Решение № 224 от 30.06.2023, Районен съд - Лом
- Съд
- Районен съд - Лом
- Дело
- Гражданско дело 2335/2022
- Вид
- Решение № 224
- Подписан
- 30.06.2023
- В сила
- 25.07.2023
- Състав
- НИКОЛА ТОДОРОВ ДЕЛИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1, предложение второ · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 19, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2, ал. 1, т. 1 · Закон за общинската собственост
- чл. 5, ал. 2 · Закон за общинската собственост
- чл. 5, ал. 3 · Закон за общинската собственост
- чл. 10 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 19 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 19, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 19, ал. 2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 45г, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
РЕШЕНИЕ
№ 224 гр. Лом, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ, при участието на секретаря Мартина Здр. Здравкова, като разгледа докладваното от НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ Гражданско дело № 20221620102335 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 124, ал. 1, предложение второ от ГПК и чл. 79 от ЗС.
Делото е образувано по повод предявена Искова молба от Г. В. Г. , с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ****, чрез адв. Н. К., адрес на кантората: гр. ****, ел. поща: ****, срещу ОБЩИНА ЛОМ, c адрес: гр.
****, с който да се признае за установено по отношение на ответника, че Г. В.
Г., с ЕГН **********, е собственик на недвижим имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор **** в гр. Лом, с адрес: гр. ****, с площ 1213 кв. м., трайно предназначение на територията: „земеделска“, начин на трайно ползване - Неизползвана нива /угар, орница/, категория - 5, при съседи: поземлени имоти с идентификатори: ****, на основание изтекла придобивна давност за периода 01.01.1976 г. - 10.10.2022 г.
Твърди се, че на 13.05.2020 г., с договор за покупко-продажба, материализиран в нотариален акт № **** г. на Нотариус С., № *** на Нотариалната камара с район на действие Районен съд - гр. Лом, ищецът е придобил от И. В. П. от гр. Лом, следния недвижим имот: МАСИВНА СГРАДА на два етажа с идентификатор **** /четиридесет и четири хиляди двеста тридесет и осем, точка, шестстотин и четири, точка, сто двадесет и осем, точка, едно/, находяща се в гр. Лом, общ. Лом, обл. Монтана, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-185/26.01.2009 г. на Изпълнителен директор на АГКК, последното изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата, е от 12.10.2016 ., адрес на сградата: гр .****, застроена площ 82 /осемдесет и два/ кв. м, брой етажи: 2 /два/, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, 1 с предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма. Сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ****, местност ****, с площ 1213 кв. м., трайно предназначение на територията: „земеделска“, начин на трайно ползване Неизползвана нива /угар, орница/, категория - 5, при съседи на поземления имот - поземлени имоти с идентификатори: ****.
Релевирано е, че, още в деня на заверяване на въпросния договор, е предадено владението върху сградата и поземления имот. Направено е твърдение, че въпросният имот, съгласно регистър на земеделските земи, гори и земи в горския фонд, е отразен като земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, вид на собственост - ОБЩИНСКА ЧАСТНА СОБСТВЕНОСТ.
Твърди се, че процесният имот не е частна общинска собственост на Община Лом, тъй като не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и, съответно, е изключен от приложното поле на чл. 19 от ЗСПЗЗ. На следващо място се твърди, че въпросният имот е бил частна собственост като не е бил включван в блокове на ТКЗС, не е бил отнет или одържавен в някоя от хипотезите на чл. 10 от ЗСПЗЗ, т. е., че е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ.
Релевирано е, че щом не подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ, те не следва и да влизат в хипотезата на чл. 19 от ЗСПЗЗ, тъй като във фонда, уреден в тази законова разпоредба, влизат само земите, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове.
Направено е твърдение с Исковата молба, че праводателят на ищеца се е настанил в имота през 1976 година и от тогава е започнал да го владее като свой, през 1980 година е изградил със свои сили и средства сградата, предмет на прехвърлителната сделка.
Праводателят на ищеца е владял поземления имот непрекъснато от 1976 година до 13.05.2020 г., откогато е започнало владението на ищеца съгласно посоченото в Исковата молба. Владението на ищеца и това на праводателя му е в продължило над 46 години непрекъснато, явно и необезпокоявано от никого, поради което, съгласно твърдението на ищеца, следва да е придобил правото на собственост върху поземления имот въз основа на давностно владение.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил от ответника.
С Отговора на исковата молба е направено оспорване, на първо място, на твърдението на ищеца за придобиване на процесния имот въз основа на давностно владение, като неподкрепено от нито едно от представените с Исковата молба доказателства. Оспорва се като неясно според ответника как е определен крайният момент на владението и дали към настоящия момент ищецът все още владее процесния имот.
Прави се възражение и за това, че за процесния имот не е представена скица от АГКК, която да е актуална и да съдържа всички изискуеми реквизити на скицата, да отразява информация от регистъра към КК, относно 2 собствеността на имота, както и информация относно номера на имота по предходни планове, ако същият е бил включен в такива.
Посочени са доводите, че, съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците, се стопанисва от Общината, а след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници /КВС/, земите стават общинска собственост.
Според ответника разпоредбата се тълкува в смисъл, че земя, останала след възстановяването, е тази, за която не е подадено заявление за възстановяване.
Направено е възражение, че в полза на ищеца, респ. в полза на неговия праводател, е изтекла придобивна давност и същият е придобил поземлен имот с идентификатор **** по КККР на гр. Лом.
С Отговора ответникът е сметнал, че давността е прекъсната с определянето на имота като такъв по чл. 19 от ЗСПЗЗ, с възлагането му за управление на Община Лом, както и със съставянето на акта за частна общинска собственост през 2015 г.
Във връзка с това, ответникът твърди, че тези документи са публични и ищецът, респ. неговия праводател, на чието право същият се позовава, е могъл да узнае за тях и да им се противопостави, но не го е направил.
Моли за отхвърляне на иска като неоснователен и претендира присъждане на направените по делото разноски.
В откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява.
Представлява се от адв. Н. К. при АК – Монтана. Поддържа предявения иск и оспорва Отговора на Исковата молба.
Ответникът, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Л.
А. от АК – Монтана. Поддържа подадения Отговор на исковата молба, моли исковата претенция да бъде отхвърлена.
Доказателствата по делото са гласни и писмени.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно, че, на 05.10.2016 г., с Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобито по давностно владение № **** г. на Нотариус С. С., И. В. П. е признат за собственик по давностно владение на недвижим имот: МАСИВНА СГРАДА на два етажа с идентификатор **** /четиридесет и четири хиляди двеста тридесет и осем, точка, шестстотин и четири, точка, сто двадесет и осем, точка, едно/, находяща се в гр. Лом, общ.
Лом, обл. Монтана, ЕКАТТЕ - ****, местност ****.
По делото не е спорно, че, на 13.05.2020 г., с договор за покупкопродажба, материализиран в нотариален акт № **** г. на Нотариус С., № *** на Нотариалната камара с район на действие Районен съд - гр. Лом, ищецът Г.
3
В. Г. придобива от И. В. П. от гр. Лом, следния недвижим имот: МАСИВНА СГРАДА на два етажа с идентификатор **** /четиридесет и четири хиляди двеста тридесет и осем, точка, шестстотин и четири, точка, сто двадесет и осем, точка, едно/, находяща се в гр. Лом, общ. Лом, обл. Монтана, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-185/26.01.2009 г. на Изпълнителен директор на АГКК, последното изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата, е от 12.10.2016 г., адрес на сградата: гр. ****, застроена площ 82 /осемдесет и два/ кв. м, брой етажи: 2 /два/, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, с предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма.
Установява се, че сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ****, местност **** с площ 1213 кв. м., трайно предназначение на територията: „земеделска“, начин на трайно ползване Неизползвана нива /угар, орница/, категория - 5, при съседи на поземления имот - поземлени имоти с идентификатори: ****.
Не е спорно, че владението върху имотите е предадено в деня на сделката.
С Протоколно решение № 2 от 06.10.2008 г., в гр. Лом, в сградата на ОСЗ - гр. Лом е проведено заседание на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, в състав, определен със заповед № 61А-7 от 16.06.2008 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ - гр. Монтана, която определя имотите на чл.
19, ал. 1 от ЗСПЗЗ по землища, включително и за гр. Лом, и определя имотите, по отношение на които са допуснати непълноти и грешки при регистрирането им по чл. 19,ал. 1 от ЗСПЗЗ, включително и за гр. Лом.
От Приложение № 8, към раздел I, т. 1 от Протоколно решение № 2 от 06.10.2008 г., в гр. Лом, е видно, че процесният имот № **** става общинска собственост на основание чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ.
Установява се, че, със Заподед № 115 от 08.10.2008 г. на Областна дирекция „Земеделие“ - гр. Монтана, е одобрено Протоколно решение № 2 от 06.10.2008 г. На основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОС, чл. 45г, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и Протоколно решение № 2 от 06.10.2008 г., е издаден Акт № **** от 17.12.2015 г. за частна общинска собственост (вписан в Служба по вписванията), по отношение на поземлен имот с идентификатор ****, по КК на гр. Лом, одобрен със Заповед № РД-18.5 от 26.01.2009 г. (стар идентификатор: № **** по плана за земеразделяне на гр. Лом), с площ 1213 кв. м., находящ се в местността ****, землището на гр. Лом, общ. Лом, обл. Монтана, категория пета, актуван като общинска частна собственост.
Установява се, че имотът не е бил включен в блокове на ТКЗС, не е бил отнет или одържавен.
По искане на ищцовата страна, с оглед установяване факта на упражнявана от ищеца и неговия праводадел – И. В. П. - фактическа власт върху имота, бяха събрани гласни доказателства чрез разпита на св. И. В. П., св. М. А. К., св. В. М. И. и св. В. С. Г. (без родство със страните ).
Св. И. В. П. заявява, че владее процесния имот от 1977-1978 г., като 4 тогава е бил сметище, на което са изхвърляни панели и стъкла от Бирената фабрика. Посочва, че е изравнил, загладил и облагородил имота, тъй като е имало овраг, пълен със стъкла и панели на баира. Посочва, че започнал да живее в имота и да строи. През времето, в което е живял в имота, е построил къща и гараж и не е имал никакви спорове, както съдебни, така и житейски, по отношение на собствеността на процесния имот.
Св. М. А. К. посочва, че познава процесния имот и ищеца по делото.
Посочва, че собственик на имота е бил св. И. П., който е продал процесния имот на ищеца. Излага пред съда, че св. И. П. има имота от 1977-1978 г., като тя, многократно през времето, го е посещавала и никой не е претендирал, че този имот не е собственост на св. П.. Посочва, че в имота е изхвърлян боклукът от Бирената фабрика – счупени бутилки и палети, като св. П., след като се настанява в имота, изчиства и започва да строи.
Св. В. М. И. излага пред съда, че познава ищеца, а св. П. от 1977-1978 г.
Познава процения имот, който е ползван за сметище на Бирената фабрика, като, през 1977-1978 г., св. П. го е изчистил, заравнил и започнал да облагородява, включително и да строи. Не му е известно да е имало спорове за собствеността на имота. Никога имота не е бил нива или ливада, за времето от 1977-2020 г.
Св. В. С. Г. заявява, че познава ищеца, който живее от около три години в процесния имот, в който е построена къща – вила, построена от св. П..
Посочва, че имотът е закупен от ищеца от св. П.. Заявява, че познава имота от 1974-1975 г., когато не е бил стопанисван. Около 1978 г. имотът е бил овраг, като св. П. го е заравнил и започнал да облагородява. Не е виждал имота да е стопанисван от други лица, освен от ищеца и св. П.. Заявява, че в момента в имота живее ищецът.