Решение № 121 от 08.06.2022, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Въззивно гражданско дело 95/2022
- Вид
- Решение № 121
- Подписан
- 08.06.2022
- Състав
- ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА, ПЛАМЕН ПЕНОВ, РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 258 -273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 -273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 -273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 -273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 -273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 -273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 -273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 -273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 -273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 -273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 -273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 -273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 -273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 -273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 -273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 -273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 19, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 6 · Закон за наследството
РЕШЕНИЕ
№ 121 гр. Ловеч, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:
ПЛАМЕН ПЕНОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело № 20224300500095 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.
С решение № 260010/03.12.2021 г., по гр.д. № 554/2019 г. на РС – Луковит, е отхвърлен предявеният от КР. ИВ. К. против П. АНГ. Й. и Т. Й. Т. иск с правна квалификация чл. 108 ЗС за ревандикация на поземлен имот с идентификатор ***** по КККР на село Ъглен, Община Луковит, с площ от 559 м2, урбанизирана територия, ведно с построените в имота: двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *****.1 (68 м2), двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *****.2 (45 м2), едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор *****.3 (76 м 2) и едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор *****.4 (21 м 2). С решението съдът се произнесъл по отговорността за разноските, осъждайки КР. ИВ. К. да заплати на П. АНГ. Й. и Т. Й. Т. (общо) сумата от 500 лв.
Против решението е подадена въззивна жалба от КР. ИВ. К., в която се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение, свеждащи се до противоречие с материалния закон и необоснованост, в следените аспекти: безкритично кредитиране показанията на свидетелите, ангажирани от ответника, за сметка на показанията на свидетелите на ищеца; изграждане на необосновани изводи за установено от ответниците владение и игнориране показанията на свидетелите, ангажирани от ищеца, според които КР. ИВ. К. е посещавал имота, не го е напускал и не е допускал установяване на фактическа власт от другиго; грешен извод за осъществен фактически състав 1 на придобивна давност от ответниците, при липсваща уговорка за предаване; неверен извод на съда за значението на предварителния договор като начало на установена от ответниците фактическа, при липсваща уговорка за предаване на владението върху процесния имот. Въз въззивната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното решение, за уважаване на предявения иск и за присъждане на разноските по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от ответниците-въззивами е подаден писмен отговор, в който се дава становище за неоснователност на въззивната жалба, респ. за правилност на обжалваното решение. От въззиваемите се поставя акцент върху решаващите мотиви на районния съд, като се поддържа, че същите са обосновани, изградени в съответствие събраните в производството доказателства, а от правна страна се посочва, че решението е постановено при правилно приложение на материалния закон. В писмения отговор се прави искане за оставяне въззивната жалба без уважение, за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноските по делото.
Въззивникът-ищец участва в съдебното заседание чрез процесуалния представител по пълномощие адв. Владислав Вутов, който поддържа жалбата, навежда доводи за нейната основателност, моли за отмяна на решението, за уважаване на предявения иск и за присъждане на разноските по делото.
Въззиваемите-ответници вземат участие в съдебното заседание чрез процесуалния представител по пълномощие адв. Б. Л., която оспорва въззивната жалба, като в хода на устните състезания излага съображения за правилност на обжалваното съдебно решение и прави искане за неговото потвърждаване и за присъждане на разноските по делото.
Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Предявеният ревандикационен иск се основа на следните твърдения: за придобито от ищеца по наследяване и дарение от родителите му право на собственост върху процесния имот, за сключване през 1999 г. на предварителен договор за продажба на същия имот между ищеца и Й. Т. Й.в (съпруг на П.Й. и баща на Т.Т.) и за липса на окончателен договор, поради неплащане на цената; за допускане през 2001 г. на И.ка Й. (дъщеря на Й. Й.в – купувача по предварителния договор) в имота чрез предаване на ключ, за да го наглежда; за липса на демонстрирано от нея и нейните близки намерение за своене на имота и за изявено такова от ответниците, чрез смяна патроните на вратите и недопускане на ищеца до имота. От ответниците е направено 2 защитно възражение за придобИ.е на имота по давност, чрез десет годишно владение, установено от месец август на 1999 г. - след сключване на предварителния договор от техния наследодател и заплащане на цената по предварителния договор. Първоинстанционният съд е обявил решението си, произнасяйки се по заявените от страните искания и възражения – с отхвърляне на предявения ревандикационен иск, поради уважаване защитното възражение на ответниците за придобИ.е на имота по давност.
С оглед извода за допустимост на атакуваното съдебно решение, съдът следва да провери неговата правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).
Като обсъди събраните пред първата и в настоящата инстанция доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От удостоверения за наследници (изх. № КЪН-98-1 от 10.04.2019 г. на Кметство с. Ъглен, Община Луковит) се установява, че И. К. Й.в е починал на 03.11.1978 г. и оставил за наследници по закон Г. И.ова Й., в качеството й на преживяла съпруга, починала на 15.04.2001 г., и КР. ИВ. К., в качеството му на син (ищецът по делото). Г. И.ова Й. и И. К. Й.в са съпрузи от 1936 г., видно от акт за женитба № 7/25 от 1936 .
С Договор за покупко-продажба от 19.12.1964 г., извършена с Нотариален акт № 94, том І, дело № 188/19.12.1964 г. на Луковитския народен съдия, И. К. Й.в (наследодателят на ищеца) през време на брака му с Г. И.ова Й. придобил чрез покупко-продажба недвижим имот (застроено дворно място в с. Ъглен, с построените в него сгради. Същият недвижим имот е идентичен с процесния *****, което се установява от приетите удостоверения за идентичност на .
След придобИ.е на съответните идеални части по наследяване от неговия баща И. К. Й.в и по дарение от неговата майка Г. И.ова Й., извършено на 18.07.1997 г. с нотариален акт № 159, том І, дело № 758/1997 г. на РС Луковит, ищецът станал изключителен собственик на процесния недвижим имот.
На 02.08.1999 г. ищецът КР. ИВ. К. и Й. Т. Й.в сключили предварителен договор за покупко-продажба на процесния недвижим имоти, с който е уговорена продажна цена 4000 лева и срок за сключване на окончателен договор 01.05.2000 г.
Установява се от приетото удостоверение за наследници (изх. № КЪН.22.1/11.02.2020 г. на кметство с. Ъглен, Община Луковит), че Й. Т. Й.в починал на 30.05.2017 г. и оставил за свои наследници П. АНГ. Й., в качеството й на преживяла съпруга, Т. Й. Т., в качеството му на син (ответниците по делото), както и И.ка Й. Т.а, в качеството й на дъщеря, 3 починала на 28.12.2018 г. като разведена, без деца.
Не се спори, че окончателен договор не е сключван, както и както е никоя от страните по предварителния договор не е предявила иск за обявяването му за окончателен.
Безспорно в отношенията между страните и ненуждаещо се от доказване (обявено с определение от районния съд) е, че към датата на предявяване на исковата молба и след това ответниците П. АНГ. Й. и Т. Й. Т. упражняват фактическата власт върху процесния имот. С нотариална покана рег. № рег. № 853, том 1, акт 25 от 26.03.2019 г. на нотариус В. И.ова рег. № 707 на Нот. камара, връчена на ответниците на 26.03.2019 г., ищецът е поканил последните да освободят имота от вещите си, както и да му предадат ключовете.
С оглед изясняване от кого се ползвал имота след сключване на предварителния договор и на какво основание, по делото са разпитани свидетели, чиито показания могат да се класифицират в две групи. Според едната (св. В.Д.в, Й. П. и И. К.), след сключване на предварителния договор КР. ИВ. К. не предал на купувача Й. Т. Й.в ключ от имота, заради неплащане на договорената цена от 4 000 лв., че около 2001 г., заради нейни семейни проблеми, ищецът позволил на И.ка Т.а (дъщерята на Й. Й.в) да ползва две стаи в една от постройките (първоначално да нанесе свой багаж, а впоследствие и да живее в тях), съгласявайки се тя да им направи освежителен ремонт. Според тази група свидетели ищецът продължавал да стопанисва останалите постройки и помещения, като изнесъл от тях само някои вещи (дрехи, снимки и картини) и да навестява имота, вкл. след 20132014 г., когато се установил да живее трайно в друго село (с. Дерманци), като сам си отварял портата за двора и влизал в една от сградите без съдействие от никого. От показанията на същите свидетели се установява, че след 2019 г. ищецът нямал достъп до имота, че при едно от посещенията ми в началото на същата година, установил, че патронът на вратата бил сменен, а портата залостена, че при поискване на ключа за имота, ответницата П. АНГ. Й. отказала да му го предаде, заявявайки , че той няма право да влиза, защото имотът е техен.
Според показанията на втората група свидетели (св. Д.И.а, А.А. и СТ.Ц.) след сключване на предварителния договор от 1999 г., продавачът КР.
ИВ. К. освободил имота, като купувачът Й. Т. Й.в е изнесъл част от намиращите се в него вещи (легла, бюфети, печки и др. останали в наследство от родителите му), закарвайки му ги в с. Дерманци. През 2003 или 2004 г. (на панаира на с. Ъглен) КР. ИВ. К. бил на гости със семейството си у св. Ц., като там дошъл и Й. Й.в, който му броил сумата от 1000 лв., заявявайки му че са си оправили парите за къщата. От показанията на същите свидетели се установява, че имотът следвало да се закупи за дъщерята на Й. Й.в (И.ка), която по това време работела в чужбина, че Й. Й.в и съпругата му били съседи на имота и за да имат облекчен достъп до него, избили проход през 4 оградата с техния, че до завръщане на дъщеря им И.ка Т.а в страната (през 2008 г.) те обработвали градината в двора. След като през 2008 г. И.ка Т.а се завърна от чужбина, тя започнала да прави ремонт на пристройката до двуетажната сграда, в имота – подменила изцяло покрива, /греди, мартаци, цигли, улуци/, изпълнила навес в предната й част, направила баня, тоалетна, кухня, поставила алуминиева дограма, а по отношение на двора ремонтирала дувара, откъм лицето на имота, изпълнила нова врата откъм пътя. Докато се изпълнявали всички тези строително-ремонтни работи, К.К. не се е появявал в имота и не вземал отношение по тях.
Съдът кредитира показанията на втората група свидетели, защото те са непротиворечиви, логични и житейски приемливи. Ако от сключване на предварителния договор до 2019 г. ищецът К.К. е посещавал имота безпрепятствено и е дал съгласието си за обитаване на една от пристройките в него от И.ка Т.а (дъщерята на купувача по предварителния договор Й. Й.в), неясни и необясними остават поводите за появата му в имота, при проявената от него пасивност към извършваните от нея ремонти върху пристройката и оградата, надхвърлящи представата за тяхната реализация, с предоставено на Т.а безвъзмездно ползване на имота. Обемът и естеството на тези строителномонтажни работи изключват вероятността те да не бъдат забелязани при поява в имота, поради което съдът не кредитира показанията на първата група свидетели, казващи че от сключване на предварителния договор до 2019 г. ищецът продължил периодично да посещава имота безпрепятствено, наглеждайки го като негов собственик.
Установява се от заключението на съдебната техническа експертиза, прието от първата инстанция, че по кадастралната карта и регистри на с.
Ъглен, одобрени със Заповед № РД-18-859/11.12.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК процесният имот представлява: Поземлен имот с идентификатор *****, находящ се в с. Ъглен, ул. Освобождение“ № 10, с площ от 559 м2, урбанизирана територия, като в него са изпълнени: двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *****.1 (68 м 2), двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *****.2 (45 м 2), едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор *****.3 (76 м 2) и едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор *****.4 (21 м 2). При огледа на място, от експерта се потвърждава конфигурацията на имота по кадастралната карта – ъглово разположение с лице, откъм ул.