Определение № 687 от 22.05.2026, Районен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 687 гр. Монтана, 22.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ШЕСТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИСКРЕН БОРИСОВ като разгледа докладваното от ИСКРЕН БОРИСОВ Гражданско дело № 20251630102956 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс.

Предявен е иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК от Б. Д. Б. срещу *** за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумите Изпълнителен лист, издаден на *** г. по гр.д. № *** г. по описа на РС - Монтана въз основа на Заповед за изпълнение по чл.404, т.1 във вр. с чл.418, ал.2 от ГПК от 04.12.2008 г., за което е образувано изпълнително дело № *** г. по описа на ***, с рег. № *** в КЧСИ, с район на действие: ***, Ищецът излага доводи, че вземането е погасено по давност, след като са минали над 5 години, а изпълнителното дело е перемирано.

Постановено е съдебно решение, с което исковата претенция е изцяло уважена.

Решението е било връчено на страните на ищеца на 14.04.2026 г.

В срока по чл.259 ГПК е постъпила молба по чл.248 ГПК от ответника за изменение на решението в частта, като излага довод, че следва да се намали, поради прекомерност, адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца. В ОИМ е направил възражение за прекомерност.

Ответникът е подал становище по молбата.

В хипотезата, когато се оспорват като неправилно изчислени разноските, присъдени на ответната страна, представянето на списък по чл. 80 ГПК не представлява процесуална предпоставка за допустимостта на искането по чл.

1

248, ал. 1 ГПК.

Съдът констатира, че цената на иска е в размер на 5226,87 лева, като съгласно НМРАВ минималното възнгражжрение е в размер на 822.68 лева. В процесния случай е уговорено възнаграждение в размер на 1800 лева. По делото не са представени данни за регистрация по ЗДДС на процесуалния представител на ищеца. Процесното дело не представлява фактическа и правна сложност в такава степен, че възнаграждието да бъде в повече от двоен размер от минималното възнаграждение.

С оглед на горното възражението за прекомерност следва да се уважи, като съдът определя, че справедлив размер на възнаграждението е 1000 лева, след като по делото е приключило в едно съдебно заседание, не са събирани други доказателства, освен двете изпълнителни дела, които не са в по-голям обем от обичайното, но въпреки това проверката по тях навежда на справедливо възнаграждение да е над минимума по наредбата.

Мотивиран от гореизложеното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, решение № 153/22.03.2026 постановено по гр.д.№ 2956/2025 г. по описа на РСМ, в частта за разноските, както следва:

ОТМЕНЯ в частта, с която „***“ ЕООД с ЕИК ***, е осъдено да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „Б. Д. Б. с ЕГН **********, разноски по делото за разликата над 618.19 евро до пълния присъден с решението размер от 1027,22 евро.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС - Монтана с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 2