален представител, който претендира присъждане на деловодни разноски. В представена писмена защита посочва доводи за нищожност на РА поради ненадлежно връчване на ЗВР на адрес, който не е деклариран от С. К. за получване на документи в ревизионното производство. Претендира и незаконосъобразност на РА по съображенията, изложени в жалбата срещу същия.

Ответникът

– Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, не се явява и не се представлява. От пълномощник е постъпила молба за даване ход на делото, приемане на административната преписка по издаване на оспорения РА и становище за неоснователност на жалбата и правилност на РА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. В представена писмена защита развива доводи за неоснователност на жалбата.

За да се произнесе по жалбата, АС – Кърджали взе предвид следното:

В настоящото производство се оспорва РА № Р-16000919007217-091-001/ 01.09.2020г., с който са установени задължения за: I. Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2014 г. – в размер на *** лв. – главница и *** лв. – лихва; за 2015 г. – в размер на *** лв. – главница и *** лв. – лихва; за 2016 г. - в размер на *** лв. – главница и *** лв. – лихва II. Вноски за ДОО за: 2014 г. в размер на *** лв. – главница и *** лв. – лихва; 2015 г. – в размер на *** лв. – главница и *** лв. – лихва; 2016 г. в размер на *** лв. – главница и *** лв. – лихва III. Вноски за ЗО за: 2014 г. в размер на *** лв. – главница и *** лв. – лихва; за 2015 г. в размер на *** лв. – главница и *** лв. – лихва; за 2016 г. – в размер на *** лв. – главница и *** лв. – лихва; IV. Вноски за ДЗПО-УПФ за: 2014 г. в размер на *** лв. – главница и *** лв. – лихва; за 2015 г. в размер на *** лв. – главница и *** лв. – лихва; за 2016 г. – в размер на *** лв. – главница и *** лв. – лихва.

Ревизионният акт е оспорен пред горестоящият административен орган – директор на Дирекция „ОДОП“ при ТД на НАП – Пловдив, който със свое решение го е изменил в частта за определения данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2014 г. и 2015 г., като е намалил установения размер на главница и лихви за просрочие, както следва: за 2014 г. – от *** лв. на *** лв.; лихва – от *** лв., на *** лв.; за 2015 г. – намалил е главницата от *** лв. на *** лв., лихвата – от *** лв. на – *** лв. Със същото решение РА е потвърден в останалите части – за установени задължения по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016 г., съответно – ДОО, ДЗПО и ЗЗО за 2014 г., 2015 г. и 2016 г.

Следователно жалбата, като подадена в 14-дневния срок по чл.156, ал.1 от ДОПК и срещу РА, частично изменен с решението на директора на ДОДОП – Пловдив, е допустима.

Ревизионното производство е започнало със ЗВР № Р-16000919007212-020-001/ 11.11.2019 г., с която е определен периода на ревизията: 01.01.2014 г. – 31.12.2018 г. и вида на задълженията – данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, ДОО, ДЗПО и ЗО – самоосигуряващи се лица. ЗВР е връчена на деклариран от лицето по чл.28, ал.2 от ДОПК, за целите на ревизионното производство, електронен адрес за кореспонденция: *** с квалифициран електронен подпис на орган по приходите.

В срока по чл.117, ал.1 от ДОПК е съставен Ревизионен доклад, № Р-16000919007212-092-001/ 04.08.2020 г. Съгласно констатациите в РД С.М.К. е физическо лице с постоянен адрес в ***. През *** г. сключил граждански брак с К. К. А. с ЕГН **********.

Ревизираното лице има регистрация като едноличен търговец „***" с

ЕИК ***. До 01.01.2012 г. ЕТ е без дейност през ревизирания период. Съдружник е в "***" ООД с ЕИК *** и е като такъв е самоосигуряващо се лице от 14.11.2013 г.

За периода 2014 г.

- 2018 г. няма подадени ГДД по чл. 50 от

ЗДДФЛ.

Съгласно справки по чл.73 от

ЗДДФЛ през ревизирания период няма данни за изплатени суми от фирми на С.М.К.

На основание чл. 37, чл.53, чл.56, ал.1 от ДОПК на РЛ са връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения с който са изискани сведения, документи и обяснения, които имат отношение към източниците и размера на доходите, както и направените разходи за издръжка на домакинството, притежаваното движимо и недвижимо имущество, притежавани финансови активи, банкови сметки и депозити, вземания от трети лица за ревизирания период, подкрепени от доказателства.

Извършени са насрещни проверки на 26 физически лица, за които има данни, от ОДМВР – Кърджали, за преминаване през ГКПП с МПС, собственост на РЛ и на едно лице С.

У. – заемодател на С. К. Последното лице не е предоставило исканата информация.

При извършените насрещни проверки на лицата, за които от писмо на ОДМВР – Кърджали, има данни че повече от един път са пътували с автомобили, собственост на С. К., не е установена възмездност на извършения превоз.

Това е станало, защото голяма част от лицата не са били открити на наличните адреси, а други не са предоставили информация.

Въз основа на събраните и анализирани документи е установено, че С.К. е разполагал със свободни парични средства и е правил парични вноски в лева и евро по притежаваните от него банкови сметки както следва: за 2014 г. – *** лв., за 2015 г. – *** лв. и за 2016 г. – *** лв. Общ размер на внесените суми за периода 2014 г.-2016 г. – *** лв.

Изискани са писмени обяснения и доказателства за произхода на внесените суми.

Ревизираното лице е представило писмени обяснения с Вх. № 94-00464/20.02.2020 г., съгласно които посочените суми са от негови и на съпругата му спестявания, но не съхранява документи за тях. Същите писмени обяснения са дадени и с писмо Вх. № Рев.5201/11.10.2019 г. и при извършената проверка на факти и обстоятелства на лицето.

Констатациите в РД са, че през ревизирания период С.М.К. не е декларирал получени доходи чрез подаване на декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Същият няма сключени трудови договори и няма изплатени доходи по извънтрудови правоотношения от трети лица. Не се установени данни за получени заеми. В периоди, преди ревизирания период: 2008 г.- 2013 г. същият има само доказани доходи в размер *** лв., изплатени от ЕТ „***" с ЕИК ***. Поради тези установявания ревизиращият екип не е приел, че посочените суми са от спестявания от предходни периоди.

При извършеното ревизионно производство на съпругата на ревизираното лице – К. А., също се установило, че тя не е разполагала с обложени доходи, които да предостави на С.К. Констатирани са превишения на разходите над приходите, компенсирани с налични превишения на приходи над разходи при С. К.

При извършена съпоставка между приходи и разходи на С. К., за ревизирания период:

01.01.2014г.-31.12.2018 г., не е установено превишение на разходите над приходите. Както се посочи по-горе в решението, за 2014 г., 2015 г. и 2016 г., са установени други облагаеми доходи в размер съответно на: *** лв., *** лв. и *** лв., представляващи внесени суми по банковите сметки на лицето от недекларирани доходи.

При тези констатации ревизиращият екип е приел, че съществуват обстоятелства по реда на чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 и т.7 от ДОПК, а именно: не е подадена декларация, когато задължението се определя с декларация; налице са данни за укрити приходи или доходи, както и декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.