Решение № 12085 от 01.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12085 гр. София, 01.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА Гражданско дело №

20211110134533 по описа за 2021 година и взе предвид следното:

Предмет на делото са предявени по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Ж. М. Ч. обективно и кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установена дължимостта на следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение от 09.02.2021 г. по ч.гр.д. № 1286/2021 г. по описа на СРС, 71 състав:

- сумата от 382,53 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г. за топлоснабден имот с адрес гр. София, ул. „*********“ № 27, ет. 4, ап. 14, аб. № 411462, ведно със законната лихва от предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК – 11.01.2021 г., до окончателното заплащане на вземането;

- сумата от 68,26 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 21.12.2020 г.;

- сумата от 27,20 лв., представляваща стойност на услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от предявяване на заявлението по чл.

410 ГПК – 11.01.2021 г., до окончателното заплащане на вземането;

- сумата от 5,38 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2018 г. до 21.12.2020 г.

Ищецът твърди, че през процесния период на ответника са предоставени услуги по топслоснабдяване и дялово разпределение. Предвид това претендира горепосочените суми, както и разноски.

Ответникът оспорва предявените искове с отговор на исковата молба, подаден в законоустановения срок. Оспорва се доставката на потребената енергия, чиято стойност се претендира. Прави се и възражение за изтека погасителна давност.

„Техем Сървисис” ЕООД, конституирано в производството като трето лице помагач на страната на ищеца, не взема становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото 1 доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Относно иска по чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 149 ЗЕ:

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Съгласно § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.

Съгласно т. 1 от ТР № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк.д. № 2/2017 г., ОСГК „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.“.

Установява се безспорно от приложения нотариален акт № 061, том III, рег. № 7554, дело № 461/2007., че ответника е придобил процесния имот на 19.12.2007г. въз основа на покупкопродажба трети за спора лица – Алеска Алексиева Фурнаджиева и Георги Борисов Фурнаджиев.

Правото на собственост на ответника върху процесния имот предпоставя наличието на възникнало по реда на чл. 106а, ал. 1 от ЗЕЕЕ (отм.), чл. 150, ал. 1 от ЗЕ облигационно правоотношение между „Топлофикация София” и ответника по делото с предмет доставяне на топлинна енергия за битови нужди при действие на общите условия на ищцовото дружество (няма доказателства за сключено индивидуално споразумение между страните по реда на чл. 106а, ал. 3 от ЗЕЕЕ (отм.) или чл. 150, ал. 3 от ЗЕ).

В тази връзка следва да се посочи, че по делото не са заявени твърдения, нито са ангажирани доказателства, ответника да е загубил през процесния период правото на собственост върху процесния имот чрез някой от способите, уредени в чл. 99 ЗС. Ето защо, в качеството си на клиент на топлинна енергия за битови нужди той е страна по продажбено правоотношение с топлопреносното дружество, сключено при Общи условия, с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ / и е материално-правно легитимиран да отговаря по исковете за цена на топлинна енергия за процесния период – м.05.2017 г. до м.04.2019 г.

За пълнота следва да се отбележи, че съдът намира за неоснователно направеното в писмения отговор възражение за липса на облигация поради наличието на „непоискана доставка“ /ответникът твърди да е поискал от ищцовото дружество да не му доставя топлинна енергия до сключването на индивидуален писмен договор/. За доставката на топлинна енергия до сградаетажна собственост не е необходимо подписване на индивидуален писмен договор с доставчика на топлинна енергия, за да се приеме наличието на валидна облигационна връзка. Като колективна услуга, която ползва всички собственици на обекти в сгради-етажна собственост, доставката на топлинна енергия се урежда от специалния закон - ЗЕ, който изключва прилагането на общите 2 разпоредби на ЗЗД и ЗЗП, и в частност разпоредбата на чл. 62 ЗЗП. Нещо повече, в настоящия случай не става въпрос и за принудителна доставка, доколкото сградата - етажна собственост е присъединена към топлопреносната мрежа по искане на етажните собственици, а видно от приетия протокол от общо събрание на етажната собственост от 23.08.2008 г. същите са поискали извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, поради което извод за принудителното доставяне на такава в сградата от страна на ищцовото дружество не може да бъде направен. Непоискана е тази доставка, при която доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на потребител, без той да е изразил съгласие за това. Именно поради това законът постановява, че непоръчаната от потребителя доставка на централно отопление не поражда за него задължение за плащане – арг. чл. 62, ал. 2 ЗЗП. Законодателното решение не е в колизия, а е в унисон с уредбата на отношенията в топлоенергетиката към този момент, защото чл.

133, ал. 2 ЗЕ (в редакция след измененията ДВ бр. 30/2006 г.) изисква решение на общото събрание на етажните собственици за присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа, каквото в настоящия случай е налице, като няма данни същото да е атакувано от ответниците по реда на ПУРНЕС (отм., но действащ към релевантния период). Поради това не може да става въпрос за приложението на § 1 от ДР на ЗЗП - двата закона (ЗЕ и ЗЗП) не си противоречат. В тази връзка следва да се има предвид и факта, че по делото няма данни да е налице хипотезата на чл. 153, ал. 2 от ЗЕ за отказ от ползване на топлинна енергия - прекратяване на топлоснабдяването за отопление на цялата сграда от абонатната станция или от нейното самостоятелно отклонение, когато две трети от собствениците и титулярите на вещно право на ползване не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и декларират писмено това пред топлопреносното предприятие, което е длъжно в срок до 15 дни след постъпване на заявлението да извърши исканото прекратяване – арг. ТР № 2/25.05.2017 г. по т. д. № 2/2016 г., ОСГК на ВКС.

Според разпоредбата на чл. 106а от ЗЕЕЕ (отм.) продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия. А според нормата на чл. 106а, ал. 3 от ЗЕЕЕ (отм.) след изтичане на едномесечния срок от публикуването на общите условия те влизат в сила и без изричното им приемане от купувача.

Предвид елемента на административно регулиране в чл. 106а от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕЕЕ (отм.), Общите условия, както и Закон за енергетиката /ЗЕ/.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, а съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ, клиентите в сграда етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

Сградната инсталация, според чл. 140, ал. 3 от ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§ 1, т. 4 от ДР на Наредба № 2 за топлоснабдяването, съответно § 1, т. 3 от ДР към Наредба № 16-334 за топлоснабдяването) е обща етажна собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 140а и сл. от Закона за енергетиката (обн. ДВ 107/09.12.2003 г.), Общото консумирано количество топлинна енергия в сграда - етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление, като количеството топлинна енергия за отопление на сграда - етажна собственост е сумата от количествата топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинната енергия за отопление на общите части и топлинната енергия за отопление на отделните имоти (чл. 112б ЗЕЕЕ-отм). Съгласно чл. 112в, ал. 1 ЗЕЕ, количеството топлинна енергия за отопление по чл. 112б се разпределя между собствениците или титуляри на вещно право на ползване. От друга страна, не се спори по делото, че сградата-етажна собственост, в която се намира имота на ответника е 3 топлоснабдена. Не се твърди, а и не се установява по делото топлоснабдяването към абонатната станция в етажната собственост да е прекратено по предвидения в чл. 108, ал. 1 ЗЕЕЕ (отм.) ред., а съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 1 ЗЕЕЕ (отм.), потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратяват топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Поради това и за качеството „потребител на ТЕ, отдадена от сградната инсталация“ на ответника напълно без значение е както дали имота реално е бил ползван от собственика или не, така и дали радиатори и ИРРО в него липсват.

В този смисъл е и решение № 221/11.07.2011 г. по т.д. № 5/2010 г. ТК, ТО на ВКС. В цитираното решение на ВКС е прието за установено по делото, че в разглеждания по делото обект топлоподаването е било преустановено, както и са били премахнати както индивидуалните и отоплителни уреди, така и инсталацията, водомера за топла вода, като напълно били демонтирани и отоплителните тела в общите части на сградата. ВКС е приел, обаче, че при липса на категорични доказателства, че по отношение на всички обекти в сградата топлоподаването е било преустановено, изводът че собственикът няма качеството на потребител на топлинна енергия е необоснован и изграден в нарушение на закона. ВКС е приел, че съгласно въведеното с нормата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ законово правило, възпроизвело установеното с чл. 108, ал. 4 и ал. 5 ЗЕЕЕ (отм.), собственикът или титуляр на вещното право на ползване в имот, под режима на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадената от сградната инсталация и отоплителните тела в общите части на сградата топлинна енергия.

Разпечатката съдържа 29 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/722de3f3-443a-4571-b007-28e287e6ab9f