Определение № 3330 от 16.01.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3330 гр. София, 03.11.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ Частно наказателно дело № 20221110213806 по описа за 2022 година като разгледа докладваното от съдията н. ч. дело № 13806 по описа на СРС за 2022 година, и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.5 – ал.7 от НПК.

Образувано е по жалба на Г. С. Г., чрез упълномощен представител (адв. Ж. Ж.) срещу Постановление от 12.09.2022г. на прокурор при Софийска районна прокуратура (СРП), с което на осн. чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1, предл.1 и предл.2 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 230-ЗМК2234/2019г. по описа на 06 РПУ – СДВР, прок. преп. № 45851/2019 г. на СРП, образувано за престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК.

В жалбата се сочи, че постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство не се основавало на обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, като прокуратурата не била обсъдила събраните доказателства, а се е позовала само на тези, които подкрепят нейната теза. Твърди се, че прокурорът не бил обсъдил нито поотделно, нито в тяхната съвкупност гласните доказателства по делото, като не бил направено и опит да бъдат отстранени противоречията в тях. В жалбата са изложени твърдения, че безспорно било установено, че на пострадалия Г. Г. е получил няколко телесни наранявания – едно на окото, и втора, свързана със счупване на две кости на дясна ръка, като прокурорът бил анализирал само и единствено съдебно-медицинското удостоверение (СМУ) на другия участник в инцидента (свид. А.К.) и неговите свидетелски показания, но игнорирал обективните находки по пострадалия Г., като с акцентира, че по данните на К. той е получил „множество удари”, нанесени от жалб. Г., а било установено само едно-единствено травматично увреждане, без да се вземело под внимание интензитета на въздействието – един удар причинява травма в тила на Кръстев, което довело до счупване на костите на ръката на Г., но другите удари от Г. не причинили нищо на К., като отговор на въпросите за механизма на причиняване на телесните увреждания нямало и в назначените по делото експертизи. Имало и непълноти в събрания доказателствен материал, като не били разпитани свидетели, вкл. и съседи от етажната собственост с цел установяване на реалното състояние на А.К., който е представил СМУ от по-късен спрямо инцидента момент; нямало проведени разпити и на екипите от спешната медицинска помощ, прегледали пострадалия, така и лица от лечебното заведение, където Г. бил приет за лечение. Отправено е искане за отмяна на оспорвания прокурорски акт.

Съдът, след като се запозна с материалите по воденото досъдебно производство и с доводите в жалбата, намира за установено следното:

1

Въпросното досъдебно производство било образувано на 11.10.2019г. на осн. чл.356, ал.3 от НПК (бързо производство), като било преобразувано на осн. чл.199 и чл.357, ал.2 от НПК (разследване по общия ред), като се водело за това, че на 10.10.2019г., около 19:20 ч., на партера на жилищна сграда, находяща се на адрес: гр. София, ул. „Ами Буе” № 46, Атанас Василев Кръстев причинил на Г. С. Г. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на две кости на дясната ръка, което било престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК.

В рамките на разследването като свидетели били разпитани лицата Г. С. Г. (л.50-51, 59-60, 63 от досъд. произв.), А.Б.Б. (л.53-54 от досъд. произв.), Б.П.Г. (л.55-56 от досъд. произв.), А.В.К. (л.57-58 от досъд. произв.), В.В.Г. (л.61 от досъд. произв.), С.Г.С. (л.62 от досъд. произв.) и Л.Ц.Р. (л.64 от досъд. произв.); извършен бил оглед на местопроизшествието (л.47-48 от досъд. произв.), очна ставка между участниците в инцидента (л.66-67 от досъд. произв.)приобщени били писмени медицински и документи (л.124-146 от досъд. произв.), като били аудио-техническа и видеотехническа експертизи (л.97-101, 106-112 от досъд. произв.), единична и допълнителна съдебно-медицински експертизи (СМЕ) (вж. л.71-73, 81-88, 115-121 от досъд. произв.), както и една петорна СМЕ относно нараняванията по жалб. Г. Г. (л.184-190 от досъд. произв.), както и СМЕ на свид.

А.К. (л.77 от досъд. произв.).

След завършване на разследването Прокурорът приел, че в резултат на разследването се установявали следните фактически обстоятелства:

На 10.10.2019г. свидетелят А.К. прокарвал електрозахранване към магазин № 3 в жилищна сграда, която се намирала в гр. София, ул. „Ами Буе ” № 46. Около 19:20 ч. в този ден свид. К. се намирал в партера на жилищната сграда и фиксирал кабел към стената, като за целта се бил качил на метална стълба с височина ок. 180 см. и държал шпакла, с която шпакловал стената, където бил прокарван кабела.

В това време във входа влязъл жалб. Г. Г., който живеел в същата сграда.

Пострадалият Г. попитал К. какво прави, а последният му отговорил, че прокарва електричество към един от имотите си в сградата, което ядосало Г., тъй като за пореден път свид. К. извършвал незаконни ремонтни дейности. Впоследствие, жалб. Г. извадил мобилния си телефон и снимал свид. К., като го предупредил, че ще подаде сигнал срещу него до компетентните институции.

Прокурорът сочи, че след това, видно от приложените писмени доказателства, свид. Г. ритнал стълбата на свид. Кръстев, което довело до уплах за последния, а Кръстев за своя защита хвърлил шпакла по пострадалия Г.. С хвърлената шпакла по Г. на последния била нанесена лека телесна повреда – травма на лявата очна ябълка и околоочната област, довело до загуба на равновесие и лека загуба на съзнание. Свидетелят Кръстев слязъл от стълбата, за да провери състоянието на жалб. Г. и получил удари с ръка в областта на главата и областта на ребрата и гърба. След това свид. Кръстев и пострадалият Г. се обадили от личните си мобилни телефони на тел. 112 и съобщили за случилото се. Освен на тел. 112, пострадалият Г. се обадил на жена си (свид. Виолета Г.а) и след това заедно с нея постъпил в болнично заведение, където било установено, че има счупване на четвърти и пети метакарпални (дланни) кости на дясната ръка и травма на лявата очна ябълка и околоочната област.

Видно от изготвените по делото заключения по тройна СМЕПД и петорна СМЕПД на пострадалия Г. Г. се установило, че нанесеният му от свид. К. удар с шпакла не е довел до загуба на съзнание, както твърди пострадалият, съотв. и до падане вследствие от този удар.

От заключенията на вещите лица ставало ясно, че счупванията на костите на ръката на пострадалия Г. Г. могат да бъдат получени от директен удар при свита в юмрук ръка, т. к. ставало въпрос за фрактура на „уличните побойници”, при която вследствие на неправилно нанесения удар се създават условия за огъване, усукване и често счупвания, като счупването на кости на дясната ръка на жалб. Г. Г. били получени от нанасяне от страна на последния на удар с юмрук по твърд предмет, какъвто би могло да бъде и друго човешко тяло.

2

Държавното обвинение преценило, че от заключенията на изготвената по делото СМЕЖЛ на свид. К. ставало ясно, че същият е получил оток в лявата тилна област на главата, което травматичното увреждане било получено в резултат от действието на твърди тъпи предмети по механизма удари с или върху такива и е възможно да е получено по описания от свид. К. начин.

След извършена преценка на събраните по делото доказателствени материали и приетото за установено, прокурорът от СРП преценил, че били налице основания за прекратяване на досъдебно наказателно производство № 230-ЗМК-2234/2019г. по описа на 06 РПУ – СДВР, прок. преп. № 45851/2019г. на СРП, образувано и водено за престъпление п о чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК, поради липсва на доказателства за обективните и субективните елементи на въпросното престъпление, като в постановлението се сочи, че от наличните СМЕ се доказва, че жалбоподателят се е самонаранил (самоувредил), а травмата му на четвърти и пети метакарпални (дланни) кости на дясната ръка е вследствие от нанесените от него удари върху свид. К., а не обратното, което формирало извод у представителя на държавното обвинение, че не са налице данни за осъществяването на престъплението и въобще не е изпълнен състава на престъплението по чл.129, ал.2 от НК. В краткост, изложените аргументи на прокурора от СРП били, че няма доказателства, от които да се установи, че са налице действия, с които свид. А.К. да е причинил телесното увреждане на жалб. Г.Г., а точно обратното – счупването на костите на дясната ръка на свид. Г. е причинено след удрянето на К., поради което прокурорът се позовал на прекратително основание по чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1, предл.1 и предл.2 от НПК и прекратил наказателното производство.

Актът на прокурора бил съобщен на съпругата на жалбоподателя на 15.10.2022г. с разписка (вж. л.204 от досъд. произв.), а с жалба вх. № 45851/19 от 27.10.2022г., изпратена на 24.10.2022г. чрез куриерски оператор (вж. л.4, 6 от съд. д.), пострадалият Г. Г. го оспорил, чрез процесуалния си представител пред СРС и е образувано настоящото производство.

Настоящият съдебен състав на първата инстанция формира следните правни изводи въз основа на установените фактически обстоятелства:

Жалбата е подадена срещу прокурорски акт от категорията на подлежащите на съдебен контрол; от субект, разполагащ с правен интерес от оспорването му, и в рамките на срока за оспорване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява изцяло неоснователна при следните съображения:

По правило, съдебният контрол върху актовете на прокурора за прекратяване на наказателното производство следва да даде отговор на въпросите дали са извършени всички необходими действия по разследването, изяснена ли е фактическата обстановка и правилна ли е дадената материалноправна квалификация на инкриминираното деяние, както и дали постановлението на прокурора отговаря на нормативните изисквания за съдържание и реквизити. В рамките на производството по чл.243 от НПК съдът може да преценява дали събраните по досъдебното производство доказателства са достатъчни за правилното решаване на въпросите от предмета на делото, при което не се касае за подмяна на вътрешното убеждение на решаващия орган (прокурора), а до съдебен контрол по спазването на закона при упражняване на правомощията на прокурора, в досъдебната му фаза да прекрати наказателното производство и по този начин да прегради пътя на бъдещо съдебно производство.

Известно е от теорията, че телесните повреди са регламентирани в Глава Втора, Раздел II от Особената част на НК, като техният родов обект е здравето на човека, телесната му неприкосновеност, засягането на здравето като съвкупност от телесна цялост, физиологично състояние и нормално функциониране на човешкия организъм. В юридическата теория теорията телесната повреда се приема като противоправно и виновно увреждане на здравето на друг човек чрез нарушаване на анатомичната цялост или физиологичните функции на тъканите, органите или системите на човешкия организъм, 3 като телесната повреда представлява още причиняване на болка или страдание на другиму.

От своя страна, средната телесна повреда представлява трайно разстройство на здравето, което не води до опасност за живота, или постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или временно опасно за живота разстройство на здравето. Под „трайно разстройство” спрямо утвърдената съдебна практика се разбира болестно състояние, която трайност е минимум 30 дни и се отнася за увреждания, които подлежат на възстановявания след един сравнително по-продължителен период от време, като престъплението се явява резултатно, като престъпният резултат се изразява в увреждането на здравето другиму.

Прокурорът правилно е заключил, че от обективна страна се изисква да са налице и да са доказано следните елементи на соченото престъпление: субект на престъплението (извършител); извършено деяние, настъпване на вреда – такава, измежду визираните в чл.129, ал.2 от НК; причинно-следствена връзка между деянието и настъпилите вреди, а от субективна страна – наличие на виновно поведение, при форма на вина умисъл.